Решение № 1287 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично засеД.е на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500914 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Р. Г. против Решение № 632/24.02.2025 г. по гр.д. № 8745/2023 г. по описа на ВРС, XX състав, с което е отхвърлен иска й против Х. Й. Й. и Д. Й. Й. с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 189, том 20, дело 6063 от 1990 г. по описа на PC - Варна, извършено от Г. в полза на Й. Й.

Й., б.ж. на гр. Варна по силата на наследственото правоприемство по закон, заместен от синовете си Х. Й. Й. и Д. Й. Й., поради непризнателност, относно 1/4 ид.ч. относно Х. Й. Й. и 1/4 ид.ч. относно Д. Й. Й., от следния описан в акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и две стаи, 1/2 /една втора/ ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 /една втора/ ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 /една втора/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 /хиляда и дванадесет/ кв.м., съставляващо парцел ***, кв.**, по плана на село З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с идентификатор *****, сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1

***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.5.2, като неоснователен.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила доказателственото искане на ищцата за установяване на трудово-правните връзки на ответника Х. Й. във ФРГ е оставено без уважение. Прави се искане за събиране на следните доказателства: за изискване от Федералната данъчна служба на ФРГ всички подавани от последния формуляри и годишни данъчни декларации за 2023 г. и 2024 г.; за допускане до разпит на двама души свидетели за установяване какво е настоящото състояние на дарителката и какви са нейните нужди и за приемане по делото на Експертно решение на ТЕЛК № 90305/26.02.2025 г. на ТЕЛК II състав на УМБАЛ „Света Марина – Варна“ ЕАД.

Въззиваемият Х. Й. Й., чрез особения си представител, в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се излага, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Счита, че искането за събиране на писмени доказателства е неотносимо към предмета на правния спор. Противопоставя се на допускането на гласни доказателства.

Предоставя се на съда преценката за събиране на писмени доказателства от ФРГ.

Въззиваемият Д. Й. Й. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се излага, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Противопоставя се на допускането на гласни доказателства. Отправя се искане за изискване на актуална справка от ТП на НОИ – Варна за размера на получаваната от В. Р. Г. пенсия за периода от 16.04.2024 г. до момента на издаване на справката.

В съдебно засеД.е страните поддържат изразената позиция по спора.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разглеД. по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Решението е допустимо, тъй като за предявяване на исковете с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД е налице правен интерес.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по кумулативно субективно съединени искове на В. Р. Г. против Х. Й. Й. и Д. Й. Й. с правно основание чл.

227, ал. 1, б „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 189, том 20, дело 6063 от 1990 г. по описа на PC - Варна, извършено от Г. в полза на Й. Й. Й., б.ж. на гр. Варна по силата на наследственото правоприемство по закон, заместен от синовете си Х. Й. Й. и Д. Й. Й., поради непризнателност, относно 1/4 ид.ч. относно Х. Й. Й. и 1/4 ид.ч. относно Д. Й.

Й., от следния описан в акта имот: северната част от жилищна сграда, състояща се от покрит вход, антре и две стаи, 1/2 ид.ч. от покрития вход за избата, 1/2 ид.ч. от избения коридор, две изби и 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 1012 кв.м., съставляващо парцел № ***, кв.**, по плана на село З., Варненска област, идентичен с поземлен имот с идентификатор *****, сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.5.2, като неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците Х. Й. Й. и Д. Й. Й., с които оспорват кумулативно, субективно съединените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б „в“ ЗЗД като неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от 3 мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

От проведената съдебна поръчка до ФРГ с искане да бъдат изискани от Федералната данъчна служба на ФРГ всички подавани от Х. Й. Й. формуляри и годишни данъчни декларации за 2023 г. и 2024 г. по реда на Регламент /ЕС/ № 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела се установява, че наличната информация е предмет на данъчна тайна, която се разкрива в предвидените от закона изключения, какъвто настоящият случай не е, доколокото касае гражданскоправен спор. Още повече, че Федералната данъчна служба на ФРГ има компетентност, която не включва обработване на данъчни декларации на физически лица, поради което търсените документи не могат да бъдат намерени в административния орган.

