Определение № 5786 от 11.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5786 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002101427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пик Нюз“ ЕООД и насрещна касационна жалба на М. К. Б. срещу решение № 1303 от 17.11.2023 г. по в.гр.д.

№ 1777 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 1445 от 12.12.2023 г. и решение № 1478 от 19.12.2023 г. по същото дело.

„Пик Нюз“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 260537 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 1803 от 2021 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-16 състав за осъждане на „Пик Нюз“ ЕООД да заплати на М. К. Б. /с псевдоним К./ на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 20 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от следните публикации в периода 07.11.202018.12.2020 г. на интернет сайта www.pik.bg, издател на който е ответникът: на 07.11.2020 г. „М. шокиращо: К. ме изнудваше да му дух*м, за да ме пусне в предаването! Хвали се пиян колко пари взима от президента.“; на 07.11.2020 г.

„Скандалът се разгаря: Н. Н. изобличи К. с чатове“; на 08.11.2020 г.

„Скандалът се разгаря: М. показа чатовете с К.- ето как водещият я е изнудвал за секс“; на 08.11.2020 г. „Скандалът се разгаря! Вестоносецът.нет“: К. водел плеймейтки на Р. Р. във вила „К.“! Д. го заварила и избягала след мощен скандал“; 09.11.2020 г. „Българският Х. У.: Как М. К. изнудвал за секс 1 моделки, за да ги урежда за ВИП партита по Би Ти Ви“; на 09.11.2020 г.

„СПИСЪКЪТ НАБЪБВА! И К. П. призна за намеци от К.: Канил ме е на срещи и вечери. Да каже дали и колко е обвързан с БСП и Р.“; на 18.12.2020 г. „Как меракът на К. да му ду*а М. му коства кариерата и тлъстата заплата в Би Ти Ви“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

М. К. Б. /с псевдоним К./ е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която частично е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения иск по чл.49 ЗЗД за разликата над 20 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 26 000 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до плащането.

Пълномощникът на касатора „Пик Нюз“ ЕООД твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованостоснование за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията на РБ и чл.10 ЕКЗПЧОС? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 129 от 11.08.2020 г. по гр.д.№ 2704 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д № 1 от 1996 г. на Конституционния съд на РБ, решение на ЕСПЧ по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия“ и решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на решението? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по търг.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по търг.д.№ 2483 от 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по търг.д.№ 1618 от 2

2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220 от 2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по търг.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891 от 2010 г. на ГК, ВКС, І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1318 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 1 от 1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

3. Спрямо какви критерии следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД при преценката на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, във връзка с прилагането на т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и следва ли тези критерии да бъдат ясно и точно определени от въззивния съд за всеки деликт в мотивите на въззивното решение ? По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 267 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 4587 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 26 от 11.04.2017 г. по т.д.№ 60048 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 60180 от 24.01.2022 г. по търг.д.№ 2393 от 2020 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Твърди се още, че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът М. К. Б. оспорва касационната жалба. Подал е и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата над 20 000 лв. до 26 000 лв.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск за вреди от непозволено увреждане с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си, съдът е приел, че като издател на електронното издание, в което са публикувани описаните в диспозитива на решението материали, ответникът „Пик Нюз“ ЕООД е този, които носи отговорност за 3 характера и съдържанието им. Ето защо при установена противоправност на деянието на негов служител, независимо кой е той, вреди и причинна връзка между тях, издателят ще носи отговорност. Съдът е посочил, че по делото е спорно дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на издателя на електронното издание, основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл.45 във връзка с чл.49 ЗЗД, както и какъв е размерът на вредите. В тежест на ищеца е бил да докаже тези спорни обстоятелства: противоправното поведение на служител на ответното дружество, претърпените вреди и причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

По отношение наличието на противоправно поведение въззивният съд е посочил, че според чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на ал.2 на чл.39, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл.10, ал.2 ЕКЗПЧОС, която очертава границите на правото на свобода на изразяването на мнения. В контекста на изложеното, съдът е приел, че предмет на преценка при правомерността на статиите следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл.32 от Конституцията на РБ и свободата на средствата за масова информация, гарантирана в чл.40, ал.1 от Конституцията. Посочил е, че едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и това изявление не е вярно. Съдебният състав е уточнил, че при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. Съдът е разграничил и отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, 4 от обидата, като е приел, че за да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. От друга страна, отрицателната оценка може да е поднесена и по шокиращ начин, провокативно или чрез преувеличаване в зависимост от журналистическа практика, но ако не съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на критикуваното лице, същата не се явява неправомерно деяние.

