Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9848 от 23.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22271/2023
Вид
Решение № 9848
Подписан
23.05.2024
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 86 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9848 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110122271 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. **** № *, чрез юрк. С., срещу *** с ЕИК *** и адрес: гр. С., бул. *** № *

Предявени са искове с правно основание чл. 411 от от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 750 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 210309316, вследствие на ПТП от 09.03.2018г., настъпило в гр. Я., ул. *** № * между МПС "***" с рег. № ***, в паркирано състояние и лек автомобил "***" рег № ***, ведно със законната лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 121.74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 26.04.2023 г.

В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е застраховател по застраховка Каско на МПС по полица № 0320170541027629 от 23.12.2017 г., сключена със собственика на МПС "***" с рег. № ***. В срокът на действие на застраховката, а именно на 09.03.2018г., настъпило ПТП в гр. Я., ул. *** № * между МПС "***" с рег. № ***, в паркирано състояние и лек автомобил "***" рег № ***, по вина на водача на лекия автомобил „Рено Клио“. В 1 резултат на ПТП на МПС "***" с рег. № *** били нанесени материални вреди, които ищецът оценил на 2 131.48 лв., с вкл. ликвидационни разноски.

От тази сума ответникът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, доброволно възстановил сума в размер 967.08 лв. Формулира искане съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на 750 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 210309316, вследствие на ПТП от 09.03.2018г., настъпило в гр. Я., ул. *** № * между МПС "***" с рег.

№ ***, в паркирано състояние и лек автомобил "***" рег № ***, ведно със законната лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 121.74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 26.04.2023 г.

Ответникът "****" е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни само по размер. Твърди, че ищецът е платил застрахователно обезщетение по действителни цени, като прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Възразява всички щети да са във връзка с процесното ПТП, както и да е било нужно репатрирането на увредения автомобил. Оспорва механизма на ПТП, но не оспорва, че към датата на ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата по отношение на лек автомобил "***" рег № ***, както и че е платил извънсъдебно сума в размер на 967.08 лв. и че е налице заплащане от страна на ищеца на определеното застрахователно обезщетение в размер на 2 131.48 лв., с включени ликвидационни разноски.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 326 22 от 18.09.2023 г. съдът е отделил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса 2 обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата по отношение на лек автомобил "***" рег № ***, както и че е платил извънсъдебно сума в размер на 967.08 лв. и че е налице заплащане от страна на ищеца на определеното застрахователно обезщетение в размер на 2 131.48 лв., с включени ликвидационни разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено между страните, че на 09.03.2018г., настъпило ПТП в гр. Я., ул. *** № * между МПС "***" с рег. № ***, в паркирано състояние и лек автомобил "***" рег № ***, по вина на водача на лекия автомобил „Рено Клио“, като по този начин реализирал ПТП с материални щети.

В тази връзка, съдът кредитира съставения констативен протокол за ПТП от 09.03.2018 г., който представлява официален документ, но отделно от това механизмът на реализираното ПТП се установява от приетата по делото и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, вещото лице е категорично, че описаните в посочения протокол увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Отделно от това, от посочената експертиза се установява, че увреденият автомобил "***" с рег. № *** е бил в експлоатация в период от единадесет години към датата на реализиране на процесното ПТП.

На следващо място, от заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза се установява стойността на необходимите средства с оглед ремонтирането на увредените части на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, а именно 09.03.2018 г., като същите възлизат на сума в общ размер на 1 649.60 лв., без включени ликвидационни разноски, както и услугите за репатрирането на автомобила в размер на 484.88 лв. са били необходими.

Видно от 2 бр. платежни нареждания от 04.04.2018 г. и платежно нареждане от 01.06.2018 г. ищцовото дружество, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка “Каско“ на МПС, е изплатило на 3 автосервиз "***" ремонта на увредения автомобил "***" с рег. № ***, както и "***" за репатрирането на автомобила сума в размер на обща стойност 2 131.48 лв., определена като обезщетение и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно съществуването на застрахователно правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, както и плащането на исковата сума за главница, вида, стойността на вредите и връзката им с процесното ПТП, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009 г. -т.д.156/2009 г. -Іт.о., р.6/02.02.2011 г. т.д.293/2010 г. -Іт.о. и др.).

При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. 411 от КЗ по следните съображения.

Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка “Каско“ на МПС, сключена със "***", със застрахователна полица № 0320170541027629 от 23.12.2017 г., с период на действие от 16.01.2018 г. до 15.01.2019 г. , е платил на автосервиз "***" ремонта на увредения автомобил "***" с рег. № ***, както и "***" за репатрирането на автомобила сума в размер на обща стойност 2 131.48 лв. Поради това, същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Съдът приема, че действителната стойност на щетата е 4 стойността, определена по средни пазарни цени.

Кредитирайки изготвеното заключение на съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че искът се явява доказан по основание и размер за сума в размер на 750 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., според приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, като в тази насока следва да се отбележи, че задължителната съдебната практика, например Решение № 52 от 08.07.2010 на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по описа за 2009 г. в производството по чл.290 ГПК, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, се тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл, че обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива.

По отношение на размера на иска, съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение относно липсата на вина на застрахования при него водач, евентуално за съпричиняване на водача на увредения автомобил.

Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в движението и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпване на вредите, като не се изисква вина. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения и изисква доказани по безспорен начин действия или бездействия на увредения, с които той е улеснил настъпването на вредите. Не се доказа по делото водачът на застрахованото при ищеца МПС да е нарушил правилата по ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП-то. Видно от приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза, както и от свидетелските показания, съдът намира за установено, че увреденият автомобил е бил в паркирано състояние като по делото не се събраха данни за наличие на пътни знаци, които да забраняват паркирането и престоя на автомобили в района на застрахователното събитие, поради което съдът намира обективираното в отговора на искова молба възражение за неоснователно. В заключението си вещото лице е категорично, че причина за ПТП е загубата на управление на водача на автомобил Рено и отклонението му надясно, а увредения товарен автомобил е бил паркиран непосредствено до тротоара.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че са налице 5 увреждания на МПС, който не са във връзка с него, тъй като видно от САТЕ описаните в протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати. С писмо с изх.№ 310009209/02.09.2021 г., получено от ответника на 03.09.2021 г., последният е бил поканен за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, видно от приетите по делото писмени доказателства /л. 69 по делото/, поради което искът за забава е основателен за периода, за който е предявен от 05.10.2021 г. до 26.04.2023 г. за размера от 121.74 лева, изчислени според неоспорена от ответника справка с лихвен калкулатор.

По разноските:

С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в размер на 530 лв., представляващи държавна такса, депозити за вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *** с ЕИК *** и адрес: гр. С., бул. *** № * да заплати на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. **** № *, чрез юрк. С., сума в размер на 750 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 210309316, вследствие на ПТП от 09.03.2018г., настъпило в гр. Я., ул. *** № * между МПС "***" с рег. № ***, в паркирано състояние и лек автомобил "***" рег № ***, ведно със законната лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 121.74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 6