Решение № 4806 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря К.А Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100102967 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 45,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Н. А. Г. с ЕГН ********** твърди, че ответникът К. А. М., с ЕГН ********** е отправил посредством писмени молби, депозирани в производство по несъстоятелност на „БОКАР-МОНД“ ООД по т.д. № 327 от 2012 г. по описа на СГС, така и в депозирана на 22.05.2023 г. искова молба с вх. № 48511 по т.д. № 1092 от 2023 г. по описа на СГС клеветнически и обидни твърдения по адрес на ищеца.

Твърди, че ответникът К. М. като управител на дружеството „Атлиман клуб“ ЕООД с ЕИК: 201908186 се е опитал да вземе участие в процедура в производство по несъстоятелност на „БОКАР-МОНД“ ООД, чиито синдик е ищецът по настоящото производство – Н. Г., по повод на която се е възникнал конфликта между тях.

Според ищецът в искова молба по т.д. № 1092 от 2023 г. по описа на СГС са изложени от страна на ответника,чрез негов пълномощник множество клеветнически и обидни твърдения, които се отнасят до извършени от ищеца, в качеството му на синдик действия в процедурата по несъстоятелност на „БОКАР-МОНД“ ООД.

Сочи,че на страница 4 от исковата молба по т.д. № 1092/2023 г., ответникът М. е изложил, че Н. Г. е бил назначен за синдик на дружеството „БОКАР-МОНД“ ООД „само защото кредиторът е бил сигурен, че … синдикът ще изпълнява безпрекословно указанията му, дори...

На страница 5 от същата искова молба, ответникът е написал, че „…Скритият 1 замисъл пък е изготвяйки сметката за разпределение, последната да се обжалва от кредитор и да се забави с месеци евентуално връщане на сумата от 12 000 лева…“.

Написано е също, че „действията на синдика Н. Г. увреждат пряко интересите на „Атлиман клуб“ ЕООД. Считаме, че синдикът Г. упражнява дейността си в ущърб на всички участници в несъстоятелността, с изключение на мажоритарния и привилегирования кредитор…Вредоносните действия на синдик Н. Г. не са плод на небрежност или незнание, а на виновно, целено и грубо изнудване и на злоупотреба с правомощия…“

С молба с вх. № 276267 от 23.05.2023 г. по т.д. № 3271 от 2012 г. по описа на СГС, подписана от ответника М., се сочи следното: „…Следва да се отбележи, че още на фаза подадена частна жалба от дружеството срещу сметката за разпределение, синдик Н. Г. се обади лично на мен, като управител и ми заяви, че ако оттегля частната си жалба, ще възстанови веднага стоп-капарото, иначе, ако не я оттегля, ще бъде в невъзможност да възстанови сумата, понеже ще я счита за част от масата на несъстоятелност.“ Твърди, че така изложените обвинения са неаргументирани и имат за цел единствено да увредят репутацията му, в качеството му на синдик и адвокат и чрез тях не би се постигнало по-лесно спечелване на образуваните производства, а единствено да се накърни името на ищеца.

Твърди, че спорното по настоящото дело изцяло се субсумира под хипотезата на гражданския деликт. Налице е виновно и противоправно поведение от страна на ответника, в причинна връзка, от което за ищеца са настъпили вреди. Твърди, че вредите са били причинени в следствие разпространяването на неверни твърдения, възприети от ищеца лично, като обидни и накърняващи честта и достойноството му, а също и като клеветнически, тъй като са засегнали доброто му име като професионалист.

Моли съда след като установи твърдените от него обстоятелства, относно причинените му неимуществени вреди подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, да осъди К. М., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът К. А. М. оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен.

В отговора на исковата молба оспорва наличието на всеки от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Твърди, че искът е насочен срещу нелегитимен ответник, тъй като сочените документи от ищеца изхождат от юридическото лице „Атлиман клуб“ ЕООД и са волеизявления на дружеството.

Оспорва наличието на претърпени вреди и че твърденията на ответника са достигнали до вниманието на множество лица и че вследствие на тези позорящи твърдения ищецът Г. се е почувствал обиден и е изпитвал ежедневни затруднения при извършване на 2 служебните си ангажименти. Оспорва, че е налице пряка причинна връзка между сочените обиди и противоправни изявления и претърпените от ищеца вреди.