Представени са амбулаторни листи от извършени психиатрични прегледи на Д. Й. в периода от 25.06.2025 г. – 17.09.2025 г., издадени от д-р Е.Е., психиатър при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД, от които е видно, че пациентът е с диагноза „параноидна шизофриния“, датираща от 2022 г. Отчита се неблагоприятен ход на заболяването, не са постигнати пълноценни ремисии, персистират мисловни нарушения /дезорганизираност в структурата на мисловния процес, налудна продукция от параноидния спектър, сензопатии, слухови халюцинации/. Състоянието довежда до социална дезадаптация.

Налице е психосоциално функциониране.

Представена е справка на ТП на НОИ – Варна за получени доходи от пенсии и добавки от В. Р. Г..

От допуснатата и приетата пред настоящата инстанция СМЕ, която съдът цени като обективно и компетентно дадена се установява, че В. Р. Г. страда от следните хронично прогресиращи заболявания:

1/ ангажиращи опорно-двигателния апарат със затягане на междупрешленни дискове, коленни стави, към момента с изгладена лумбална лордоза, ригидна паравертебрална мускулатура, увреждане на нервни коренчета и плексуси, полиартроза. първична коксартроза; дясна ТБС.

Първична гонартроза, двустранна, Спондилозни и спондилартрозни промени в лумбален сегмент изразени предимно на торако-лумбалния преход и на L5S1.Увредено общо състояние, затруднена походка, болков синдром.

4

Налице са промени в развитието на хроничните заболявания на опорно двигателния апарат, ангажиращи тазобедрена става, двете коленни стави, полиатрозни промени ангажиращи ставате на крайниците вкл. гръбначния стълб. Същите са в напреднал стадий, изразяващи се в накуцване, необходимост от помощни стредства при придвижване ,бастун, патерици чести почивки при ходене. Походката е несигурна ,поради чести болки и ограничена стабилност на тялото. Движение със скъсени крачки с риск от паД.я. В този смисъл настъпилите обострени хронични промени в опорно двигателния апарат .ангажиращи стабилноста на тялото определят нарушение в походката от умерено до тежко нарушение на походката,което силно ограничава ежедневието. Пострадалата реално може да извършва ограничени движения с помощни средства и в известна степен би могла да задоволява някой битови потребности.

2/ хронично прогресиращи заболявания ангажиращи дихателната система - бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, двустранна пневмосклероза, барабанни пръсти, затруднено дишане, задух.

Лесна уморяемост дори и при не особено големи физически усилия...Алергии:

Астма.

Алергичен ринит.

Алергичен конюнктивит,Обострени перибронхиални пневмофиброзни промени.

Налице са хронично прогресиращи промени ангажиращи белодробната система, развитие на обострени перибронхиални пнвимофиброзни промени в белите дробове при което дишането е нарушено със задух вкл. и в покой, суха или продуктивна кашлица, което също затруднява ежедневието. В този смисъл това състояние само по себе си определя умерена до тежка степен засегне на дихателна система.

3/ хипертонична болест II стадий, умерено висока степен, сърдечномозъчна форма, хипертонично сърце, исхемична болест на сърцето, Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Състояние съпроводено със засягане на сърдечно съдовата система ев. хипертонични кризи, сърдечни инциденти и др.с назначена терапия.

4/ бъбречно каменна болест ангажираща и двата бъбрека, к-т с уролог хидронефроза в ДБ, изписано лечение. Установената хидронефроза, представлява задръжка на урина в засегнатия бъбрек.

5/ хронично прогресиращо заболяване а щитовидната жлеза, струма 5

Дифуза.

6/ Гастроезофагеална рсфлуксна болест с езофагиг, Синдром на раздразненото черво. Състояние при което стомашната киселина преминава към хранопровода, причиняваки парене, дразнене, възпаление на лигавицата на хранопровода. Това състояние се преодолява с подходяща медикаментозна терапия, храниелен режим.

От допуснатата и приетата пред настоящата инстанция ССЕ, която съдът цени като обективно и компетентно дадена се установява, че месечните средства необходими на В. Р. Г. за задоволяване на ежедневните й битови потребности по данни на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. и без включване на група „Здравеопазване“ са в размер на 993.65 лева. Актуалната стойност заплащана месечно за лекарства от ищцата е 184.23 лева. Размерът на получаваните от същата месечни доходи е в размер на 613.07 лева.

Пред ВОС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С. Й.а К. /без родство и дела със страните/ и Р. Й. Й. /син на ищцата и чичо на ответниците/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на настоящото производство досежно спазването на срока по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД е разрешен с Определение № 282/17.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2542/2024 по описа на ВОС, V състав.