Заповед за изпълнение № 981 от 30.06.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 30.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1430 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Н. А. с ЕГН: ********** и постоянен и настоящ адрес: ********** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, законни представители – *********, чрез пълномощника И. Т. –юрисконсулт, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща, главница по договор за потребителски кредит № *********г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 27.06.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по делото, представляващи дължима и платена държавна такса в размер на 25 лв.

(двадесет и пет лева) и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: договорно възнаграждение в размер на 49.07 лв. (четиридесет и девет лева и седем ст.), дължимо за периода 01.11.2024г.-01.05.2025г., ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: законна лихва в размер на 57.05 лв. (петдесет и седем лева и пет ст.), дължима за периода от 02.11.2024 г.- датата на изпадане на длъжника в забава, до 01.05.2025г.,

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: законна лихва в размер на 13.38 лв. (тринадесет лева и тридесет и осем ст.), дължима за периода от 01.05.2025 г.- датата на изтичане на договора, до 26.06.2025г.,

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 157.50 лв. (сто петдесет и седем лева и петдесет ст.) неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 122.50 лв. (сто двадесет и два лева и петдесет ст.) неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 200 лв. (двеста лева) такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането, дължима в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 06.02.2025г.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 30 лв. (тридесет лева) такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането, начислени на 16.11.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение в заповедното производство за размера над 50 лв. (петдесет лева) до претендирания размер от 260 (двеста и шестдесет лв.) лева.

Вземането произтича от следните обстоятелства: На 24.09.2024г. между заявителя ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и длъжника е сключен договор за потребителски кредит № **********, съгласно който „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД предоставя на длъжника заемната сума, предмет на договора, в размер на 350 лв. Длъжникът, от своя страна, поема задължения да върне договорената като общо задължение сума за срок от 7 месеца с падежна дата всяко първо число на месеца съгласно приложения към договора погасителен план.

Общо дължимата сума по кредита е 399.07 лв. Предвидено е, че вноската по допълнителните услуги е 40 лв., като общото задължение по кредита с включване на допълнителните услуги възлиза на 679.07 лв., а общият размер на вноската – 97.01 лв.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за пакети допълнителни услуги и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането (чиито общ размер е повече от този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Освен това претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането дължими в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора и другите неплатени такси по Тарифата съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са 2 осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 180 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Отделно възнаграждение по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи в размер на 80 лева (какъвто е претендиран от заявителя) не се дължи, защото процедурата по водене на заповедното производство или защита в същото изначално включва и подготовка на документи, дори включва най-вече такава дейност с оглед писмения характер на заповедното производство.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:

********* АД, IBAN: *****************, BIC: ***********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА:

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да подадете в съда писмено възражение по чл. 414 ГПК, по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В случай, че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

2. Да платите сумата/предадете вещта, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по чл. 414а ГПК, по образец, приложен към заповедта, че 3 сте изпълнили изцяло или частично задължението си. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

5. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

6. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.