Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 480 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6333/2024
Вид
Решение № 480
Подписан
06.03.2025
В сила
03.04.2025
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.8, ал.5 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37в, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.70, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120106333 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес С. ********** чрез адв. Н. К. от БАК, против О. Е.

Р., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., ЛНЧ **********, с адрес гр. Бургас, ****

Ищецът твърди, че има по силата на договор за наем, сключен на 17.06.2020 г. е предоставил за временно и възмездно ползване на ответницата за срок от една година, считано от 01.10.2020 г. собствената си земеделска земя: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка. Договорената наемна цена била в размер на 20 лв. на декар, която следвало да се заплати до 30.09.2021 г. Дължимата наемна цена била в размер на 367, 80 лв.

Твърди, че по силата на още един договор за наем, сключен на 17.06.2020 г. е предоставил за ползване под наем за срок от една година, считано от 01.06.2020 г., собствената му земеделска земя в землището на с.

Момина църква, общ. Средец, а именно: Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68, Нива в местността „Манков кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот №51.64, Нива в местността „Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка., съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404 дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в местността „Правия камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13, Нива в местността „Лахтев дол“ с площ 6.601 1 дка., съставляваща имот №137.19, Нива в местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща имот №143.26, Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот №171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка., представляваща имот №187.30. Договорената наемна цена била в размер на 20 лв. на декар, която следвало да му се заплати до 30.09.2021 г. Дължимата наемна цена била в размер на 2040, 68 лв. за общо 101, 934 декара по този договор.

Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: сумата от 367, 80 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода 01.10.2020г. до 01.10.2021 г. по договор за наем на земеделска земя на следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на с.

Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка., както и сумата от 129, 97 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021 година до 16.09.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата в размер на 2040, 68 лв. по договор за наем на земеделска земя на следните недвижими имоти:

Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68, Нива в местността „Манков кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот №51.64, Нива в местността „Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка., съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404 дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в местността „Правия камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13, Нива в местността „Лахтев дол“ с площ 6.601 дка., съставляваща имот №137.19, Нива в местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща имот №143.26, Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот №171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка., представляваща имот №187.30, както и сумата от 715, 59лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021 година до 16.09.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски. Представя доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от страна на ответника О. Е. Р., с който исковата молба се оспорва като неоснователна.

Оспорва автентичността на представените с исковата молба два договора за обработване на земя под наем от 17.06.2020 г., като твърди, че подписите и на двете страни са подправени. Отделно ако били автентични, посочва, че били и подменени страниците.

Счита процесните договори за нищожни, поради липсата на съгласие.

При подписване на договора ответницата е живяла със съпруга си М.И.М. с когото били сключили граждански брак на *** г. Съпругът й работел като полицай в Гранична полиция, като едновременно с това обработвал земеделска земя в землището на с. Момина църква и гр. Болярово. Няколко 2 месеца след брака им, съпругът й я помолил да подпише няколко листа като й обяснил, че това му било нужно за обработване на земите, тъй като той нямал право да ги подписва. Навежда доводи, че ответницата се е доверила на ищеца, като не е имала представа какво в действителност подписва.

Излага, че обезщетение за забава не се дължи, доколкото падежът на задължението не е ясно определен. Прави възражение за погасителна давност, като твърди, че главното задължение е погасено с кратката три – годишна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Моли за отхвърляне на предявения иск от страна на ищеца срещу ответницата О. Е. Р.. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за обработване на земя под наем от 17.06.2020 г., сключен между Г. А. К. и О. Р. за следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка.

В чл.3 от договора било уговорено, че наемодателят се задължавал да осигури ползване на наетата земя за целия договорен период, който бил за срок от една година, считано от 01.10.2020 г. В чл.7, ал.1 от договора била уговорена наемна цена в размер на 20 лв. на декар. В чл.8 е посочено, че наемното плащане можело да се уговори в стойност и натура по количества, утвърдени на база на пазарни цени в момента на извършване на наемното плащане. В чл.10 е посочено, че наемателят се задължавал да се издължи с арендодателите в срок до 10.08 всяка година, когато плащането е в натура и в срок до 30.09. всяка година, когато плащането е в стойност.

