Решение № 9493 от 24.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9493 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ш. при участието на секретаря Б. И като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110139770 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „...........................

АД против ЗД „............................“ АД иск с пр. основание чл. 422 ГПК вр. чл.

59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 380,80 лв., представляваща вземане за половината от изплатено застрахователно обезщетение за вредите, причинени по вина на водача на застрахования при ищеца влекач "М..............", рег. № ................................, към което е било прикрепено ремарке с рег. № .................................. застраховано при ответника, за настъпило на 13.07.2018 г. в Р Германия ПТП, ведно със законна лихва от 05.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 12.04.2021 г. по гр. дело № 19127, по описа на съда за 2021 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул.

Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП, при което композиция от влекач "М.............." , рег. № ............................ и прикрепено към него ремарке с рег. № .............................. при завой на дясно отнесла пътен знак и стълба, на който е поставен, и напуснал ПТП без да уведоми полицията. За настъпилото ПТП са изготвени документи от компетентните органи и по фактури е предявена към ищеца застраховател по ГО на влекача, претенция от германското бюро на стойност 761,59 лв. Ищецът заплатил цялата сума на увреденото лице. Сочи се в исковата молба, че застраховател по ГО на ремаркето е ответникът, като според решение на Федералния съд в Р. Германия в случая щетите следва да се поделят между двамата застрахователи, като ответникът се е обогатил с ½ от изплатената сума. Сочи, че според него приложимото право е германското право.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва да е застраховател на ГО на ремаркето по 1 посочената от ищеца номер на полица с посочения период на покритие. Оспорва размера на вредите, механизма на ПТП, както и в него да са участвали посоченият влекач и ремарке, а при условията на евентуалност – оспорва че влекачът е бил с прикачено процесното ремарке. Оспорва вина за ПТП да носи водачът на влекача, да е увреден пътният знак и стълбът, последните да са ремонтирани, размера на иска.

Относно приложимото право счита, че това е българското право и по конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ, според който вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с влекач по време на движение, се покриват от застрахователя на теглещото МПС изцяло. Ответникът се позовава на решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С – 359/14 и С – 475/2014 г. Сочи, че поправянето на вреди, причинени от държателя на ремарке, съставлява извъндоговорно задължение по см. на чл. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), но задължението на застрахователя по ГО да обезщети пострадалия произтича от договор.

Поради това приложим е чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І), според който приложимо е българското право. Според посоченото решение когато застрахователят на теглещото МПС е изплатил обезщетение, то той има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка по чл. 7 от Регламент Рим І предвижда възможност за суброгация.

Приложимото право по регресния иск на застрахователя на теглещото МПС срещу застрахователя на тегленото МПС се определя по чл. 7 от Регламент Рим І, ако правилата, приложими спрямо ПТП по чл. 4 от Регламент Рим ІІ, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Сочи, при условията на евентуалност, че е приложим чл. 4, ал. 2 от Регламент Рим ІІ, според който „когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава“. При условията на евентуалност сочи, че е приложим чл. 4, ал. 3 от Регламент Рим ІІ, според който „когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно потясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено увреждане“.

В първото с.з. по делото, проведено на 28.02.2022 г., ответникът е признал, че е застраховател по валидна застраховка ГО на ремарке с рег. № Е1788ЕЕ към датата на процесното ПТП.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Съдът в настоящия състав намира, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 59 ЗЗД. Застраховател на ГО на водача на влекач претендира половината 2 от заплатено застрахователно обезщетение на увредено лице от застрахователя на ГО на ремаркето, което е прикачено към влекача. Между двамата застрахователи не съществува облигационно отношение по силата на договор. Единият застраховател не е извършил спрямо другия деликт. В КЗ не е предвиден иск на застрахователя на ГО на водача на влекач срещу застрахователя на ГО на водача на ремаркето, което е прикачено към влекача.

Хипотезата на чл. 411 КЗ в случая не е налице, понеже тя урежда встъпването на застрахователя по имуществена застраховка в правата на застрахования при него срещу причинителя на вредата или застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Според чл. 499, ал. 7 КЗ при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице така, както отговарят причинителите. Тази разпоредба урежда отговорността на застрахователите към увреденото лице, но не и между тях.

