Решение № 773 от 14.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001001047 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция за публичните предприятия и контрол срещу решение № 263384 от 21.05.2021г. по т.д. № 8608/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 4 с-в, поправено с решение № 265831/21.09.2021г. по същото дело, с което са уважени предявените от ищеца Адвокатско дружество „С. и Д.“ искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите : 6712 /шест хиляди седемстотин и дванадесет/щатски долара, 5747 /пет хиляди седемстотин четиридесет и седем/британски лири, 80 /осемдесет/евро и 8640 /осем хиляди шестстотин и четиридесет/лв. –възнаграждение за успех по договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално представителство, сключен между страните във връзка с иск за отмяна на арбитражно решение, постановено по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, Париж, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумите: 1810 /хиляда осемстотин и десет/щатски долара, 1524 /хиляда петстотин двадесет и четири/британски лири, 21 /двадесет и едно/евро и 2634 /две хиляди шестстотин тридесет и четири/лв. – мораторна 1 лихва върху главниците за период от три години преди предявяване на иска или от 26.07.2015г. до 27.06.2018г., и са присъдени разноски в полза на ищеца. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид постановяването му в противоречие на материалния закон, процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва първоинстанционното решение като необосновано като поддържа да се основава на повърхностен анализ на доказателствата по делото, както и доказателствата да са тълкувани превратно от съда и да липсва задълбочен правен анализ. Сочи решаващата дейност на съда да е противоречива, насочена в полза на ищеца и да не съдържа отговор на възраженията на ответника. Поддържа съдът въобще да не е обсъдил възражението на ответника, че процесният договор за правна защита и съдействие няма за предмет представителство по отмяна на решение от 07.10.2011г. по МАД 16382/GZ на МАК при МТК, иск за неговата отмяна и не е предявяван пред ВКС, предвид на което и ищецът няма право, основавайки се на процесния договор, да претендира възнаграждение за представителство в процент от присъдените с последното решение разноски. Оспорва като противни на закона и необосновани и изводите на първоинстанционния съд, че заявеното от ответника възражение за погасяване на претенциите за главница и лихви е неоснователно. Излага с процесния договор страните да са уговорили конкретна дата, на която вземането на адвокатското дружество за допълнително възнаграждение за резултат става изискуемо, а именно десет работни дни след сключване на спогодба. Спогодбата е сключена безспорно между страните на 31.05.2013г., предвид на което и евентуалното вземане на ищеца за допълнително възнаграждение възниква на 15.06.2013г. Поддържа ищецът сам с исковата молба да твърди да е знаел и взел участие във връзка със сключване на спогодбата, не оспорва датата на сключването и, а и последната е посочена в депозираната към исковата молба като писмено доказателство молба за отказ от иск от 06.06.2013г., предвид на което и като не е предявил претенциите си в петгодишен срок след настъпилата изискуемост на претендираните вземания, по възражението на ответника вземанията следва да се счетат от съда за погасени по давност. Излага предвид погасеност на главниците погасени по давност да са и вземанията за мораторни лихви върху тях. Оспорва и дължимостта на последните като поддържа да не му е отправяна покана от ищеца за заплащане на сумите 2 преди депозираната в съда искова молба, като сочи предходната кореспонденция между страните да съдържа неопределени претенции или претенции на друго основание и в друг размер. Моли въззивния съд при постановяване на решението си по съществото на спора да вземе предвид и всички други изявления на страните по делото. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и постанови друг, с който да отхвърли ищцовите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, Адвокатско дружество „С. и Д.“, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и съобразно събраните по делото доказателства. Сочи с решението да са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и съдът да е обосновал извода си за основателност на сезиралите го искове. Поддържа съдът правилно да е преценил дължимостта на претендираните възнаграждения за резултат като със сключената извънсъдебна спогодба реално е постигнат резултат като от уважаването на предявения иск по чл. 47 ЗМТА, а именно от ответника не са претендирани присъдените с арбитражното решение суми и последният не ги е заплатил.

