Решение № 25 от 13.06.2024, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Малко Търново, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100153 по описа за 2023 година

**********, постоянен адрес: с. Г., ул. „я. л.“ *** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността:гр. София, бул. „А. С. ******, ет. *, оф.

*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ИВД и ДВН, на основание чл. 22 3ПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 3ПK, да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1216338, сключен между Н. Ж. В. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ИВД и ДВН,

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, молят да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1216338, сключен между Н. Ж. В. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ИВД и ДВН, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

Молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство 1 разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1216338, съгласно който договор е приложим 3ПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева. Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 12 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 23% или 230 лв. (или общо 1230 лв.) Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,11%.. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено oi „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на в възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 1000 лв., Н. В. установила, че освен заемната сума от 1000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 950 лв.

Считат процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърдят, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърдят, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

Смятат, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от 3ПK, тьй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърдят, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 3ПK, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Затова считат договорът за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, сьгласно чл. 19, ал. 1 3ПK, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за 2 гаранцията. Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, сьгласно чл. 68г, ал. 4 33П във вр. с чл. 68д, ал. 1 33П. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 3ПK и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Считат, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПK. Считат, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, бил в размер над 70%. Предвид горното считат, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора (чл. 22 3ПК).

В глава четвърта от ЗПK е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастваш, се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

Считат, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПP, налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Считат клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1216338 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

3

9 33П и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПK.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцата. С нарочна молба се иска от съда да бъде уважен предявения иск. По отношение на насрещния иск се иска да бъде уважен до размера на 1000 лв., като в останалата част до претендирания размер иска бъде отхвърлен.

Ответната страна е предоставила отговор, с който се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Прави се възражение относно твърдението на ищеца, че процесния Договор за кредит е нищожен, възражение относно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит, възражение, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП относно твърдението на ищеца за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави е напълно неоснователно, относно твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от 33П, както и относно твърдението за заобикаляне на закона. Излагат се подробни мотиви. Прави се искане за присъждане на разноски. Взема се становище по доказателствените искания.

Едновременно с отговора е предявен и насрещен иск при условията на кумулативно обективно съединяване: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сума в размер на 1230 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1216338/26.11.2022 г. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху главницата по т. 1, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на 26.11.2022 г. между ,.ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Н. Ж. В., ЕГН: **********, е сключен описания по-горе Договор за потребителски кредит. По силата на договора е отпуснат кредит на Н. Ж. В. с ЕГН: ********** под формата на заем за сума в размер от 1000 лева. Уговорено е. че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора.

Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 23,00% на годишна база. при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.11%. Общата сума. която ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер на 1230,00 лева.

Съгласно т. 2 от договора за кредит, кредитът е следвало да бъде изплатен на 12 вноски. Към момента на предявяване на насрещния иск, Н. Ж.

В., ЕГН: **********, не е погасила нито една вноска.

Предвид сериозното неизпълнение на задълженията от страна на 4 кредитополучателя Н. Ж. В., ЕГН: **********, с насрещният иск и на основание чл. 6 от Договора за предоставяне на потребителски кредит във вр. с чл. 13. ал. 1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, правят изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника.

По делото бе изслушана съдебна експертиза, която съдът прие като обективна и безпристрастна.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В действителност според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.