Решение № 87 от 17.12.2021, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Б., 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20211810200289 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по ътищата /ЗДвП/ на СТ. Н. В., ЕГН ********** и с адрес в гр. П., ж.к. С., вх.*, ет.*, ап.*, е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от СТ. Н. В., чрез адв. Т.Г. от М. адвокатска колегия е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Според въззивника са налице нарушения при издаването на оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна – не е посочен органът който го издава, респ. този този пред който се обжалва /шрифтът бил малък/ , липсва описание на мястото на нарушението и в какво се изразявало то. Развити са доводи за материална незаконосъобразност на сочената за нарушена норма в обжалвания фиш и липсвали доказателства по какъв начин е ограничена скоростта. Всичко това сочело на некомпетентност и неспособност на АНО да квалифицира нарушението. Според въззивника липсата на снимки и доказателства, към момента на подаване на жалбата, 1 водело до съществени процесуални нарушения. На следващо място липсвали доказателства за техническата годност на автоматизираното средство, с което е заснето нарушението, а полицейския служител, които го е настроил не разполагал с необходимите технически умения. Подчертава се, че липсвал протокол за поставянето на техническото средство, не било посочено местоположението на пътните знаци с ограничение 50 км спрямо мястото на нарушението и обхвата им на действие имайки предвид, че се касае за магистрала с ограничение на скоростта 140 км. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОСК на ВАС, което неспазване е опорочило процедурата по издаване на оспорвания ЕФ и е довело до неяснота санкционираното лице да разбере къде е допуснато нарушението. В заключение се иска РС-Б. да отмени обжалвания Електронен фиш и присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна ОД на МВР - С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 1249 от 29.07.2021г. на ОД на МВР- С., чрез гл. юрик. П. И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 03.08.2020г. в 16.29 часа, в Софийска област, община Б., АМ-Х. 34.900 км посока С., при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ф. П. 2.0D, с регистрационен номер *, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 83 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 33 км/ч.

2

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № р*. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № * от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.

ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

От приложената по делото разписка за връчване на ЕФ /л.58 от делото/ става ясно, че процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 29.05.2021г. и е обжалван пред наказващия орган на 11.06.2021г., видно от отбелязването върху пощенския плик.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № * и заповед №8*., и двете на Министъра на МВР, Заповед на АПИ № РД-11-424/04.06.2020г. за ВОБД на АМ Х., участъка от км 29.860 до км 38.770, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 03.08.2020г., протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, справка за собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-С., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил писмена справка, ведно със заповед от Директора на Областно пътно управление – С. № РД-11-424/04.06.2020г. за ВОБД на АМ Х., участъка от км 29.860 до км 38.770 и схема към нея /л.83-86 от делото/. От справката, заповедта на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата на 3 извършване на нарушението /03.08.2020г./ при км 34.900 пътното платно в посока гр. С. е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, повисока от означената 50км/.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

Ето защо твърденията на жалбоподателя, че не е посочено местоположението на пътните знаци с ограничение 50 км спрямо мястото на нарушението, време и обхвата им на действие имайки предвид, че се касае за магистрала с ограничение на скоростта 140 км; че липсвали доказателства за техническата годност на автоматизираното средство, с което е заснето; че липсвал протокол за поставянето на техническото средство и липсата на снимки, са категорично опровергани.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за 4 законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 5

10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.

Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.

Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.

Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR-1M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.

5 от Наредба № * от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.

Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателя, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към 6 описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Х., км. 34.900 с посока към гр.С., времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.