Решение № 455 от 14.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-90 Година

2020, 14 април гр.Бургас

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на девети март година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ПЛАМЕНА ВЪРБНОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 565 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните жалби на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР гр.София /вх.№ 59482 от 31.12.2019 г. и вх.№ 516 от 07.01.20120 г./, против решение № 3712 от 29.12.2019 г. по гр.д.5814/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на М.С.С. от гр.Бургас, сумата от 1410,41 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., като часовете извънреден труд са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 168,32 лв – сбор от вземанията за мораторна лихва върху всяка една месечна сума за положен нощен труд в периода 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г.; и сумата от 350 лв – съдебни разноски за заплатено адв.възнаграждение, и с което въззивната ГД „Национална полиция“ към МВР, е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от общо 286,42 лв, представляваща сбор от дължимата държавна такса за уважения иск и разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, труд по време на официални празници и време „на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в двете наредби липсва текст, който урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата преди тях Наредба № 8121з-8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент от 1,143, се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е неприложимо в настоящия случай. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба не е постъпил отговор от въззиваемия М.С.С. от гр.Бургас. В съдебно заседание процесуалният му представител адв.Димова от БАК оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представени са писмени бележки, в които са изложени подробни съображения. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания за допускане на нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия М.С.С. срещу въззивната Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след прието от съда изменение на иска), сумата от 1410,41 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 205,49 часа за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 168,32 лв – лихви за забава. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като старши полицай, младши инспектор в група 1 ППД към СООРЖТ в Зонално жандармерийско управление гр.Бургас, което е звено към Дирекция „Жандармерия“ – на структурно подчинение към ГД „Национална полиция“ към МВР, със статут на държавен служител, като процесните 205,49 часа, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и й е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от

28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение БРС е осъдил ответната ГД „Национална полиция“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 1410,41 лв, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 168,32 лв. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Бургаски районен съд сумата от общо 286,42 лв - дължима държавна такса за уважения иск и изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността Старши полицай, младши инспектор в група 1 ППД към СООРЖТ в Зонално жандармерийско управление гр.Бургас. Установява се от събраните доказателства, че за периода м.юли 2016 г. – м.юли 2019 г. включително, ищецът е положил общо 180 смени нощен труд.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, за периода 22.07.2016 г. – 22.07.2019 г. ищецът реално е положил 1437 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил общо 359,25 лв. – по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1437 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1642,49 часа, като разликата от 205,49 часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1410,41 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период

(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Разпечатката съдържа 27 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a3362f3-12a6-4db1-9c2a-d4fe1811737a