Решение № 299 от 25.10.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Козлодуй, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20241440100546 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

От А. Й. Я., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, чрез процесуалния й представител Еднолично адвокатско дружество „ Димитър Милев „, представлявано от адв.Димитър Мирославов Милев против „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 134.63 лева / сто тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки /, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №4382817 от 26.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски;

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем договор за потребителски кредит №4382817 от 26.01.2022г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора на ищцата била отпусната в заем сума в размер на 1000.00 лева.

Отразено е, че въз основа на чл.4, ал.1 от договора, последният е следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица – поръчители, които да отговарят на условията, посочени в договора или банкова гаранция в 1 полза на ответното дружество, отпуснало заема.

Сочи се, че на датата на сключване на договора между страните, е бил сключен и договор за предоставяне на гаранция №4382817, по силата на който „ Файненшъл България " ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи Acer Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.Твърди се, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитоиолучателя.Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер па 792.70 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „ответното дружество, което пък от своя страна, съгласно договора, е било упълномощено от „ Файненшъл България " ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.Съгласно чл.3, ал.1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „ Файненшъл България " ЕООД, като ответното дружество единствено било овластено да приеме плащането - фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло процесния кредит.

Счита се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК.Изхождайки от това, то следвало, че с характеристики на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство №4382817, сключен между ищцата и „ Файненшъл България " ЕООД.Доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен на този за предоставяне па потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът – ответното дружество е едноличен собственик на капитала на „ Файненшъл България " ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било видно от Търговски регистър към АВ.

Сочи се, че прочитат на съдържанието на клаузата на чл.4 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.Счита се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала 2 за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер – 1000.00 лева.Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане ) или две лиц - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към.Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да го „ насочи " към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя - ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора по договора за заем.Предвид това се сочи, че разходът за потребителя по договора за поръчителство с „ Файнеишъл България " ЕООД, бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения ( две физически лица поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.Също така договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Твърди се, че същевременно кредиторът не включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин бил да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, " Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.Предвид изложеното се сочи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.Счита се, че в конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не можел да си направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Също така е отразено, че предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на 3 потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му е било известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите ), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Счита се още, че самият договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла услуга.Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя.Нещо повече - в случай, че поръчителят „ Файнсншъл България " ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 5, ал.1 от договора за поръчителство ).Следователно се счита, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.

Посочено е, че собственик на капитала на поръчителя „ Файненшъл България " ЕООД бил заемодателят по договора за заем – ответното дружество.Основен предмет на дейност на „Файненшъл България " ЕООД били гаранционни сделки, каквато ес и процесната.Сочи се, че печалбата на „ Файненшъл България " ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала – ответното дружество.Счита се, че в случая търговецът - кредитор е обвързал по - слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.Поради изложеното се сочи, че клаузата на чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.Отразено е още, че на практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на ответното дружество.Сочи се, че с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на ответното дружество, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Също така се счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е 4 уговорена като възнаграждение, е в размер на близо 79% от сумата но отпуснатия заем.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за паричен заем №4382817/26.01.2022г.; договор за предоставяне на гаранция №4382817, погасителен план, Решение на РС – Козлодуй и съдебно – счетоводна експертиза.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Счита се, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като с Решение №442/05.10.2023г., постановено по ГД№ 1216/2022г. по описа на РС – Козлодуй, процесният договор за паричен заем е признат за нищожен.Във връзка с гореизложеното се прави искане настоящото производство по отношение на установителния иск да бъде прекратено като недопустимо.

Сочи се, че ответникът не оспорва, че между страните по настоящото дело е бил сключен договор за паричен заем №4382817, който е бил признат за нищожен с Решение №442 от 05.10.2023г., постановено по ГД№1216/2022г..Ответникът не оспорва и сумата, която е получил за погасяване на лихвеното задължение по договора в размер на 134.63 лева.Отразено е, че предявеният иск по ГД№1216/2022г. е бил установителен, че ответникът не е оспорвал постановеното решение по ГД №1216/2022г. и е заплатил всички разноски, за които е осъден с това решение, че до момента на подаване на исковата молба, ищецът в настоящия процес не е отправял искане до ответното дружество самостоятелно или чрез представител за възстановяване на процесната сума.Предвид изложеното по - горе е посочено, че ответното дружество не оспорва, че дължи претендираната сума в размер на 134.63 лева, която следвало да заплати в полза на ищеца.