Решение № 358 от 13.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Мина Мумджиева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100607199 по описа за 2024 година С присъда от 29.04.2024 Софийски районен съд е признал подсъдимата М. В. М. с ЕГН ********** за виновна, в това, че е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК при условията на продължавано престъпление с 12 деяния. Деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В качеството си на майка на малолетния С.Й. К., на 6 години, осуетила изпълнението и не изпълнила съдебно решение – определение от 3.10.2022 г. по гр. д. №740607/2021 г. по описа на СРС, 84-ти състав, в частта относно определения режим на лични отношения с детето С. с бащата Й. Ц. К., като не предала детето на бащата и е преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт, като с оглед броя на деянията се касае за особено тежък случай и същите са осъществени както следва:

1. На 10.12.2022 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

2. На 07.01.2023 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

1

3. На 21.01.2023 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

4. На 21.01.2023, около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

5. На 11.02.2023 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

6. На 25.02.2023 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

7. На 11.03.2023 г., около 10:00 часа, в гр. София, ж.к. „*********, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно определение, като не предала детето на бащата и преместила детето на друго място по времето, определено от съда за личен контакт.

8. На 25.03.2023 г. на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно решение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес.

9. На 8.04.2023 г. на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно решение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес.

10. На 22.04.2023 г. на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно решение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес.

11. На 6.05.2023 г. на неустановен адрес, на който се е преместила заедно с детето, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно решение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес.

12. На 20.05.2023 г. на неустановен адрес, на който се преместила заедно с детето, осуетила изпълнението на горепосоченото съдебно решение, като не уведомила бащата на детето за новия си адрес.

На основание чл. 303 НПК и чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК Софийският районен съд е освободил подсъдимата М. В. М. от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Софийският районен съд е осъдил подсъдимата М. М. да заплати на частния тъжител Й. Ц. К. сумата от 1862.00 лв. – за направени разноски в хода на производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. М. В. М., в която се твърди, че присъдата е неправилна, защото е необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при непълноценното обсъждане и анализиране на събрания доказателствен материал, в резултат на което съдът е достигнал до некоректни изводи. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъда призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

2

Въззивният съд, като съобрази процесуалната позиция на страните и служебно извърши преценка на необходимостта от събиране на доказателства, намери, че за правилното изясняване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, като по отношение на всички доводи, посочени в жалбата, включително и на насрещното становище по нея от другата страна, съдът може и следва да се произнесе въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата и нейният защитник поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Защитникът моли да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена друга, с която съдът да признае М. М. за невиновна по повдигнатото обвинение и да я оправдае. Поддържа, че атакуваната присъда е неправилна, издадена е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че е необоснована и несправедлива. Оспорва, изведеното от факта на броя на деянията заключение, че случаят е особено тежък. Твърди, че подсъдимата М. М. не е общественоопасна личност, като във връзка с това навежда, че тя не е осъждана, майка е на две деца и е трудово ангажирана. Отбелязва освен това, че на нея не й е било отправено предупреждение от орган на власт по чл. 182, ал. 3 НК, с което тя да не се е съобразила.

Счита изведената правна квалификация на деянието от първоинстанционния съд за неправилна. Излага доводи, че събраният доказателствен материал не е бил достатъчен за това първоинстанционният съд да изведе посочената в мотивите фактическа обстановка, поради което поддържа, че тя е необоснована.

Приема за установено, че преместването на М. на нов адрес е било наложено от факта, че тя заживяла на съпружески начала с друг мъж, с когото имали дете, което показвало, че преместването не било предприето с цел да се осуети изпълнението на съдебното решение. На следващо място поддържа, че издадената в полза на подсъдимата ограничителна заповед не може да бъде преодоляна с довеждане на трети, непознат човек, който да вземе детето за изпълнение на режима на постановените привременни мерки. Навежда, че в такива случаи практиката е да се разчита на съдействието на социалните работници, които в случая имали установена връзка с М. М., известни им били нейния нов адрес и телефонен номер. Излага доводи за възбудена у подсъдимата тревожност покрай събитията, наложили издаването на ограничителна заповед и затрудненото съвместно упражняване на родителски права в периода, предшестващ постановяването на привременни мерки. Същевременно изтъква и недостатъци на обвинението, което, според защитата, не съдържа достатъчно фактически твърдения за всички елементи от обективната страна на престъплението.

