Решение № 326 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000323 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, чрез адв.Св.Д. от АК-Добрич, срещу решение №27/29.04.2024г., постановено по т.дело №1/2024г. по описа на ОС – Търговище в частта, в която е бил уважен иск на А. С. С. за сумата над 5 000 лева до присъдените 26 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на ПТП на 10.03.22г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че в обжалваната част решението на ТОС е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивникът твърди, че в производството е останало недоказано основанието за ангажиране отговорността на застрахователя на Гражданската отговорност на виновния водач Я. Г., по отношение част от вредите, за които се твърди, че датират отпреди ПТП и имат дегенеративна генеалогия, че не са резултат от застрахователното събитие и не подлежат на обезщетяване по прекия иск от застрахователя. Конкретно, въззивникът оспорва причинно-следствена връзка с процесното ПТП на „увреждането на шийните коренчета“, установено при ищеца. Твърди, че от епикризата, издадена от МБАЛ – гр.Попово се установявало, че това оплакване на ищеца датира дни преди м.май 2022г. /а процесното събитие е от март 2022г./ Излага, че в заключението на изслушаната по делото СМЕ вещото лице посочило, че установената лордоза на шийния отдел на гръбначния стълб и цирвикоартроза датират отпреди ПТП и нямат връзка с него. Според въззивника, становището на вещото лице не е било правилно възприето и коментирано в мотивите на съдебното решение. Според вещото лице, единственото причинно обусловено от ПТП увреждане било мозъчното сътресение. Оспорват се извършените от съда фактически и правни изводи във връзка с получените травматични увреди от събитието. Искането на въззивника за допълнителна експертиза за установяване произхода на тези увреждания, не 1 било уважено от съда. На следващо място, въззивникът твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на търпените вреди. Съдът допуснал неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и ППВС №4/1968г. спрямо установените по делото релевантни обстоятелства.

Твърди се, че в решението съдът не е извършил анализ на претърпените при ПТП увреждания и техния характер и интензитет, че съдът е извършил погрешна преценка на събраните доказателства като е обосновал решението си предимно на заинтересованите свидетелски показания, а последните са в противоречие с изслушаното становище на експерта, вкл. след извършения личен преглед на пострадалия. Твърди се, че съдът следва да определи обезщетение в размер до 7 500 лева като след прилагане на приноса на ищеца от 1/3, на последния да бъде присъдена сума до 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго, с което да отхвърли иска на А. С. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5 000 лв. до присъдените 26 000 лв., ведно със законна лихва от 05.01.2024г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – А. С., чрез адв.Н. С., с който се оспорва основателността на въззивната жалба на застрахователното дружество като се излагат подробно съображения за това. Възразява по искането за допускане на повторна медицинска експертиза като счита изготвеното по делото заключение за професионално и обективно дадено. Претендира разноски за производството, които следва да бъдат определени от съда съгласно чл.38 ЗА.

Във въззивното производство и двете страни поддържат становищата си, съответно въззивникът чрез представляващия го адв.Св.Д., а насрещната страна – чрез адв.С..

Претендират сторените разноски, а пълномощникът на въззиваемата страна – същите да бъдат определени по реда на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства и в границите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен за производството процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За да се произнесе по предмета на въззивното обжалване, съдът съобрази, че производството е протекло по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен от А. С. С., чрез адв.С., с който се претендира осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента – ЗК ЛЕВ ИНС АД, да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последния в резултат на ПТП на 10.03.2022г., около 16.40 часа, настъпило на път III -204 от гр.Разград към гр.Попово, когато при управление на собствения на ищеца автомобил Опел Вектра с ДК №*****, бил блъснат от неправомерно движещия се л.а.Фолксваген Шаран с рег.№*****, управляван от Я. М.Г.. С исковата молба са въведени твърдения, че с решение №44/18.05.2023г. по НОХД №81/2023г. на РС-гр.Попово, била призната вината на Я. Г. за настъпилото ПТП, за причинената на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в: сътресение на гръбначен мозък в шийния отдел с увреждане на гръбначно-мозъчните коренчета в същия отдел, довело до затруднение движението на горни и долни крайници. Твърди се наличие на валидна застраховка ГО на автомобилистите за 2 автомобила, причинил ПТП, активна към датата на деликта. Твърди се отправена застрахователна претенция до ответника още на 12.07.2023г. за сумата от 45 000 лева, по която застрахователят със забава, едва на 20.12.2023г. предложил обезщетение в размер на 2 500 лева. По отношение на имуществените вреди застрахователят определил и изплатил обезщетение в пълен размер. Съобщено било, че е определено обезщетение от 5 000 лева, което застрахователят редуцирал с 50% принос на пострадалия. С иска се претендират 26 000 лева, частичен иск от общо 45 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Върху обезщетението се претендира законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С отговора си застрахователят Лев Инс АД оспорва основателността на иска. С него са оспорени както отговорността на застрахователя поради липса на предпоставките на деликта, съотв. на функционално обусловената му отговорност от тази на деликвента, така и поради липса на причинно-следствена връзка на получените увреждания. На следващо място ответникът е възразил за наличие на принос на пострадалия, който се изразява в различни форми – липса на поставен обезопасителен колан, нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП както и управление на автомобила след употребата на алкохол. Претендира се 80% принос на правоимащото лице. Оспорват се получените увреждания и тяхната връзка с претърпяното ПТП на 10.03.22г. Твърди се, че съобразно представената медицинска документация, увреждането на шийните коренчета, не се дължи на произшествието, тъй като е датирано дни преди прегледа и диагностицирането на ищеца през май 2022г. Оспорва се размера на обезщетението като прекомерен.