При липса на изрична уредба на иск, подобен на предявения, е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил с половината от заплатеното обезщетение, понеже според германското законодателство отговорност за ПТП носят солидарно както собственикът/застрахователят на влекача, така и собственикът/застрахователят на ремаркето, понеже се касае за свързана композиция.

С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е отделено като безспорно, че относно влекач "М.............." , рег. № ............................ е била налице към датата на ПТП 13.07.2018 г. валидна застраховка ГО със застраховател ищеца; че ищецът е заплатил сумата от 761,59 лв. по претенция от германското бюро за увреден знак и стълб в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия. Страните не спорят и че ремарке с рег. № .............................. е било застраховано по валидна застраховка ГО към 13.07.2018 г. при ответника.

Тези обстоятелства се установят и от писмените доказателства по делото. Видно от полица № BG/22/117002609296/29.09.2017 г. /л. 6/ то към датата на ПТП 13.07.2018 г. ГО на влекач "М..............", рег. № ................................ е бил застрахована при ищеца.

Ответникът не спори, че към същата дата ремаркето от композицията с рег. № .............................. е било застраховано по застраховка ГО при него.

Установява се от писмените доказателства, че във връзка с ПТП от 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия при участието на композиция от влекач "М..............", рег. № ............................ и прикрепено към него ремарке с рег. № .............................. са настъпили вреди – съборен пътен знак. Относно стойността на вредите са изготвени няколко фактури, последната от които е от 02.05.2019 г. –фактура на стойност 389,40 евро /л. 41/. Видно от платежно нареждане от 22.08.2019 г. на л. 44 ищецът е заплатил сумата от 389,40 евро / щета № 19-601878 според описа/. По този начин ищецът е заплатил във връзка с ПТП като застраховател на влекача общо 389,40 евро или 761,60 лв. Ищецът претендира сумата от 380,80 лв. – половината от заплатено обезщетение от 761,60 лв.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че на 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП, при което композиция от влекач "М.............." , рег. № ............................ и прикрепено към него ремарке с рег. № .............................. при завой на дясно е отнесла пътен знак и стълб, като вредите по имуществото са на стойност 761,59 лв.; че вина за ПТП има водачът на композицията, 3 като във връзка с изплащане на претендираната сума ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, както и размера на иска. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Механизмът на ПТП се установява от писмените доказателства. Според уведомление за ПТП от 13.07.2018 г. /л. 11/ на дата 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, Р. Германия е настъпило ПТП при следния механизъм.

Композиция от прикачени влекач "М.............." , рег. № ............................ и ремарке рег.

№ .............................. при движение назад е ударила пътен знак, който е негоден за ползване след удара. Установило се, че в основата на стълба на знака има следи от задната светлина на ремаркето, а лявата задна светлина на ремаркето е повредена на височина, съответстваща на мястото на удара по знака.

Съдът намира за доказано вина за ПТП да има водачът на композиция, съставена от влекач "М.............." , рег. № ............................ и ремарке рег. № .............................., който при движение назад е ударил пътен знак. Установява се безпротиворечиво от доказателствата, че ПТП е настъпило при движение на композицията; че ремаркето е функционално зависимо от влекача по време на движение и е било задвижено от влекача.

Според заключението на САТЕ /л. 98 и сл./, което съдът напълно кредитира, то увреденият пътен знак е на стойност именно 761,60 лв., като вредите се намират в пряка причинно-следствена връзка с така възприетия механизъм на ПТП.

Следователно ищецът доказа пълно и главно да е заплатил сумата от 761,60 лв. във връзка с ПТП от 13.07.2018 г. в гр. ....................е на ул. Кренокенщрасе № 8, при което композиция от влекач "М..............", рег. № ............................ и ремарке рег. № .............................. е нанесла вреди на пътен знак по вина на водача на влекача, като ГО на водача на влекача е застрахована при ищеца, а ГО на водача на ремаркето – при ответника.

По този начин основният спорен въпрос по делото се отнася до приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на товарния автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в Германия, докато влекачът тегли ремаркето.

Според чл. 479 КЗ в сила от 01.01.2016 г., приложим по настоящия казус, то вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. За вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.