Решение № 1522 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501608 по описа за 2025 година

С решение № 1569 от 16.03.2025 г., по гр.д. № 430/22 г., СГС, І-23 с-в, ОСЪЖДА С. Т. К. да заплати на К. Г. А. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 50 000 лв., част от вземане в общ размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 19.10.2021 г., до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С. Т. К..

Излага подробни оплаквания срещу акта на СГС, като твърди, че са нарушени всички правила по докладване на делото и разпределение на доказателствената тежест по чл. 146 ГПК, че решението е немотивирано и основано на превратно и изолирано обсъждане на събраните доказателства, както и че възраженията на ответника са останали необсъдени от съда.

Изтъква, че съдът не е направил необходимото разграничение на понятията „обида“ и „клевета“. Обръща особено внимание на факта, че изявленията, направени от К., само възпроизвеждат данни, станали му известни в служебното качество на министър и основани на съответни одитни доклади, актове на АДФИ, проверки, обобщения на финансови отчети от специалисти, ревизионни документи и пр., които са установили лошо финансово състояние 1 на лечебното заведение, без да го наричат „фалит“. Твърди, че изнесената информация за финансовата нестабилност на болницата е основана на посочените документи. Счита, че твърденията в исковата молба се основават на извадени от контекста изявления, дадени като отговори в проведено интервю. Изтъква, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца А. няма качеството на оправдателна присъда.

Възразява срещу мотивите, в частта, в която в тежест на ответника К. е вменено да установи престъпна дейност или административно нарушение на ищеца А.. Конкретно поддържа, че данни от съобщения на МЗ от 7.09.2021 г.

(които и министър К. е възпроизвел) са били налични в публичното пространство и от други източници – статии, публични изявления от името на лечебното заведение, интервюта и пр.). Настоява да се има предвид, че всички изявления на жалбоподателя К. са с оценъчен характер, както е приел и самия първостепенен съд, макар и да е уважил иска. Оспорва вида, характера и интензитета на причинените вреди, като намира, че в случай, че такива са налице, те са резултат от множество други странични събития, свързани с политическо напрежение, сложност на ситуацията около пандемията и пр.

Отделно твърди, че имиджът или авторитетът на ищеца А. не бил засегнат по никакъв начин. Като оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, претендира да се отмени решението и да се отхвърли иска.

Прави доказателствени искания.

Ответникът К. Г. А. оспорва въззивната жалба, с подробно изложени аргументи. Твърди, че исковата молба е редовна, съдът е спазил задълженията си в процеса (в това число и относно доклада на делото, разпределението на доказателствената тежест и допускането на доказателства) и е постановил обосновано и правилно съдено решение. Изтъква, че нито едно изявление на ответника не е извадено от контекста, и ищецът ясно е посочил, че се касае до обида и клевета, тъй като изявленията на ответника са били изцяло насочени към това ищецът да бъде дискредитиран в обществото. Счита, че съдът е анализирал правилно доказателствата по делото като е съобразил, че когато ищецът е заел управленския пост, болничното заведение вече е било във влошено финансово състояние. Настоява да се вземе предвид постановлението за прекратяване на наказателното производство. Подчертава, че няма как ответникът да не е бил запознат с финансовия отчет от 2012 г., както е прието и от съда. Отделно намира, че съдебният състав надлежно е 2 изследвал дали се касае до оценъчни съждения или твърдения за факти, като е приел, че ответникът К. е заявил неверни факти. Счита, че събраните гласни доказателства са установили обема и характера на търпените вреди, настъпили като пряка последица именно от поведението на ответника. Моли решението да се потвърди и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът К. Г. А. твърди, че в периода между 07-******** г. ответникът С. Т. К. обективирал публично лъжливи и компрометиращи твърдения по негов адрес, което му причинило неимуществени вреди. Изтъква, че на ******** г. в предаването „Денят на живо“ по Нова телевизия с водещ Н. А., С. К., в качеството му на служебен министър на здравеопазването, заявил следното: „70 млн. са натрупани дългове под управлението на К. А.. 70 млн. лв. 28 млн. лв. са просрочени с лихви от 20-30% годишни лихви. Знаете ли, това са пари от мащаба на парите, които плащаме за първа линия на Спешна помощ за една година. Добре, сега правителството кое да плати дълговете на А. или парите на първа линия на спешните медици?... Аз казах, че ще настоявам пред ръководството на Александровска болница да заведе регресен иск към предишните ръководства за така натрупаните дългове.

Защото те не могат да бъдат обяснени просто с икономическата ситуация в страната или с Националния рамков договор. Вижте сами, имате договор с една фирма-доставчик. Тази фирма-доставчик е предвидила в договора, ако не изплатите навреме наказателна лихва от 5%, да речем. Говоря, давам сега, примерът е важен, оставете числата. А К. А. договаря разсрочване.

Вместо да договори разсрочено плащане, каквато е търговската практика.

Когато договаряш разсрочване, кредиторът ти има интерес дори да намали наказателната лихва, за да си вземе парите. Той иначе не може да ги получи.

Тук се случва обратното - разсрочваш и се договаряш да плащаш не 5% наказателна лихва, а 25% наказателна лихва. Е, добре, за какво ти е такова разсрочване? Че ти по-добре си остани на 5-те процента, които имаш по договор. Защо се договаряш да плащаш, в свой ущърб се договаряш. Мислите 3 ли, че това е станало случайно или от незнание. Аз се съмнявам. Съмнявам се и затова смятам, че освен да се предяви иск към тях, правоохранителните органи също трябва да се поинтересуват как са правени тези разсрочвания, защото това са парите на всички данъкоплатци.“ . Освен това на същата дата (******** г.), в кулоарите на Народното събрание и пред медии, ответникът заявил още: „Преди години са натрупани огромни дългове...