Оспорва като необосновани възраженията на ответника, че възнаграждение не се дължи за присъдените разноски с постановеното по същото МАД предварително решение, като излага производството по арбитражното дело, както правилно е преценил СГС, да е двуфазно и по отношение на присъдените с частичното решение разноски също да е постигнат целения резултат да не се претендира тяхното плащане от ответника. Поддържа размерът на дължимите възнаграждения за успех да е правилно изчислен със заключението на събраната по делото ССчЕ, която пръвоинстанционният съд е кредитирал, предвид на което и исковете са доказани по размер. Оспорва като неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно заявеното от ответника възражение за давност. Излага, както е поддържано и с исковата молба, претенциите на ищеца да се основават на разпоредбата на чл. 3.4. от договора, която предвижда при сключена спогодба, при която се постигат последиците на чл. 3.3. от договора да се дължи възнаграждението по чл. 3.3. Сочи препращането да е само досежно уговореният размер на възнаграждението за 3 успех, не и досежно срока, в който последното е дължимо, предвид на което и вземането за възнаграждение по тази договорна разпоредба да става изискуемо след покана, каквато адвокатското дружество е отправило на 28.06.2013г. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се зачете 10 - дневния срок по чл. 3.3 от договора, то същият да следва да бъде броен от влязла в сила и породила действието си спогодба, както правилно според ищеца е преценил СГС. Излага като приложение към процесната спогодба да е изготвена молба за отказ от иска. На основание последната да е постановено определение от ВКС за прекратяване на производството по делото на 10.06.2013г., което е влязло в сила на 18.07.2013г., на която дата поддържа да е проявила действие и процесната спогодба. Сочи борен от последната дата петгодишният давностен срок да не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, предвид на което и поддържа възражението за погасеност на вземанията да е неоснователно. Излага да са необосновани и възраженията на жалбоподателя за недължимост на обезщетение за забавено изпълнение като поддържа по делото да се установява да е бил канен да заплати претендираните главници с покана от 20.09.2013г. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение е неправилно по поддържаните в жалбата на ответника доводи и предвид постановяването му в нарушение на императивни материалноправни норми- т. 1 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото са предявени искове за претендирано от ищеца като дължимо му се възнаграждение по чл.

3.4., вр. чл. 3.3. от сключеният между страните договор № 21 от 02.08.2012г.

Както сам ищецът поддържа с исковата молба, а и видно от съдържанието на приложения като писмено доказателство по делото договор, 4 последният има за предмет възлагане от ответника на ищцовото адвокатско дружество извършването на действия по представителство и защита на Агенцията като ищец по дело пред ВКС, образувано по иск за отмяна на окончателно арбитражно решение от 09.05.2012г., постановено по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж, както и евентуално представителство и защита по международно или арбитражно дело, или дело пред СГС и съответно всички съдебни инстанции до постановяване на окончателно решение с оглед резултата от предявения иск за отмяна на арбитражното решение.

С чл. 3.1. от договора е уговорено основно възнаграждение за адвокатското дружество в размер на 78 000 лв., което не е предмет на предявения иск.

С чл. 3.3. от договора за представителство и защита от 02.08.2012г. страните са уговорили: „В случай на приключване на делото за отмяна с решение, с което се уважава предявения иск изцяло и като резултат е постановена отмяна на окончателното арбитражно решение по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК,…, процесуалният представител има право на възнаграждение за успех в размер на 1% (един процент) върху сумата на присъдените в полза на ответниците разноски съгласно арбитражното решение, което се изплаща в срок до 10 (десет) работни дни от постановяване на решението.“

С клаузата на чл. 3.4. от договора страните са постигнали съгласие: „В случай на сключване на извънсъдебна спогодба и/или съдебна спогодба и в резултат на постигнатата спогодба бъде постигнат ефектът на чл. 3.3. от този договор, процесуалният представител има право на възнаграждение за успех съобразно посоченото в чл. 3.3. от този договор.“

Горното съдържание на договора не е спорно между страните, както и страните не спорят, че с искова молба вх.н. 11351/09.08.2012г. по описа на ВКС е предявен от ответника иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС на РБ за отмяна на арбитражно решение от 09.05.2012г. по МАД № 16382/ GZ от МАС при МТК, Париж, по което е образувано търговско дело 698/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

Не е спорно между страните и че между Република България от една страна и „Адвент сентръл енд истърн Юръп II лимитид партнершип“, „Вива 5

Венчърс холдинг“ Гмбх и „НЕФ телеком България“ ООД от друга е сключена на 31.05.2013г. спогодба със съдържанието на документа, приложен на л. 83 до л. 97 по делото, като първата и последната страница в подписания вариант са съобразно копията на тези страници представени на л. 180 и л. 183 от делото.

Не се спори и в изпълнение на последната спогодба да е подадена на 06.06.2013г. от изпълнителния директор на АПСК до ВКС молба за отказ от иска по т.д. 698/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

По молбата е постановено определение № 171 от 10.06.2013г. по т.д.

698/2012г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което производството по делото по предявения иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 09.05.2012г. по МАД № 16382/GZ от МАС при МТК, Париж, е прекратено поради извършен отказ от иска. Страните не спорят определението да е влязло в сила, като видно от разпореждане от 24.07.2013г., поставено по молба от 22.07.2013г. – л. 385 от делото, датата на която определението е влязло в сила е 18.07.2013г.

При горните безспорни по делото и твърдени още с исковата молба от ищеца факти, настоящият състав на съда намира за основателни поддържаните с жалбата на ответника оплаквания за необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния закон, включително на императивни норми от последния.