Решение № 1 от 17.01.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600170 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда по н.о.х.д. № 3152/2017 г. по описа на 15-ти състав на Специализирания наказателен съд (СНС), постановена на 31.07.2018 г., подсъдимият П. М. П. е признат ЗА ВИНОВЕН, в това, че: В периода от 25.02.2011 г. до 07.04.2011 г. в гр.Сливен и гр.Варна, в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие като съизвършител с М.Д.Т., М.Б.П., В.А.Б., А.А.Р., К.Т.С. и П.М.К., направил опит да отнеме и отнел чужди движими вещи - на обща стойност 1 664 702 лева, от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е на вещи в големи размери, както следва:

На 25.02.2011 г. в гр.Сливен, „И.............“, пред складови помещения на „Б...........“ ООД, от товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ...................., в съучастие като съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П. направил опит да отнеме чужди движими вещи - общо 103 490 бр. кутии цигари, от различни марки, от които 102 930 бр. кутии с единична цена от 4,60 лв. за кутия и 560 1 бр. кутии с единична цена от 5,20 лв. за кутия, всички вещи на обща стойност 476 390 лева, собственост на „Б............“ООД, от владението на М.В.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини;

На 07.04.2011 г. в гр.Варна, ул.“Л....................“, № 6, от товарен автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № .................., в съучастие като съизвършител с В.А.Б., М.Д.Т., М.Б.П., П.М.К., А.А.Р. и К.Т.С., отнел чужди движими вещи - 258 450 бр. кутии цигари - различни марки, 240 бр. кутии гилзи за цигари „Стадиум“ и 3 140 бр. кутии с тютюн, всички вещи на обща стойност 1 188 312 лева, собственост на „...........................“ ООД, от владението на Д.Ж.Ж. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го е оправдал по обвинението за това, че: На 25.02.2011 г. в гр.Сливен, „Индустриална зона“, в съучастие, като съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П. е отнел чужди движими вещи - газов пистолет „Аркус“, кобур за него, 6 бр. патрони за газов пистолет, сумата от 10 лева, мобилен телефон „Моторола“ и СИМ карта, всички вещи на обща стойност 110,40 лева, от владението на М.В.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, както и по обвинението за това: да е извършил деянието по направения на 25.02.2011 г. в гр.Сливен опит за отнемане на инкриминираните вещи (кутии с цигари), собственост на „Б..............“ ООД в съучастие и с М.Д.Т., както и по обвинението за това: продължаваното престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 НК и включените в него деяния да са били извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група - чл.199, ал.1, т.5 НК, както и за сумата от 116,40 лева от стойността на инкриминираните вещи, представляваща разлика между посочената в обвинителния акт стойност от 1 664 818,40 лв. и действителното установената такава от 1 664 702 лева.

На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.А и б.Б от ЗИНЗС, СНС е определил строг режим на изтърпяване на така наложеното на подс.П. наказание „лишаване от свобода“.

На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното 2 наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. П. е бил задържан по настоящото наказателно производство.

На осн. чл.53, ал.1, б.А от НК, СНС е отнел в полза на държавата приобщения, като веществено доказателство по делото, товарен автомобил „МАН“ с рег. № А 4281 АН.

Първоинстанционният съд е постановил останалите веществени доказателства по делото, представляващи мобилни телефони, СИМ карти, шапки и други, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати във владение на правоимащите лица,от които са били иззети.

На основание чл.189, ал.3 от НПК СНС е осъдил подсъдимия П.П. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 2 283,62 лева (две хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки) и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същата присъда СНС е признал за НЕВИНОВЕН подсъдимия П.П. по всички останали повдигнати му обвинения с внесения в съда обвинителния акт, както следва за това, че: През периода от края на месец септември 2010 г. до 30.04.2011 г. на територията на Република България, съвместно с М.Б.П., образувал и ръководил организирана престъпна група имаща за цел извършване на престъпления по чл.198 НК и с участници М.Д.Т., П.М.К., В.А.Б., А.А.Р. и К.Т.С., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК.

СНС е признал подсъдимия П. М. П. (с установена по делото самоличност и с ЕГН **********) за НЕВИНОВЕН в това, че: На 25.02.2011 г. в гр.Сливен, „И.....................“, в съучастие като съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П., направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство-товарен автомобил (камион) „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ............., собственост на „Б.....................“ ООД, от владението на М.В.М. без негово съгласие с намерение да го ползва, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини и деянието е било извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.346, ал.6 вр. ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК.