Освен това по отношение на публични личности е допустимо засилено ниво на отрицателна критика. Предвид изложеното и позовавайки се на практика на ВКС, съдът е стигнал до извод, че при преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения.

В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките, от своя страна, не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което могат да ангажират отговорността на дееца само ако представляват обида. Оценките и мненията обаче също следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база, като липсата й означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение.

След направения анализ съдът е преценил дали използваните във всяка от статиите думи и изрази са обидни или клеветнически и дали не представляват оценки и мнения. Във връзка с възражението на ответника, че статиите са публикувани след добросъвестно журналистическо разследване, са обсъдени показанията на свидетеля Ч. Н., отговорен секретар в Агенция „ПИК“.

Същият разказва, че става въпрос за статии, които са публикувани въз основа на публикации в публичното пространство на фейсбук страницата на К. и Н., както и в други медии - БЛИЦ, „24 часа“ и те са препубликували тези твърдения. Според съда обаче, в случая проверката на автентичността на фейсбук постовете не е достатъчна, за да се освободи ответникът от отговорност. Когато информацията е представена като преразказана, без да е посочен източникът й /авторът на изявленията или публикация в друга медия/, или пък е представена като изходяща от трето лице, без в действителност това лице да я е предоставило на конкретния журналист или издател, последните отговарят за верността й като за собствени изявления. Освен това, ако в препечатана статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател. В случая 5 съдът е приел за установено, че първата статия е извадка от профила на М. К. и е представена като изходяща от трето лице, без в действителност то да я е предоставило на конкретния издател- публикуването във фейсбук профила не означавало, че авторът на поста се е обърнал към ответника, за да бъде препубликуван този пост и в изданието. За неоснователни са приети възраженията, че е препечатана информация от lupa.bg, тъй като в процесната статия няма позоваване на този източник. Съдът подробно е анализирал изразите в тази статия и е приел, че липсва клевета, но е налице очевидна обида /с употребените изрази „гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран“ „хвалил се, докато е пиян, че е взимал пари от президента“/, с което е накърнено доброто име на ищеца и е засегната самооценката му в контекста на личното му възприемане за журналистически стандарт. Такъв анализ е направен и за изразите в останалите статии, като съдът е аргументирал кои думи са клеветнически и кои обидни за ищеца и защо: Във втората статия се съдържали обидния израз “вечно пиян и дрогиран“ и внушения за взимане на пари от президента с определена цел, за които ответникът носи отговорност, дори и това да е препечатана информация от news2, тъй като в статията няма позоваване на този източник. В третата публикация отново се съдържали същите противоправни внушения за отношенията на ищеца с президента и за тези внушения ответникът носи отговорност, дори и това да е препечатана информация от „Блиц“ и „24 часа“, тъй като в статията отново няма позоваване на тези източници. За публикуваното в следващите две статии от 08.11.2020 г. съдът също е приел, че ответникът следва да носи отговорност, тъй като първата статия е авторска за ответника, а втората- според ответника цитира сайта Вестоносец.нет, което обаче не било доказано, тъй като по делото не е представена публикацията от този сайт. Действително, в съдържанието на първата статия не се съдържали клевети, тъй като ставало въпрос за хипотетични твърдения, но съдържанието на тази статия било обидно, тъй като накърнява самооценката на ищеца. Във втората статия от 08.11.2020 г. обаче било посочено, че слуховете /от първата статия/ се потвърждават, като в началото на годината, след семеен скандал между президента Р. и съпругата му Р. по повод партита, подобни на тези на Б., в които участвали плейметки, водени от ищеца, Р. нападнала мъжа си и заминала при сина си в САЩ. Тъй като тези факти са позорящи за доброто име на ищеца и не е установено да са истински, за доказването на което тежестта е 6 на ответника, съдът е приел, че статиите от 08.11.2020 г. са клеветнически, а тъй като накърняват самооценката на ищеца, са и обидни. Относно последната статия от 18.12.2020 г. е прието, че тя не е клеветническа /тъй като не съдържа твърдения за конкретни факти/, но е обидна за ищеца.