Защото смятам, че цялото общество трябва да бъде запознато с тези проблеми и с тези въпроси и защото смятам, че .... Разбира се, че има. Той е подписал повечето от тези договори и защото смятам, че човек, когато търси отговорност първо трябва да погледне себе си и какво е правил... Това е състоянието на болницата. До това състояние е докарана най-старата, Александровска болница, в страната, първата болница, която е установена, болницата, която символизира у нас въобще болничната помощ...

Отговорността за това нещо е на г-н А. и на правителството на ГЕРБ, което го е назначило за директор и не е контролирало начина, по който е управлявал болницата. Безогледно се е харчело пари, трупани са дългове.

Разбира се, че ще бъде сезирана. Нещо повече обаче ви казах, че настоявам Съвета на директорите, сегашния съвет на директорите, да предяви регресен иск към предишните ръководители, които са допуснали подобно разпарчетосване...“.

Ищецът поддържа, че на ******** г., в предаването "Лице в лице" по БТВ, с водещ Ц. Р., ответникът е обективирал и следното изявление: "Нямам лични взаимоотношения с А. - първо. Второ, А. да внимава като се качва по стьлбите, да не се спъне, защото на лъжата краката са къси. Той никога не е бил работодател на съпругата ми. Никога нейната заплата не е зависила от него. Никога. Това е опит да се отклони вниманието от поразиите, които е направил в самата болница. 70 млн. е натрупал дългове за четири години, когато е бил управител на тази болница. За да си представите за какво става дума - 100 млн. е актуализацията на бюджета, за който се карат три дена в парламента, 70 млн., са дълговете на Александровска болница, 35 млн. от тях са в просрочие, с договорени от него лихви - 15-20% над основния лихвен процент трябва да плащат. Тази болница А. я е докарал до фалит.

Има покриви, които текат, прекъснати канализация, водопроводи, цялата е разкопана вътре. Тя е в катастрофално състояние. Кой ще плати тези пари?

Знаете ли, че това са парите, които ние плащаме за първа линия за спешната 4 помощ за една година? Такъв е мащабът на дълговете, които са натрупани.

Това е картинката там, това е ситуацията. В такова състояние е оставена, сега ние там трябва да лекуваме Ковид болни и да осигурим възможността, кислород, лекарства, заплати на персонала...

Констатациите за дълговете са констатирани от всички, които са проверили болницата. Констатациите за нарушение при обществени поръчки, които ги публикувахме, за т. нар. затворени обществени поръчки, са безспорни, всички са ги констатирали. Дали прокурорът намира основание да повдигне обвинение или не, това е друг въпрос. Затова не може да бъде винен никой. Прокуратурата затова е прокуратура, да преценява. Но това са фактите и по тях няма спор. Болницата е докарана до състояние на фалит.

Всеки един от кредиторите може да я обяви в несъстоятелност, когато поиска, прокурорът, между другото, също може да поиска обявяването в несъстоятелност. В това положение е докарана първата голяма болница в нашата страна…... Аз съм назначил нов съвет на директорите. Хора, които имат капацитета да управляват тази болница. Знам, че правят всичко възможно, за да запазят болницата, да я съхранят и да се опитат да я изведат от тази тежка ситуация, в която е изпаднала. И аз ги подкрепям в това нещо. Но хората, които се страхуват и които се притесняват, нека да отправят страховете, притесненията и гнева си даже, към този, който я е съсипал - г-н К. А..".

В исковата молба се сочи, че изявленията на ответника намерили изключително широк отзвук в обществото и са били публикувани и в редица други електронни медии, подробно цитирани в исковата молба – напр. на с а й т а www.dariknews.bg, www.news.bg, www.monitor.bg, www.tvevropa.bg, www.nova.bg, www.novinite.bg и пр.

Ищецът А. намира, че с така направените изказвания, ответникът по недопустим начин и целенасочено е разпространил неверни, унизителни и оскърбителни факти, приписал му е извършването на престъплението присвояване в големи стойности на публични средства, че били накърнени честта и достойнството му, бил злепоставен в обществото и засегнато доброто му име. Счита, че ответникът е правил внушения, че А., в качеството му на изпълнителен директор на болницата, е натрупал дългове на болницата, както и че именно той я е довел до катастрофално състояние и фалит, още повече, че това се е случило по време на пандемията от Ковид-19 и така е било 5 затруднено осигуряването на лечението на болните. Намира, че ответникът е отправял апел към гражданите, да насочат страховете и гнева си към А., който е съсипал Александровска болница, като така публично е подбудил обществото към омраза и злост срещу него. Твърди, че в изявленията на ответника А. бил квалифициран като човек, лекар и политик с нисък морал, с престъпно поведение, с накърняване на доброто му име в обществото, като политик и професионалист. Ищецът сочи, че от тези изказвания му бил причинен стрес, притеснения, унижение, страх, че хората ще повярват на неистините. Претендира да получи обезщетение на неимуществените си вреди в размер на 50 000 лв., като част от обща сума 100 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба, както и разноски.

Ответникът С. Т. К., оспорва иска по основание и размер. Твърди, че проблемите на Александровска болница, които е коментирал са били известни и обществено коментирани и той само е акцентирал върху тях. Основава своите изявления на данни от множество проверки, журналистически разследвания, публикации и счита, че не се касае до клевета. Подчертава, че изказванията му са оценка и коментар на факти, а не твърдения за обективно настъпили такива, както погрешно ги възприема ищецът. Твърди, че с поведението си не е имал за цел да урони престижа и доброто име на ищеца, като в същото време оспорва настъпването на вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и процесните изявления.