3

С атакуваната присъда, СНС, 15-ти състав, е признал подсъдимия П. М.

П. за НЕВИНОВЕН в това, че: На 07.04.2011 г. в гр.Варна, ул.“................“, № 8, в съучастие като съизвършител с А.А.Р. и М.Б.П., причинил на Н.В.Т. средна телесна повреда - счупване на седмо, осмо и десето ребра в дясно, довело до трайно затруднение движението на снагата за период от около два месеца, като деянието е извършено с цел да бъде улеснено друго престъпление - по чл.198 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.11 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.

По делото на 08.08.2018 г. е постъпил въззивен протест от прокурор М.М. от Специализираната прокуратура, с който се иска АСНС да отмени постановената присъда по н.о.х.д. № 3152/2017 г. и на осн. чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК да постанови нова присъда, с която да осъди подс.П. П. по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК, чл.346, ал.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.11 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Излагат се аргументи в насока неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като постановена при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Прокурорът е анализирал всички относими според него доказателства, като е заключил, че от същите може да се направи безспорния и обоснован извод, че подс.П. е автор на горепосочените престъпления.

По делото е депозирана въззивна жалба на 14.08.2018 г. и допълнение към нея от 23.11.2018 г. от адв.Т.Л., защитник на подс.П.. В жалбата адв.Л. сочи, че намира постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и необоснована в осъдителната й част, поради което иска в тази част да бъде отменена от АСНС и подзащитният й да бъде оправдан за престъплението по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 от НК. Намира, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че от първоинстанционният съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът излага аргументи за наличие на противоречие между събраните по делото свидетелски показания и други доказателства и изводите на съда в насока виновност на нейния подзащитен. Твърди, че нито един от разпитаните свидетели не сочи, че П.П. е бил на местата, на които са извършени деянията, за които е бил признат за виновен от съда. Намира, че СНС неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите В.Б., М. П., П. К., А.Р. и К.С., като 4 приема, че същите били защитна теза. Сочи, че неправилно съдът кредитирал извършените по делото разпознавания от страна на свидетелите О.М. и А.П..

Адв.Л. прави искане АСНС да оправдае подзащитния й П. или да намали размера на наложеното му наказание, или алтернативно да върне делото за ново разглеждане на чл.335 от НПК, без да сочи конкретни основания в подкрепа на това си искане.

Въз основа на така депозираните жалба и протест било образувано в.н.о.х.д. №574/2018 г. по описа на АСНС и с Решение №43/28.01.2020 г. присъдата на СНС по н.о.х.д. №3152/2017 г. е била потвърдена. С Решение по к.н.д. №679/2020 г. по описа на ВКС решението на АСНС е било отменено и делото върнато за разглеждане от нов състав на АСНС, от стадия на съдебното заседание.

Развитието на делото има и предистория както следва: с присъда №3 от 30.01.2017 г., постановена по н.о.х.д. №757/2014 г. по описа на СНС, подс.П. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, по чл.199, ал.1,т.1 и т.5 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, по чл.346, ал.6, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и по чл.131, ал.1, т.11 вр. чл.129, ал.2, пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което подс.П.П. да изтърпи при строг режим.

Съдът на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. СНС е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание, времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.

Така постановената присъда била подложена на въззивна проверка въз основа на депозирана въззивна жалба от защитника на подс.П.. С решение №27/26.10.2017 г. по в.н.о.х.д. №294/2017 г. постановената присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. АСНС 5 с решението си направил констатацията, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а именно противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, постановена от СНС, както и вътрешна противоречивост на мотивите.

В хода на съдебните прения във въззивното производство прокурор Е.Г. заявява, че поддържа изцяло протеста на Специализираната прокуратура.

Намира, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната пълнота и взаимна връзка, поради което е достигнал до неправилни изводи. Сочи, че извода за наличието на съгласуване на волите на участниците и ръководители в организирана престъпна група може да бъде направен от извършените от П. вторични престъпления и от последващите действия на участниците при извършването им. Твърди, че била налице обилна комуникация между участниците в престъпното сдружение, която не се дължала единствено на роднинските им взаимоотношения и наличието на познанство помежду им. Намира, че била налице изградена структура на групата – ръководители и участници и разпределение на ролите, които същите са имали. На следващо място твърди, че са налице достатъчно доказателства сочещи на участието на подс.П. в извършването на вменените му с обвинителния акт обвинения за престъпления по чл.346 от НК и чл.129 от НК. Моли в осъдителната част постановената присъда да бъде потвърдена, тъй като е обоснована и отговаряща на закона.