Липсва спор и от приложените доказателства се установява допустимостта на предявения пряк иск съгласно изискванията на чл.496 вр.чл.380 КЗ. Освен това, съобразно становището на въззивника, присъдените лихви съгласно чл.497 вр.чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ не са самостоятелен предмет на обжалване, а единствено поради тяхната акцесорност спрямо главната претенция. Предмет на настоящото производство е част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно лимитирания от застрахователя обжалваем интерес от 21 000 лева. Тъй като с въззивната жалба застрахователят оспорва единствено обезщетението за разликата над 5 000 лева до присъдените 26 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска върху спорната главница, настоящият състав е обвързан от обективните предели на влязлото в сила решение на ОС-Търговище относно наличието на застрахователно събитие, основанието за ангажиране отговорността на застрахователя и присъденото обезщетение до необжалваемия размер. Видно от въззивната жалба застрахователят не обжалва и определения от първата инстанция принос на пострадалия от 1/3. Основното оплакване в жалбата касае липсата на причинно-следствена връзка на едно от получените при ПТП увреждания, съответно съответствието на определеното от първата инстанция „справедливо“ обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят поддържа, че установеното след ПТП „увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“ няма връзка с процесното застрахователно събитие. Именно в тази връзка и поради отказа на първата инстанция, във въззивното производство на страната е допуснато доказателствено средство – допълнителна СМЕ, изготвена от невролог.

Съобразно определението си от 10.07.2024г., съдът се е позовал на задължителните разяснения в т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

От изслушаната в първоинстанционното производство медицинска експертиза /на л.53 и 3 сл. по делото/, се установява, че непосредствено след ПТП на 10.03.2022г. ищецът претърпял следните увреждания: мозъчно сътресение, сътресение на гръбначния мозък в шийния отдел с увреждане на гръбначно -мозъчните коренчета в шийния отдел. Причинено е леко по форма мозъчно сътресение, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице, тези травми са пряко свързани и предизвикани от ПТП. Увреждането на шийния отдел на гръбначния мозък и коренчетата на гърбначния мозък е в резултат от политане главата на водача/ищеца/ напред по посока на движението при сблъсъка с другия автомобил и извиване шията напред. Вещото лице сочи, че не са събрани доказателства за проведена от ищеца физиотерапия и рехабилитация, но са налице данни за прегледи в месеците след ПТП. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищеца на 27.03.2024г., при който е установено, че същият /на 62 г./ се придвижва сам, без помощни средства; движи крайниците си почти в пълен обем, но има болки при движенията им, особено на горните крайници. Според вещото лице, това може да се дължи на възрастови промени. Според становището на експерта, няма остатъчни трайни увреждания от претърпяното травматично събитие.

Това заключение кореспондира и на изслушаната САТЕ /л.66 по делото/, от която се установява, че при процесното ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан, което именно е допринесло за начина на увреждане на гръбначния мозък в шийния отдел. В устните си обяснения вещото лице Г. поддържа становище, че това увреждане е неврологично и се дължи на травмата на главата при ПТП. Основното увреждане, което рефлектира и върху актуалното състояние на ищеца, е именно травмата на шийния отдел на гръбначния мозък, което е довело първоначално до загуба на движения на крайниците. Това състояние постепенно е било възстановено до почти пълен ход на ръцете и краката към момента на прегледа /март 2024г./ Вещото лице пояснява, че въпреки възстановяването, ищецът няма да може да извършва физически труд, тъй като от една страна увреждането затруднява движенията, а от друга страна са налице и съпътстващи заболявания – цервикоартроза, артроза на шийните прешлени, хипертонична болест, застой на сърдечна недостатъчност.