Решение № 2314 от 26.06.2023, Районен съд - Варна

Съд: Районен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 12102/2021
Вид: Решение № 2314
Подписан: 26.06.2023
В сила: 11.12.2024
Състав: Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

чл.299 · Граждански процесуален кодекс
чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20213110112102 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Р. Д. Н. срещу К. Б. А. по чл. 109 от ЗС за осъждане ответника да преустанови неоснователното ползване на входа за достъп към стая, повдигната в жълт цвят по схемата за обекта, с площ от 12 кв.м , представляваща част от самостоятелен обект в сграда № 1 в град Варна, ******, с идентификатор на самостоятелния обект № *************.1.3, ниво -1, съседни и самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № *************.1.4, под обекта - няма, над обект - № *************.1.1, като премахне чрез зазиждане на посочения използван от него вход за осъществяване на владението върху процесната стая откъм обект № *************.1.4.

Ищцата твърди, че е собственик на процесната част, повдигната на скицата в жълто, реална част от сграда с идентификатор № *************.1.3, предвид обстоятелството, че е собственик по наследство и по дарение от майка си В.К. на дела на баща й Д.А.К.. Същата притежава 1/ 2 ид.ч. от къщата, а другата 1/ 2 идеална част е била на брат му Б.А.К., праводател на ответника К. Б. А.. Сочи, че така страните Р. Н. и К. А. са правоприемници на по 1/2 идеална част от всеки един от етажите на къщата. На процесния етаж - 1 собствеността е разпределена обект идентификатор № *************.1.3 се твърди, че е собственост на ищцата, а обект с *************.1.4, собственост на ответника.

Твърди, че ответника неоснователно препятства ползване на входа към процесната стая.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

С определение № 7702/21г. на ВРС производството по гр.д. № 12102/2021 г. по описа на ВРС по предявения от Р. Д. Н. срещу К. Б. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС, на осн. чл.299 от ГПК, като същото е потвърдено от ВОС.

С решение по гр.д.№ 16356/18г. на ВРС, потвърдено с решение на ВОС са отхвърлени предявените от Р. Д. Н. ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108 вр.

1 чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1 и пр. 3 ЗС, да бъдат осъдени А.К.А. ЕГН **********, М.Б.А.

ЕГН ********** и К. Б. А. ЕГН **********, да й предадат реална част с площ от 4,86 кв.м. от недвижима вещ – самостоятелен обект с идентификатор *************.1.3 по КК на гр.

Варна, повдигната в жълт цвят на схема на самостоятелен обект от сграда /лист 105 от делото/ и на копие от лист 1 и лист 3 от приетото по делото заключение на техническа експертиза - /лист 106 и лист 107 от делото/, които съдът обявява за неразделна част от настоящото решение, като обекта се намира в сграда с идентификатор *************.1, построена в поземлен имот с идентификатор ************* пo КК и КР на гр. Варна с адм. адр. в гр. Варна, *********.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Негаторният иск е правен способ за защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, тоест на използването на вещта според предназначението й.

Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем.

С решение по гр.д.№ 16356/18г. на ВРС, потвърдено с решение на ВОС са отхвърлени предявените от Р. Д. Н. ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108 вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1 и пр. 3 ЗС, да бъдат осъдени А.К.А. ЕГН **********, М.Б.А.

По това дело настоящият ответник К. А. е имал също така качеството на ответник и същият е обвързан със силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 16356/18г. на ВРС.

Между страните в настоящото производство е налице влязло в сила решение по отношение на обстоятелствата, че получената в дял от наследодателя на ищцата, а в последствие от нея част от приземния етаж, съобразно извършените делби през 1983г. и 1987г. отговаря на фактически обособената площ на сградата към 2020г., записана като жилище с идентификатор № *************.1.3 и ищцата се легитимира като собственик на тази част от имота, която владее реално.

Налице е влязло в сила решение между страните по делото по отношение на спорното право на собственост на заявените от страните основания за процесната реална част. Силата на присъдено нещо има преклудиращо действие по отношение на факти и обстоятелства, 2 които са настъпили до момента на влизане в сила на решението, но не се предявени от страните.

Влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС е разрешило правния спор между страните и се ползва със сила на пресъдено нещо, задължително за страните по това дело и техните правоприемници, както и за съда.

Влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС се ползва със сила на присъдено нещо и в настоящото производство въпроса относно собствеността на стая, повдигната в жълт цвят по схемата за обекта-л.10 от делото, с площ от 12 кв.м, представляваща част от самостоятелен обект в сграда № 1 в град Варна, ******, с идентификатор на самостоятелния обект № *************.1.3, ниво -1 не може да бъде преразглеждан.

Ищцата не се легитимира като собственик на процесната част от имота, поради което само на това основание искът следва да се оттхвърли като неоснователен.

С оглед гореизложеното искът с правно основание чл.109 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски.

Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 5, от наредбата, то минималното възнаграждение следва да е в размер от 1500 лв. Поради което в случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Неоснователни са възраженията на ищеца и в насока, че вече има присъдено възнаграждение по делото доколкото се касае за присъдено такова по предявения иск по чл.108 от ЗС, по които производството по делото е прекратено на осн.чл.299 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото.

Следва да се присъди сумата от 600 лв. за заплатено адв.възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Н., ЕГН ********** срещу К. Б. А., ЕГН ********** иск по чл. 109 от ЗС за осъждане ответника да преустанови неоснователното ползване на входа за достъп към стая, повдигната в жълт цвят по схемата за обекта на л.10 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, с площ от 12 кв.м , представляваща част от самостоятелен обект в сграда № 1 в град Варна, ******, с идентификатор на самостоятелния обект № *************.1.3, ниво -1, съседни и самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № *************.1.4, под обекта - няма, над обект - № *************.1.1, като премахне чрез зазиждане на посочения използван от него вход за осъществяване на владението върху процесната стая откъм обект № *************.1.4, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Б. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ********, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________