Частният тъжител, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не изразява лично становище по въззивната жалба. Повереникът му оспорва въззивната 3 жалба, като поддържа, че присъдата е правилна и добре мотивирана. Намира за безспорно установено, че на посочените дати подсъдимата е осъществила инкриминираното деяние в условията на продължавано престъпление с 12 деяния.

Излага доводи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни и заедно с писмените доказателства, част от които са приобщените по делото материали от прокурорски преписки, установяват несъмнено фактологията, приета от съда.

При упражняване на правото си на лична защита подсъдимата моли да бъде призната за невиновна, тъй като смята, че не е направила нищо лошо, не е укрила детето си, не е сменила телефонния си номер, а социалните и всички останали институции знаели къде да я открият. В последната си дума заявява, че според нея режимът на лични контакти се спазвал, детето не било манипулирано, но самото то не желаело да ходи при баща си. Детето обичало баща си, но се страхувало да го посещава, било настройвано от него срещу майка си.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба на подсъдимата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Т.Х., Х.Н.К., Н.Ц.К., Г.Л.К. и М.Г.С.; писмените доказателства, приобщени чрез прочитането им на основание чл.283 НПК: копия на удостоверение за раждане на С.Й. Ц. (л. 8), определение № 25835 от 3.10.2022 г. по гр. д. № 74607/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в (л.9), нотариална покана от Й. Ц. К. до М. В. М., чрез нотариус И.Д., 3 бр. постановления на СРП за отказ да се образува досъдебно производство; служебна бележка, издадена от директора на ДГ №126 „Тинтява" в гр. София (л.56), решение №3329/12.04.2022 г., постановено по гр. д №20211110163336/2021 г. по описа на СРС (л.61), заповед за незабавна защита № 34/30.01.2023 г., издадена от СРС (л.70), протокол №20577/28.09.2023 г. по гр. д.

№20211110174607/2021 г. на СРС, от съдържанието на който е видно, че подс. М. е посочила актуалния си адрес, на който живее (л.84-86), писмените материали от изисканите и постъпили от 3 РУ-СДВР и СРП копия на преписки, от които е допустимо да се изведе единствено фактът на образуването им по жалби и сигнали на тъжителя К. във връзка със случаите на включените в обвинението дати, писмо от Дирекция „НС-112" към МВР (л.145), справка за съдимост на подс. М. М. (л.177).

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.

4

Правилно районният съд е установил, че в периода 2016 г. – 2021 г. подс. М. В.

М. и частният тъжител Й. Ц. К. живеели съвместно, без да имат сключен граждански брак. По време на съвместното им съжителство на 26.11.2016 г. се родило детето им С.Й. Ц.. Впоследствие отношенията между двамата родители се влошили и през 2021 г. те решили да се разделят, като общото им дете първоначално останало при майка си.

Двамата родители не успели да постигнат съгласие за отглеждането на детето и поради това между тях било образувано и се води гр. д. №74607/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 84 състав.

Със съгласието на подс. М. през лятото на 2022 г. тъжителят К. взел детето при себе си за известен период от време, след който отказал да го върне на майката. През лятото на 2022 г. детето живяло с баща си в с. Петокладенци, общ. Белене, обл.

Плевен, в къщата на родителите на тъжителя К., като през месец септември 2022 г. тъжителят К. го записал да посещава детска градина в гр. Белене.

С определение № 25835 от 3.10.2022 г. по гр. д. №74607/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в, били постановени привременни мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката и местоживеенето на детето С. Ц..