Решение № 31 от 09.03.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 09.03.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №194 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от

ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Община Черноочене, чрез кмета на общината, против Решение №260064/30.10.2020 г., постановено по анд №905/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че в случая АУАН е бил съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и това не било взето предвид при постановяване на оспореното решение.

Сочи и нарушение на чл.43, ал.4 ЗАНН, както и на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН не бил предявен на кмета на община Черноочене и не бил съставен в присъствието на надлежни свидетели.

В тази връзка, намира за необоснован извода на районния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация

– Заместник председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София, в писмено становище, депозирано от пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ., за законосъобразност на оспореното решение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със сочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №905/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-88/06.07.2020 г., издадено от зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, на Община Черноочене, представлявана от кмета на общината - А. А. О., са наложени следните административни наказания:

1. „имуществена санкция" в размер на

1

000 лв., за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/; и 2. „имуществена санкция" в размер на

1

000 лв., за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите. С горното решение, Община Черноочене е осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В решението си, предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения, защото, като собственик на язовир „*** и ***“, находящ се в землището на ***, не изпълнил задължението си да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея, както и задължението си да осигури ползването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Решението е правилно.

Видно от съставения АУАН и издаденото

НП, касаторът, като собственик на язовир „*** и ***“, находящ се в землището на *** е наказан за това, че не е изпълнил задължения по чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ, а именно: да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея /т.1 от НП/, както и да осигури контролно-измервателна система за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея /т.2 от НП/.

С посочените като нарушени разпоредби на чл.141, ал.1, т.1 и т.2 ЗВ, на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, е вменено задължение да ги поддържат в техническа изправност /чл.141, ал.1, т.1/, както и да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 /Наредба № 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях/- чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.

По делото няма спор, че Община Черноочене е собственик на процесния водоем.

Според приложения констативен протокол № ***/*** г., при проверка, извършена на 22.10.2019 г. от служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към тях“, били констатирани множество технически неизправности на язовирната стена, като: деформации на короната на язовира; свличания в зоната между кота корона и кота водно ниво; нарушения на въздушния откос; свличания и изравяния по цялата височина в десния край, в контактната зона между въздушния откос и ската; неизправно техническо състояние на спирателният кран на основния изпускател; преливникът, разположен в левия край на язовирната стена, тип водосток (стоманобетонова тръба Ф 500), бил силно обрасъл с храстовидна и дървесна растителност; нарушение на пропускателната способност на преливника, поради наличие на свлечени земни маси пред входа на тръбата. Установено е също, че язовирната стена и съоръженията към нея не са оборудвани с контролно-измервателна система /КИС/, като са изброени и липсващите елементи на КИС.

По делото не са представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил изискванията на чл.141, ал.1, т.1 и т.2

ЗВ и язовирната стена и съоръженията към нея са в техническа изправност, както и че разполага с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на състоянието на процесния язовир.

При така установеното, правилно РС е приел, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.141, ал.1, т.1 и т.2 ЗВ, като за тези две нарушения правилно са му наложени санкции, в минималния размер, определен в чл.200,ал.1, т.38 ЗВ.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора, за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН.

Според отразеното в констативен протокол № ***/*** г., двете нарушения по ЗВ са установени на 22.10.2019 г., а АУАН е съставен на 07.01.2020 г., или в рамките на 3 – месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Неоснователни са и твърденията на касатора, че съставеният АУАН не бил предявен по надлежния ред на кмета на община Черноочене. Установи се по делото, че на 10.12.2019 г., в деловодството на Общинска администрация- Черноочене е постъпила покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите, отправена до кмета на общината, във връзка с проверка, отразена в констативен протокол № ***/*** г. АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Т.е., след като нарушителят е бил поканен и не се е явил на определената в поканата дата. Според показанията на свидетелите: И. – актосъставител, К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта и К. – свидетел по съставянето на акта, на 20.02.2020 г., след съставянето на АУАН, актосъставителят, св.И. и св. П., запознали кмета на общината с неговото съдържание, но последният отказал да подпише и приеме акта, като този отказ бил оформен с подписа на лицето З. П., с надлежно отбелязани три имена и адрес, каквито са и изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН.

Не се установи и твърдяното в касационната жалба нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй като процесният АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, единият от които – Ц. И. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, а другият - Д. К. – свидетел по съставянето на акта, като последните обстоятелства са надлежно отбелязани в акта.

При така установеното, правилно е била ангажирана административнанаказателната отговорност на касатора за описаните в НП нарушения.

По горните съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260064/30.10.2020 г., постановено по анд №905/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.