Решение № 341 от 29.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Перник, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500750 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

С постановление от 17.09.2025 г. по изпълнително дело № 270/2025 по описа на ДСИ при Районен съд-Перник С.А. е оставено без уважение възражението на длъжниците Н. С., Е. В. и Е. С. за прекомерност на присъденото в полза на взискателя в изпълнителния процес К. Д. Е. адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв.

Срещу това постановление е постъпила частна жалба от длъжниците, в която се отбелязва, че от представения договор за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че сумата е била действително заплатена.

Излагат се аргументи и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска се съдът да отмени обжалваното постановление или да се произнесе, като намали размера на присъдените разноски в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се присъждане и на разноски.

Взискателят е подал отговор на частната жалба, с който моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище, че не разполага с правомощието да се произнася по прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение, а такова имал 1 само съдът.

Окръжен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 270/2025 по описа на ДСИ при Районен съд – Перник С.А. е образувано по молба с вх. № 2901/21.05.2025 г. на К. Д. Е., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. Б. К. от АК-***, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу Н. С., Е. В. и Е. С. на 20.03.2025 г. по гр. д.

№ 7906/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, за подробно описани суми, представляващи припадаща се част от направените разноски за разделяне на допуснатия до делба имот, както и сума в общ размер на 5800 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ, посочвайки предпочитанията си към налагане на запори върху вземания по банкови сметки на длъжниците. Взискателят е поискал присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски, включващи адвокатско възнаграждение. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на процесуалния му представител за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. С молбата е представен и договор за правна зашита и съдействие, в който е вписано уговореното между страните възнаграждение в размер на 1100,00 лева с отбелязване за заплащането му.

С постановление от 16.06.2025 г. съдебният изпълнител е присъдил в полза на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лева. Същият ден съдебният изпълнител е изготвил покани за доброволно изпълнение, с които на длъжниците е предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, включващи и приетите разноски за адвокатско възнаграждение.

На 16.07.2025г. е постъпила частна жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител от 16.06.2025г, с молба същото да бъде отменено или изменено.

На 17.09.2025г. съдебният изпълнител с постановление е отказал да намали поради прекомерност присъденото адвокатско възнаграждение.

В периода 07-14.10.2025г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщение, с които са наложени запори върху сметките на длъжниците в съответните банки.

Други действия във връзка с изпълнението не са сторени.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

На първо място, с оглед изложеното от съдебния изпълнител в 2 обжалваното постановление, че същият не е компетентен да се произнася по размера на претендираното адвокатско възнаграждение, а това единствено може да направи съдът, следва да се посочи, че трайно в съдебната практика се приема, че за да е допустима жалба на длъжника срещу акт на съдия – изпълнителя в частта, с която се определят дължими разноски, следва да е налице изричен акт на съдия – изпълнителя, с който се отказва намаляването им / определение № 83 от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 620/2012 г. на ВКС, I Г.

О., определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на V Г. О.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч. гр. д. № 397/2010 г. на III Г. О.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, IV Г. О.; определение от 25.03.2011 г. по ч. гр. д. № 297/2010 г. на ВКС IV Г. О. /, а в случая такъв е налице.

Във връзка с довода в частната жалба, че адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като не е доказано реалното му плащане, съдът намира следното: по изпълнителното дело своевременно, още с молбата по чл. 426, ал.1 ГПК, са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, доколкото договорът за правна защита и съдействие служи като разписка за получаване на сумата. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство размерите на адвокатските възнаграждения са определени в чл.10 от НМРАВ, които съдът възприема като ориентир при произнасяне по възражението на жалбоподателя, съобразявайки и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

При направено възражение за прекомерност и с оглед данните по спора съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определи такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на делото. От анализа на материалите по делото се установява, че в случая процесуалният представител на взискателя е депозирал молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК – за образуване на изпълнителен процес с приложен към нея изпълнителен лист, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в молбата е заявено искане за извършване на справки за банковите сметки на длъжниците и е поискано 3 налагане на запор върху тях до размера на присъдените вземания. Други действия по делото с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, освен молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът не е извършвал.

Доколкото посочването на изпълнителен способ е изискване за редовност на молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал.2 ГПК), съдът взе предвид минималните размери на адвокатското възнаграждение, предвидени в чл. 10, т.1 от НМРАВ. При съобразяване на посочените по-горе критерии, поисканите от взискателя разноски от 1100,00 лв. за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до размер от 200,00 лв., който отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия от пълномощника на взискателя до този момент, изразяващи се единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителен процес с посочване в нея на конкретни изпълнителни способи, които да се наложат. Тъй като всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие /така - вж. мотивите в т. 2 от ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, при извършването на всеки изпълнителен способ може да се направят допълнителни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, които с отделен акт няма пречка да бъдат признати от съдия – изпълнителя като дължими по изпълнението и който акт ще подлежи на отделно и самостоятелно обжалване, както и на преценка на съответствието на размера им с фактическата и правна сложна на извършеното отделно изпълнително действие като своеобразен отделен изпълнителен процес, съобразно указаното в цитираното ТР.

С оглед изложеното обжалваното постановление следва да се отмени, като вместо това присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени от 1100,00 лв. на 200,00 лв.

Съдът намира искането на жалбоподателите за присъждане на разноски в настоящото производство за неоснователно поради непредставяне на доказателства за извършването им.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 17.09.2025 г. по изпълнително дело № 270/2025 по описа на ДСИ при Районен съд-Перник С.А., с което е оставено без уважение възражението на длъжниците Н. В., Е. В. и Е. Е. за прекомерност на присъденото в полза на взискателя в изпълнителния процес К. Д. Е. адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.

НАМАЛЯВА присъденото в полза на взискателя по делото адвокатско възнаграждание от 1100,00 лв. на 200,00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Перник, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500750 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

С постановление от 17.09.2025 г. по изпълнително дело № 270/2025 по описа на ДСИ при Районен съд-Перник С.А. е оставено без уважение възражението на длъжниците Н. С., Е. В. и Е. С. за прекомерност на присъденото в полза на взискателя в изпълнителния процес К. Д. Е. адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв.

Срещу това постановление е постъпила частна жалба от длъжниците, в която се отбелязва, че от представения договор за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че сумата е била действително заплатена.

Излагат се аргументи и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Иска се съдът да отмени обжалваното постановление или да се произнесе, като намали размера на присъдените разноски в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се присъждане и на разноски.