Твърди, че оспорвайки в различни съдебни производства действията на синдик Г. и на предходните синдици, управителят К. М. е проявил конституционното си право на жалба и възражения, като при оспорването е бил длъжен и е посочил порочните практики на ищеца, пропуските и неправомерните му действия или съмнителни такива. Счита, че в този случай не може да се говори за клевети.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а алтернативно, в случай, че съда прецени, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди, моли да се отчете, че същите са настъпили при условията на съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото искова молба с вх. № 55773 от 12.06.2023 г. депозирана от „Атлиман клуб“ ЕООД чрез неговия управител К. М., на страница 4, 5 и 6 същият е отправил процесните и подробно описани по-горе изявления по адрес на ищеца в настоящото производство Н. Г..

Установено е, а и няма спор между страните, че цитираните от ищеца в исковата молба пасажи и откъси от процесната искова молба действително са част от нея.

От приетото писмено доказателство по делото копие от Решение по гр.д. № 2790 по описа за 2024 г. а СРС, образувано срещу Г., съдът е отхвърлил като неоснователни предявените претенции, касаещи извършване на неправомерни действия по страна на Г., в качеството му на синдик.

По делото е приложено и извлечение от банковата сметка на дружеството в несъстоятелност за периода от 03.10.2022 г. до 31.10.2022 г., от което се установява наличното салдо към момента на встъпване на ищеца Г. като синдик в производството по несъстоятелност в общ размер от 25 920.00 лв. Установява се, че към встъпване в длъжност синдикът Г. не е имал възможност да възстанови и трите платени стоп капара на трите фирми участвали в процедурата по осребряване на имуществото от несъстоятелността.

От показанията на свидетеля С.М. се установява, че ищецът е бил много афектиран поради жалбите депозирани срещу него от ответника М.. Налагало му се е да пие хапчета за кръвно пред свидетеля. Не можел да спи, защото е бил изключително притеснен, никога преди не му се било случвало такова нещо.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД, следва да се установят кумулативно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

3

Възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно. Искът по чл. 45 ЗЗД е насочен срещу физическото лице, за което се твърди, че е пряк извършител на деликта. Фактът, че ответникът е действал като законен представител на юридическо лице, не изключва неговата лична деликтна отговорност, ако е извършил лично, виновно и противоправно деяние. Поради това ответникът М. е надлежна страна по делото.

С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че деянието на ответника посочено в исковата молба не е противоправно.

Процесните твърдения са направени в съдебни книжа, депозирани в рамките на производство по несъстоятелност и представляват упражняване на правото на защита и жалба гарантирани от конституционния и правов ред.

Гражданският процесуален кодекс в чл. 100а, ал. 2 изрично предвижда, че забраната за използване на обидни думи или квалификации не се прилага, когато те се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането. Тази разпоредба създава своеобразна „процесуална привилегия“, която изключва противоправността на твърдения, релевантни към предмета на спора.

В случая, твърденията на ответника са пряко свързани с действията на ищеца в качеството му на синдик и са изложени в рамките на предвидените в Търговския закон процедури за оспорване на действията на синдика. Съдебната практика приема, че изявления, направени в служебен или съдебен контекст, не са противоправни, освен ако не надхвърлят границите на допустимата критика и не са изразени по унизителен или вулгарен начин, целящ единствено уронване на достойнството. Факт е,че изразените мнения и твърдения са свързани със защитата на правно релевантни интереси в производството по несъстоятелност и не могат да бъдат квалифицирани като самоцелни и позорящи,а също не надминават по острота границите на допустимата макар и агресивна защита на права със самоцелното и недопустимо унижение и оклеветяване на противната страна.

Липсва и вина у ответника. Предположението за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е оборимо. В случая действията на ответника са предприети в рамките на упражняване на законни процесуални права, което изключва вината.

Не са доказани по безспорен и категоричен начин и твърдените неимуществени вреди. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ВКС, на обезщетяване подлежат само реални, а не хипотетични вреди. Показанията на свидетеля С.М. са субективни и следва да се преценяват с оглед възможната му заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК. Липсват обективни медицински или други доказателства, които да установят по безспорен начин твърдените здравословни проблеми и психически страдания.

Липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и твърдените вреди, както изисква чл. 51 от ЗЗД. Твърденията са достигнали до ограничен кръг лица (съд, страни по делото) и не е доказано, че именно те са единствената и пряка причина за твърдяното влошено здравословно и психическо състояние на ищеца.

4

Предвид липсата на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по размера на обезщетението.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски ,но такива не се претендират..

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Г. с ЕГН: ********** срещу К. А. М., с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –клевети и обиди по адрес на ищеца , изразени в писмени молби, депозирани в производство по несъстоятелност на „БОКАР-МОНД“ ООД по т.д. № 327 от 2012 г. по описа на СГС и в депозирана на 22.05.2023 г. искова молба с вх. № 48511 по т.д. № 1092 от 2023 г. по описа на СГС в размер на 12833.43 евро /25 100 лева /като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5