Решение № 12720 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12720 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110167017 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата Д. Б. М. твърди, че на 06.07.2017 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ************** за сума в размер на 5 000 лв., със срок 36 месеца, месечна вноска в размер на 243,98 лв., годишен лихвен процент /ГЛП/ 41,17% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,89%, както и подписано на осн. т. 15 от ОУ споразумение за пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 3 896,64 лв. (всеки месец е следвало да плаща по 108,24 лв. - вноска), като общата вноска по погасителния план (главница + лихва + пакет) е посочена в размер на 352,22 лв. Поддържа, че нищожност на договора, тъй като ГЛП (41,17%) е прекомерен, противоречащ на добрите нрави, като се позовава на съдебна практика, приемаща за ориентир кратността спрямо законната лихва; налично нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен като фиксирана величина без яснота кои разходи го формират и без излагане на допусканията по Приложение № 1, поради което намирала приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Поддържа нищожност на пакета услуги, тъй като с него се стигало до заобикаляне разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК (такси/комисиони за усвояване и управление; липса на ясно определяне на вид/размер/действие), неравноправност по чл. 143, т. 3 ЗЗП (зависимост от волята на търговеца) и противоречие с добрите нрави (възнаграждение ~70% от главницата), както и като скрит разход, който при включване би надхвърлил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че при недействителност по ЗПК потребителят дължи само чистата стойност (чл. 23 ЗПК), без лихви и такси. Ищцата сочи, че по предходно дело гр.д. № 8322/2023 г. на СРС е постановено Решение № 3327/26.02.2024 г., с което са отхвърлени исковете на ответника по чл. 422 ГПК относно вземания по същия договор, като 1 е прието, че е налице недействителност по чл. 22 ЗПК (поради чл. 11, т. 10 ЗПК) и че платеното се отнася към главницата; твърди се още, че по ССчЕ по това дело общо платеното по кредита е 9 917,20 лв., като чистата стойност от 5 000 лв. е погасена с плащанията в периода 16.08.2017 г. – 25.03.2019 г., а всички последващи плащания представляват недължимо платено, включително процесната сума в размер на 3 700 лв. за периода 13.11.2019 г. – 16.12.2022 г.

Въз основа на изложеното ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 3 700 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит № **************/06.07.2017 г., заедно със законна лихва от 11.11.2024 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД посочва, че поради неизпълнение по договора за кредит дружеството е подало заявление за заповед за изпълнение, образувано ч.гр.д. № 58788/2022 г. на СРС, а след възражения на съдлъжниците Д. М. и Ц. М. е предявен установителен иск и е образувано гр.д. № 8322/2023 г. на СРС (като продължение на заповедното производство). Посочва, че с Решение № 3327/26.02.2024 г. по гр.д. № 8322/2023 г. претенциите на дружеството относно главница, договорно възнаграждение и пакет са отхвърлени, като съдът е приел, че на осн. чл. 11 вр. чл. 22 ЗПК платеното е прихванато от главницата. Ответникът заявява, че е подал въззивна жалба срещу решението в частта за договорното възнаграждение и главницата, поради което е висящо в.гр.д. № 5974/2024 г. на СГС, с насрочено заседание на 16.10.2025 г. от 13:30 ч. На тази основа ответникът поддържа, че след като недължимостта на пакета услуги не е предмет на обжалване от тяхна страна, платеното за пакета следва да се отнесе към непогасените задължения по договорно възнаграждение и главница; конкретизира, че платеното по пакета е 2 654,33 лв., което следвало да покрие сума в размер на 472,48 лв. - договорно възнаграждение и сума в размер на 2 496,62 лв. непогасена главница, поради което твърди, че остава дължима 314,77 лв. непогасена главница, а не сума за връщане към ищцата. Иска претенцията на ищцата да бъде изцяло отхвърлена като неоснователена и недоказана.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК (посочен размер 360 лв.), прави възражение, че цитираната от ищцата практика на СЕС е „превратно тълкувана“ относно разноските, и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК.

От фактическа страна съдът намира следното:

Безспорно по делото е, че на 06.07.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит за сума в размер на 5 000 лв. В част от доказателствата договорът е означен с № 3021480845, а в други — с № **************. Съдът приема, че се касае за едно и също кредитно правоотношение, доколкото съвпадат страните, датата на сключване, размерът на кредита, срокът, годишният лихвен процент, посоченият ГПР, размерът на месечната вноска, пакетът допълнителни услуги и погасителният план. Ответникът не твърди наличие на два различни договора между страните със същите параметри.

2

От договора и погасителния план се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 5 000 лв., при годишен лихвен процент 41,17 %, посочен ГПР 49,89 %, срок за погасяване 36 месеца, месечна вноска по кредита 243, 98 лв. и общо дължима сума по кредита 8 783, 28 лв. Наред с това е уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 3 896, 64 лв., платимо на 36 вноски по 108,24 лв., при което общата месечна вноска е посочена като 352,22 лв., а общото задължение - 12 679, 92 лв. Тези данни се потвърждават и от заключението на назначената по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза.

