Решение № 1041 от 06.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100101230 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. И. Д. против М. И.

Д., Е. М. Д. и Е. Г. Г. за приемане за установено, че ответникът М. И. Д. не е биологичен баща на детето Е. М. Д., както и за приемане за установено, че Е. Г. Г. е баща на детето Е. М. Д., родено на **.**.**** год.

Моли се съдът да допусне промяна в имената на детето на Е. Е. Г.а.

В исковата молба се твърди, че ищцата родила дете на **.**.**** год., което е заченато от връзката й с ответника Е. Г.. Заявява се в исковата молба, че към датата на раждането – **.**.**** год., ищцата била разведена със съпруга си – ответника М. Д., но тъй като детето се родило преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака, последният е вписан като баща в акта за раждане поради действието на презумпцията по чл.61 ал.1, предл.второ от СК. Ищцата заявява, че ответникът Г. счита детето за свое и изцяло в интерес на малолетното дете е да се установи произход, който съответства на биологичната му връзка с действителния му баща.

В съдебно заседание ищцата заявява, че поддържа исковата молба, така, както е предявена.

Ответниците са депозирали отговори, с които признават претенциите.

Бургаският окръжен съд, след като съобрази предявените искове, събраните доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено, следното:

Предявените искове имат своето правно основание в чл.62, ал.2, чл.69 от СК и чл.331 и сл. от ГПК.

1

Не се спори между страните, че С. И. Д. и М. И. Д. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 12.07.2009 год., който е бил прекратен с развод с решение №120/20.05.2024г., постановено по гр.д.№383 по описа за 2024г. на Районен съд Елин Пелин.

Според представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0128/**.**.****г., съставен в гр.Бургас, детето Е. М. Д., родено на **.**.**** год., произхожда от баща М. И. Д. и е записано с фамилията на този ответник.

От показанията на свидетелката Р. Г.а, майка на третия ответник, се установява, че ищцата и М. Г. съжителстват заедно от около година и половина. От това съжителство се родило детето Е., което свидетелката счита за своя внучка. Тя изнася, че синът й и С. заедно се грижат за детето. Свидетелката не е виждала бившия съпруг на ищцата, не го познава, не знае нищо за него.

В обясненията си третият ответник заявява, че детето е заченато от връзката му със С. Д..

От приложения социален доклад се установява, че за детето се полагат грижи от майката и от съжителстващия с нея Е. Г..

При така събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл.71 от СК, иск за търсене на произход не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане и с предположението по чл.61, като двата иска могат да бъдат съединени. В конкретния случай ищцата е предявила както иск за оспорване на бащинството на основание чл.62 ал.2 от цитирания нормативен акт, така и иск за установяване на произход от бащата с правно основание в чл.69 от СК.

И двата обективно и субективно съединени иска са подадени в сроковете по закон, а именно до изтичането на една година от раждането - за оспорването на произхода и до изтичането на три години от раждането - за установяване на произхода от бащата, поради което и са допустими.

При оспорване на презумпцията за бащинство, следва да бъде установено, че детето не е могло да бъде заченато от бащата, съобразно очертания с нормата на чл.62 ал.1 от СК предмет на доказване. Необходимо е да бъде установена невъзможност съпругът да е баща, т.е. само вероятност в този насока не е достатъчна. В конкретния случай се установява от събраните по делото доказателства, че страните в настоящото производство, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение, са били във фактическа раздяла през вероятния период на зачеване на малолетното дете, както и че контактите между тях са били изключени по начин, че детето да не е могло да бъде заченато от съпруга. През вероятния период на зачеване, ищцата е съжителствала с ответника Г., а 2 бившият съпруг живее в друго населено място и те не поддържат връзка. От твърденията на страните и показанията на свидетеля по делото се установи, че след раздялата между майката на детето и ответника М. Д., двамата не поддържат отношения. В тази връзка съдът изцяло кредитира събраните по делото гласни доказателства, които са в унисон, а не изолирани от останалите по делото.

Категоричността на извода, че поради липсата на физически контакт, С. Д. не би могла да зачене от ответника М. Д. роденото дете, се подкрепя и от изявленията на самите ответници – ответникът Д. в писмено становище заявява, че повече от година и половина преди развода се е раздЕ.л с ищцата и не са се събирали заедно, а ответникът Г. заявява, че желае да бъде определен като баща на детето.

Представените доказателства водят до извода за основателност на исковата претенция, като съдът приема, че ответникът М. Д. не е биологичния баща на детето Е. и претенцията следва да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици.

Искът с правно основание чл.69 от СК има за предмет установяването, че майката е заченала от претендирания баща. Установено бе, че от около година и половина преди раждането ищцата съжителства с ответника Г. и от връзката й с него е заченато и родено детето Е.. Ответникът приема детето, грижи се за него от самото му раждане до настоящия момент. От горното следва да се направи обосновано заключение, че Е. Г. е биологичен баща на детето Е. и искът следва да бъде уважен.

За да бъде уважен иска за промяна на бащиното и фамилно име на детето, следва да бъде установено кой е биологичният му баща. С оглед приетото, че това е Е.

Г., този иск също следва да бъде уважен. Следователно имената на детето следва да бъдат променени на Е. Е. Г.а, каквото е и желанието на страните. След влизане в сила на решението, длъжностното лице по гражданско състояние към Община Бургас следва да отрази в акта за раждане постановените промени: вписване на Е. Г. Г. като баща на детето и промяна имената на детето на Е. Е. Г.а.

Съгласно чл.70 от СК, когато съдът уважи исковете по чл.68 и чл.69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл.59 от СК.

С оглед наличието на безспорни доказателства по делото, че родителите на детето живеят заедно на семейни начала и полагат грижи за отглеждането, съдът намира, че не е необходимо да се произнася по тези въпроси.

Мотивиран от горното и на основание чл.62 и чл.69 от СК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.“Д.

*“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, НЕ Е биологичен баща на детето Е. М. Д. с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. в гр.Бургас от майка С. И. Д. с ЕГН **********.

ПРИЕМА за установено, че Е. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ж.к.“С. б.“ , к-с „С. х.“, Е биологичен баща на детето детето Е. М. Д. с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. в гр.Бургас от майка С. И. Д. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА промяна на имената на детето Е. М. Д. с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. в гр.Бургас от майка С. И. Д. с ЕГН **********, като същото следва да носи имената Е. Е. Г.а.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски апелативен съд.

След влизане в сила препис от решението да се изпрати на Община Бургас за отразяване в регистрите за гражданско състояние.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4