Присъда № 20 от 06.04.2026, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към

Присъда № 20 от 06.04.2026 г. по НОХД № 986/2024 г. по описа на Районен съд – ***

Районна прокуратура – *** е внесла обвинителен акт срещу Е. Е. А., ЕГН: ********** родена на **.**.**** г. в гр. ***, български гражданин, със средно образование, разведена, учаща, работи, неосъждана, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***“ *** и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ ***, ***, за това, че:

1. На 23.01.2023 г. в град ***, ул. „***“ ***, пред жилищен вход „Г“ направила опит да принуди Ц. В. Т. от село ***, общ. *** да извърши нещо противно на волята й, а именно да влезе във фризьорски салон „***“, като за целта употребила сила - блъскайки я към салона и удряйки главата и гърба на Т. с пистолет марка „***“ с № *** и, като опитът е останал недовършен по независещи от нея причини - престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК,

2. На 23.01.2023 г. в град ***, ул. „***“ ***, във фризьорски салон „***“ и пред жилищен вход „Г“ направила опит самоволно не по установения от закона ред да осъществи едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, а именно да придобие в дял 1/8 ид. част от недвижим имот с идентификатор *** с административен адрес: гр. ***, ул. „***“ ***, придобита чрез дарение на недвижим имот - нотариален акт №***, ***, рег..

№ ***, д. *** от 23.06.2021 г. на нотариус Т. Бр. с район на действие ВТРС от „***“ ЕООД гр. *** и 5/8 ид. част от описания по-горе имот, придобит чрез покупко - продажба на недвижим имот - нотариален акт № ***, *** рег.. № ***, дело *** от 23.06.2021 г. на нотариус Бр. от „***“ ЕООД гр. ***, предмет на гр. дело ***90/2021 на ВТРС, като използвала сила- ударила с пистолет главата и гърба на Ц. Т. и заплашване - извадила и държала огнестрелно оръжие - пистолет марка „***“ с № ***, след което възпроизвела изстрел с него, като опитът е останал недовършен по независещи от нея причини престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, 3. На 23.01.2023 г. в град ***, ул. „***“ ***, във фризьорски салон „***“ и пред жилищен вход „Г“ като държала законно притежавано огнестрелно оръжие - пистолет марка „***“ с № *** и 14 броя боеприпаси за същото оръжие, не взела необходимите мерки за сигурност и в нарушение на чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. За от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, а именно "чл.

59, ал. 1: Лицата, получили разрешение за придобИ.е, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ... са длъжни да ги опазват от ... достъп на други лица ...";"чл. 60, ал. 1, т. 1: Забранява се откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност" и "чл. 60, ал. 1, т. За, буква "а": Забранява се употребата на огнестрелни оръжия, с цел, различна от целта, за която са придобити с изключение на случаите по чл. 95 ЗОБВВПИ, като извадила от дамската си чанта и държала открито в дясната ръка огнестрелно оръжие 1 пистолет марка „***“ с №*** и произвела изстрел с цел, различна от тази, за която е придобила същото огнестрелно оръжие, а именно за самоотбрана престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК вр. чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. За от ЗОБВВПИ,

4. На 23.01.2023 г. в град ***, ул. „***“ ***, пред жилищен вход „Г“ е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на обществено място насочила огнестрелно оръжие - пистолет марка „***“ с № *** към Ц. В. Т. от село ***, общ. *** и възпроизвела изстрел с огнестрелното оръжие, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е внесено. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана от събраните доказателства и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

Подсъдимата Е. А. се явява лично и със защитници – адв. З. и адв. В..

Не се признава за виновна. В дадените пред съда обяснения твърди, че не е имала умисъл за извършване на престъпленията, а е посетила пострадалата с цел мирни преговори. Поддържа версията, че е била нападната първа, а изстрелът е произведен неволно по време на борба за дамската й чанта.

Защитата пледира за изцяло оправдателна присъда.

