Заповед за изпълнение № 1312 от 23.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 23.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1673 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. А. Ю. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Сити Кеш ООД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление ********** (столица), сумите:

676,23 EUR (шестстотин седемдесет и шест евро и 23 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 23.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 11,50 EUR (единадесет евро и 50 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 евро (четиридесет евро и 90 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

130,66 EUR (сто и тридесет евро и 66 цента), представляваща договорна лихва - начислена от датата на сключване на договора до датата на обявяване на предсрочна изискуемост за периода от 06.10.2025 г. до 01.06.2026 г.,

8,10 EUR (осем евро и 10 цента), представляваща мораторна лихва - Обезщетение за забава начислено върху просрочените вноски за главница на основание чл. 33 ЗПК за периода от 01.02.2026 г. до 01.05.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 цента/ до претендирания размер от 168.73 (сто шестдесет и осем евро и 73 евро цента/, както и сумата за държавна такса над 11,50 EUR (единадесет евро и 50 цента) до претендираните 13,86 евро /тринадесет евро и 86цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: В заявлението се сочи: между кредитора „Сити Кеш“ ООД и длъжника М. А. Ю. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ********** от 06/10/2025. По силата на договора кредитополучателят е получил в заем сумата от 715,81 евро, която се е задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 07.12.2026, съгласно условията на договора.

Кредитополучателят не е изпълнил договорното си задължение за връщане на предоставената сума в уговорения срок, поради което на 01.06.2026г. кредитора е уведомил длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост и е обявил кредита за предсрочно 1 изискуем. Договорът за потребителски кредит е сключен от разстояние въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, отправено от кредитополучателя до кредитора чрез електронната система на дружеството. Страните са се съгласили договорът да бъде подписан по електронен път при условията и по реда, предлагани от кредитора, като положеният електронен подпис върху договора за кредит и всички приложени към него документи имат правната сила на саморъчен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Регламент (ЕС) № 910/2014. Заемателят е кандидатствал за предоставяне на заем чрез попълване на заявление в електронната система на дружеството, достъпна на интернет страницата https://**********.bg/. Извършените електронни действия се считат за правно валидни и обвързващи страните съгласно чл. 16 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Със сключването на договора страните са приели да бъдат обвързани от електронните изявления, отправени помежду им.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.

Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

Настоящият състав намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за преценка дали клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема.

2

От официалния сайт на БНБ е видно, че основния лихвен процент към датата на сключване на договора е 1,81 т.е. ГЛП, което е над 35,43% (по необезпечен кредит) се явява нищожно като противоречащо на добрите нрави. В случая посочения в договора ГЛП е 46%.

Освен това в процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР и ГЛП не може да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР, или тази, определяща ГЛП, тъй като те са въведени като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи от договора обуславят недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба - а именно чл. 22 ЗПК.

Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лвС оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева (или 40,90 евро), още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. СТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

3

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.