По гр. д. № 8322/2023 г. на СРС, 153 състав, между ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, от една страна, и Д. М. и Ц. М., от друга, е било разгледано производство по предявени от кредитора искове относно вземания по същия договор за потребителски кредит. С Решение № 3327/26.02.2024 г. тези искове са отхвърлени изцяло. В мотивите на решението съдът е приел, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги представлява скрит разход по кредита, че същото следва да бъде включено в ГПР, че действителният ГПР надвишава законовия праг и че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което потребителят дължи само чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело се установява, че по счетоводни данни на ответника ищцата е заплатила по процесния договор общо 9 917, 11 лв. Плащанията са счетоводно разпределени от ответника по следните пера: 2 503,38 лв. главница, 2 864,12 лв. договорна лихва, 2 654,22 лв. такса пакет, 184,40 лв. лихви за забава, 87,86 лв. съдебни такси, 1 543,17 лв. законна лихва и 79,97 лв. такси по тарифа. Вещото лице е установило още, че обявеният от ответника ГПР при сключване на договора е 49,89 %, докато при изчисление само на база разходите за договорна лихва ГПР възлиза на 48,01 %.

Същевременно уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги не е включено при изчисляване на ГПР, а при включването му действителният ГПР по договора възлиза на 101,43 %. Експертизата сочи всички дати на извършените плащания. Видно от таблицата на плащанията, още към 25.03.2019 г. ищцата е заплатила суми, надхвърлящи чистата стойност на предоставения кредит от 5 000 лв. Следователно плащанията, извършени след този момент, включително процесните плащания за периода, посочен в исковата молба, са извършени след пълно възстановяване на чистата стойност на кредита.

От правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. За уважаването му следва да се установи: първо, че ищецът е дал имуществена престация на ответника; второ, че ответникът я е получил; трето, че към момента на получаването не е съществувало валидно правно основание за нейното задържане. При доказано плащане в тежест на ответника е да установи годно основание за получаването и задържането на сумата.

В случая плащането е доказано както от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на счетоводните данни на самия ответник, така и от признанията на ответника, че ищцата е извършвала плащания по договора. Спорът между 3 страните е не дали плащания са правени, а дали ответникът разполага с правно основание да задържи процесната сума.

Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Ищцата е физическо лице — потребител, а ответникът е търговско дружество, предоставящо кредити в рамките на професионалната си дейност. Ето защо договорът се подчинява на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и съдът следи служебно за тяхното спазване, включително за евентуална недействителност и за неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване, като бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Чл. 19, ал. 1 ЗПК определя ГПР като израз на общите разходи по кредита за потребителя, включително лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. Когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7—12 и т. 20 ЗПК, договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, а при недействителност потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи по кредита съгласно чл. 23 ЗПК.

В конкретния случай уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги не може да бъде третирано като реално отделна, свободно избрана и самостоятелна услуга, която стои извън цената на кредита. От съдържанието на пакета се установява, че той включва приоритетно разглеждане и изплащане, възможност за отлагане или намаляване на вноски, възможност за промяна на падеж и улеснена процедура за допълнителни средства.

Тези действия са пряко свързани с усвояването, обслужването и управлението на кредита. Те не съставляват насрещна престация, отделима от кредитното правоотношение, а представляват дейности, които по естеството си са част от процеса по отпускане и администриране на кредита.

Освен това размерът на възнаграждението за пакета — 3 896,64 лв. — е изключително висок спрямо предоставената главница от 5 000 лв. То представлява приблизително 77,93 % от размера на кредита и е разсрочено за плащане едновременно с всяка месечна погасителна вноска. Поради това възнаграждението по пакета има характер на сигурен и предвидим разход за потребителя, включен в общата месечна тежест по договора.

Съдът приема, че това възнаграждение е трябвало да бъде включено в ГПР.

Заключението на вещото лице е категорично, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги не е включено при изчисляването на ГПР при сключване на договора. При включването му действителният ГПР възлиза на 101,43 %, тоест значително над посочения в договора ГПР 49,89 % и над законово допустимия размер. Това означава, че договорът не съдържа вярна и пълна информация относно общата цена на кредита. Така потребителят е 4 бил поставен в положение да преценява икономическата тежест на договора въз основа на непълна и подвеждаща информация.

Този порок не е формален. Посочването на ГПР е едно от най-съществените изисквания при потребителския кредит, тъй като именно чрез него потребителят може да сравни реалната цена на различни кредитни продукти и да вземе информирано решение. Когато значителен разход е изведен извън ГПР, договорът не изпълнява защитната функция на закона.