Подсъдимата, чрез защитата си прави искане по реда на чл.371, т.1 от НПК и заявява, че не желае разпит на свидетелите от досъдебното производство ***, *** М. М., *** В.ев ***, ***, *** Д. А., *** С.ова В.ева и В.

*** В.ев, както и че не желаят да се изслушват заключенията на съдебнобалистичната експертиза и физикохимическа експертиза на барутни частици.

Съдът е одобрил изразеното съгласие и е ползвал посочените доказателства по реда на чл.372, ал.1 от НПК при постановяване на присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Е. Е. А. не е осъждана, няма криминалистически регистрации. Разведена е, има две деца. Големият й син - *** бил управител и едноличен собственик на дружество „Стар - 2018“ ЕООД. През 2020 г. дружеството придобило общо 2/3 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.

***, ул. „***“ № 55. Имотът бил 502 кв. м., с двуетажна жилищна сграда и недостроена триетажна сграда. От имота 1/18 ид. ч. били придобити по наследство от Ц. В. Т., а 5/18 ид. ч. от сестра й Н. В. Ч.. Имотът дълги години не бил обитаван, изпълнен с отпадъци и обрасъл.

А. предприела действия по почистването му, ангажирайки техника и лица. След това поискала съсобственичките Ч. и Т. да й заплатят сума в размер на по 4890,83 лева, за което те не били съгласни. Недоволна, като 2 представител на дружеството, А. се снабдила със заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК и подала искови молби по които били образувани гр. д. № 2597/2021 г. и № 2666/2021 г. по описа на Районен съд ***. При една от срещите през лятото на 2022 г. А. се обърнала към Т. с думите: „ти какво искаш, кръв от всички дупки да тече от теб!“. Т. подала жалба в Районна прокуратура. А. била предупредена по реда на ЗМВР да не отправя закани.

Било постановено Постановление за отказ да се образува ДП от 07.10.2022 г.

Докато се водело делото, Т. и Ч. прехвърлили своите идеални части, съответно чрез дарение и покупко-продажба на „***“ ЕООД с управител И. К., за което били съставени НА № *** и НА № *** от 23.06.2021 г..

А. била убедена, че е жертва на измамна схема. Решила, че следва да се сдобие с огнестрелно оръжие и участвала и завършила курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, за което получила Удостоверение № 124/2022 г. Подала заявление в Служба „КОС“ към РУ гр. ***, изтъквайки като мотив „самоотбрана“ от бившия си партньор ***, посочвайки, че същият е криминално проявен. На 09.01.2023 г. получила разрешение и на 10.01.2023 г. закупила боен пистолет „***“ кал. 9/18, със сериен № КТ 272624 и 50 броя боеприпаси за него. На 18.01.2023 г. получила разрешителното за носене и употреба.

На 22.01.2023 г. А. помолила именно ***, от когото твърдяла в заявлението си, че се страхува да се обади на фризьорката Ц. Т. и да запази час под прикритие. Велизаров се обадил на Т. и запазил час за 23.01.2023 г. от 09:00 часа за „две жени“.

На 23.01.2023 г. в 09:41 ч. А. публикувала във Фейсбук групата „Дивотия до шия във ***“ дълъг текст, в който обвинила Т., адвокати, нотариус и И. К. в „измамна схема“, заявявайки: „Последен законосъобразен шанс имат шепа престъпници, да разкажат истината... Няма да им позволя, през трупа ми ще им позволя те да се гаврят с мен... настъпва времето на Хан Кубрат, каквото ми отнеха, ще им го отнема! Зъб за зъб, око за око!“ След публикацията, А. отишла пред салона. Влязла вътре, снабдена с огнестрелното оръжие и електрошок. А. заключила вратата, извадила пистолета от чантата си и започнала да крещи. Изплашена, Т. успяла да отключи и избягала навън. А. я последвала, ударила я с пистолета в гърба, а пред жилищен вход „Г“ сложила пълнителя и насочила пистолета към нея с думите „сега ще видиш“. Т. видяла живущия св. С. К. и потърсила помощ. А. заредила пистолета и произвела изстрел към земята. След това започнала да натиска Т. да влиза в салона, нанасяйки й удари по главата с пистолета, от които потекла кръв. Свидетелят В. Д., намиращ се наблизо, чул думите:

„влизай вътре, ще те убия“.

