Определение № 1551 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1551 гр. София, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 19.04.2023 г. на Х. М. Н. срещу определението от 23.02.2023 г. по гр. д. № 52/2023 г. на Окръжен съд – гр. Враца, с което е прекратено производството, образувано по подадена от същия жалба /възражение/ срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 2021899040775 на ЧСИ И. Ц..

В жалбата се твърди се, че неправилно ВОС е приел, че е налице процесуалната пречка по чл.

126, ал. 1 ГПК спрямо настоящото производство, предвид предходно висящото гр. д. № 22/2023 г. на същия съд със същия предмет. Твърди се, че посоченото гр. д. № 22/2023 г. е впоследствие прекратено с окончателно определение от 29.03.2023 г. Излагат се доводи и по същество относно твърдяната незаконност на оспореното изпълнително действие на ЧСИ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на ВОС. Независимо от това следва да се добави и следното:

Страните не спорят, че процесната жалба по чл. 435 ГПК е идентична по предмет и страни с жалбата, по която е образувано предходното гр. д. № 22/2023 г. на същия съд, което е било висящо към момента на постановяване на обжалваното определение от 23.02.2023 г. Следователно, към този момент несъмнено е било налице основание за прекратяване на производството по 1 настоящата жалба на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК поради идентичност в предметите на двете дела, което налага прекратяване на второто дело – настоящото.

Вярно е, че след постановяване на обжалваното определение от 23.02.2023 г. е отпаднала процесуалната пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК, доколкото според приложеното към частната жалба определение от 29.03.2023 г. по гр. д. № 22/2023 г. производството е било прекратено.

Прекратяването е било обусловено не от недопустимост на жалбата, а от това, че е подадена директно в съда, което е наложило да се изпрати на съдебния изпълнител за администриране съобразно чл. 436 ГПК. Впоследствие обаче същата жалба е изпратена от ЧСИ отново на ОС Враца, където е образувано гр. д. № 199/2023 г. След служебно извършена от настоящия състав справка се установи, че същото е приключило с влязло в сила окончателно решение от 28.04.2023 г., с което жалбата е била отхвърлена. Следователно, към днешна дата, макар да не е налице пречката по чл. 126, ал. 1 ГПК, то е налице пречката по чл. 299, ал. 1 ГПК – спорът по същата жалба е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на пререшаване. Това води до недопустимост на производството, образувано по настоящата жалба по чл. 435 ГПК, на това основание.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, макар и по други съображения.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.02.2023 г. по гр. д. № 52/2023 г. на Окръжен съд – гр.

Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2