Решение № 842 от 20.07.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1000/2022
- Вид
- Решение № 842
- Подписан
- 20.07.2022
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.1 и ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.36, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 842 гр. П., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20221720101000 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация-П.” АД срещу П. Р. К., ЕГН **********, и адрес: гр. П., ул. „С.“, ** ** ** с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 263.02 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „С.”, ** ** ** от които главница в размерна 209.67 лева, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 53.35 лева за периода от 09.07.2017 г. до 16.11.2021 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2445/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът П. Р. К., чрез адв. В., е подал отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, като твърди, че ищецът не сочи доказателства за наличие на облигационна връзка с ответника и на какво основание е възникнала същата, като е оспорил качеството на собственик на процесния имот, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. В отговора на исковата молба е противопоставила възражение за погасяване по давност на част от процесния период. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В., който оспорва предявения иск, като противопоставя и възражение за погасяване по давност на част процесните суми.
Моли да им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2445/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 2 потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, 3 сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В настоящия случай от приложения и договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.06.1991 г. се установява по безспорен начин, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Този факт се потвърждава и от приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ, която представлява извънсъдебно признат факт и се преценява от съда по реда на чл.175 от ГПК, с оглед всички останали събрани по делото доказателства.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от П. Р. К., доколкото последният не е оспорил по реда на чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от него в декларацията. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.
Декларацията преценена в съвкупност с представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.06.1991 г. по безспорен начин се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Що се отнася до посочения в договора и декларацията адрес в гр. П., ул. „ПЖБ“ № 1, то доколкото между страните няма спор, че това е предишното наименование на ул. „С.“, находяща се в гр. П., то и следва да се приеме, че адреса е един и същ. Предвид изложеното и следва да се приеме за доказано, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.
В горния смисъл ответникът се явява клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-П.”АД.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З.З. в процесния топлоснабден имот има монтирани две отоплителни тела. Отоплителните теля в помещения „дневна“ и „кухня“ са демонтирани, като налични са тези в помещение „спалня“, комплектувано с индивидуален разпределител и в помещение „баня“, представляващо щранг-лира, общо за всички имоти по вертикала. Разхода за него е определен по изчислителен път, като за тяло работило непрекъснато. През процесният период е начислен прогнозен разход на топлинна енергия, а след провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е определен според 4 отчетените показания на уредите. Прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
В заключението вещото лице сочи, че през процесният период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ – прогнозно, като в имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода - 1 бр. водомер. Начисленото количество потребена топла вода е според отчетените показания на уреда, а след провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлоенергия е преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.