Т. успяла да се отскубне, влязла във входа и потърсила помощ при св.

*** и В. В.еви, заявявайки, че ще я убият.

През това време А. се заключила в салона и се обадила на тел. 112. В разговорите си поставяла условия полицията да принуди фризьорката да каже истината, заплашвайки със самоубийство. Заявявала: „Въоръжена съм... произведох изстрел в безопасна посока... Ц. Т. щях да я накарам да си 3 самопризнае... Няма да изляза докато не се образува досъдебно производство...“. След продължителни преговори с полицията, А. била убедена да обезвреди оръжието и да излезе, след което била задържана.

Приетата за установена фактология се доказва от всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства, които са разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Гласни доказателства:

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата Ц. Т., намирайки ги за обективни, последователни и вътрешно непротиворечиви.

Пострадалата подробно възпроизвежда хронологията на нападението: изненадващото и агресивно влизане на А. в салона, незабавното заключване на вратата, изваждането на огнестрелното оръжие, последвалата гонитба навън и упражненото физическо насилие. Показанията й са ключови за установяване на обстоятелството, че А. е нанесла целенасочени удари с твърд предмет (пистолет) първо по гърба, а впоследствие и по главата й, придружени със словесни заплахи и произвеждане на изстрел в краката й. Съдът приема тези показания за достоверни, тъй като те не представляват изолирано защитно твърдение, а са в абсолютен унисон с обективните находки от съдебно-медицинската експертиза (установила разкъсно-контузна рана с характер, съответстващ на удар с детайл от оръжие) и с показанията на независимите очевидци.

Особено висока доказателствена стойност съдът придава на показанията на свидетеля С. К.. Като случаен минувач и живущ във входа, той няма предварителни отношения със страните и липсва какъвто и да е мотив за изопачаване на истината. К. категорично описва възприетото от него: видял е подсъдимата да държи пистолет, насочен срещу Т., и ясно е чул вербалната закана: „Ще стрелям, ще те убия!“. Свидетелят потвърждава, че е видял нанасянето на удара по главата на пострадалата, чул е самия изстрел и подчертава, че единствено неговата неочаквана поява е дала възможност на Т. да избяга и да се спаси във входа на блока.

В същата насока са и показанията на свидетеля В. Д., който се е намирал на около два метра от събитията. Той също е независим очевидец. Д. не само потвърждава произвеждането на изстрела в земята, но и описва психологическото състояние на подсъдимата като „крайно превъзбудено, нервно“ и действаща „с яд“. Той ясно е чул репликата „влизай вътре, ще те убия“, което категорично доказва наличието на субективен елемент на принуда и заплаха.

Свидетелите Х. Г. и С. Х., макар и да не са възприели самото начало на физическия сблъсък, потвърждават ключови обстоятелства непосредствено след инцидента. Те са чули звука от изстрела и са видели пострадалата Т. в състояние на шок и „окървавена“, държеща се за главата. Всички тези гласни доказателства изграждат неразкъсваема верига, която безспорно доказва авторството и механизма на престъпните деяния.

Съдът анализира показанията на свидетелите М. Ч., (племенник на пострадалата), И. К. (купувач на идеална част от спорния имот), М. Н.-Я. 4 адвокат, Е. Е. – адвокат, разпитани в съдебно заседание. Техните изявления изясняват генезиса на конфликта и очертават мотива за престъплението – продължителен, ескалиращ имотен спор. Свидетелите описват финансовия натиск от страна на А., която е претендирала несъразмерно високи суми за почистване на имота (от 30 000 до над 100 000 лв.), както и нейната реакция на гняв след продажбата на идеалните части. Тези показания обясняват преминаването на подсъдимата от гражданскоправни претенции към методите на физическа саморазправа и желание за силово разрешаване на спора.