По делото е представен договор за обработване на земя под наем от 17.06.2020 г., сключен между Г. А. К. и О. Р. за следните недвижими имоти:

Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68, Нива в местността „Манков кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот №51.64, Нива в местността „Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка., съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404 дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в местността „Правия камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13, Нива в местността „Лахтев дол“ с площ 6.601 дка., съставляваща имот №137.19, Нива в местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща имот №143.26, Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот №171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка., представляваща имот №187.30.

В чл.3 от договора било уговорено, че наемодателят се задължавал да осигури ползване на наетата земя за целия договорен период, който бил за срок от една година, считано от 01.06.2020 г. В чл.7, ал.1 от договора била 3 уговорена наемна цена в размер на 20 лв. на декар. В чл.8 е посочено, че наемното плащане можело да се уговори в стойност и натура по количества, утвърдени на база на пазарни цени в момента на извършване на наемното плащане. В чл.10 е посочено, че наемателят се задължавал да се издължи с арендодателите в срок до 10.08 всяка година, когато плащането е в натура и в срок до 30.09. всяка година, когато плащането е в стойност.

По делото е представено заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2020/2021 г., подадено от О. Р. за имоти, находящи се в землището на с. Момина църква, с ЕКАТТЕ 29221, общ. Средец, описани в приложение 1, съответно представено по делото.

По делото е представено писмо от Държавен фонд „Земеделие“, съгласно което О. Р. е кандидатствала по Схеми по директни плащания на площ през 2021 г. и Натура 2000 в землищата на с. Момина църква и Болярово. Оторизирана била сумата от 19 601, 97 лв.

По делото е прието заключение по неоспорена от страните съдебно – почеркова експертиза, съгласно което двата представени по делото договора удостоверяват единни документи. Нямало е подмяна на страници. Не можело да се каже дали подписите са изпълнени по едно и също време, тъй като няма утвърдена методика за изследване по давност.

Вещото лице посочва, че подписите за наемотадел в двата договора са положени от Г. К., а подписите наемател в двата договора са положени от О. Р..

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищцовата страна по предявения главен иск е да установи установи кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника.

По делото се установява наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между страните по делото, както и изпълнение на задълженията на ищеца по договора.

Страните по делото са били обвързани от договорни правоотношения по повод наемане на земеделски земи, като ищецът е предоставил за възмездно ползване описаните в исковата молба земи на ответницата. Представените по делото договори съдът намира за действителни и годни да породят облигационна обвързаност между страните по делото.

Следва да се посочи, че на осн. чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване на автентичността на представените договори за наем от 17.06.2020 г., като в тази връзка по делото е допусната съдебно – почеркова експертиза. Същата категорично установява, че подписите, положени и на двата договора, са на ищеца и ответницата по делото. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и небудещо съмнение досежно правилността си. Същото е и неоспорено от страните по делото.

4

По отношение на твърдението, че страните са подменени, съдът отново намира, че възраженията в този смисъл са неоснователни, като аргументи за това отново се черпят от приетото по делото заключение по съдебно – почерковата експертиза. Съгласно същото двата представени по делото договора удостоверяват единни документи. Нямало е подмяна на страници.

По тези съображения съдът намира и това възражение за неоснователно.

По отношение на възражението, че е налице уговорка за персонална симулация, доколкото съпругът на ищеца е следвало да е страна по договора, но предвид наличието на юридически пречки за това, като страна по договора привидно е посочена ответницата, съдът намира същото за неоснователно.

Липсват каквито и да е доказателства по делото, които да обосновават тази теза, като самото неявяване на ищеца в съдебно заседание за даване на обяснения по реда на чл.176 от ГПК не може да обоснове обратния извод.

Това е така и още повече, предвид представените медицински доказателства, обосноваващи невъзможност на ищеца да се яви в съдебно заседание.

На следващо място следва да се посочи, че от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е подала заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за имотите, предмет на наемните договори. Отделно от представеното по делото писмо от Държавен фонд „Земеделие“ се установява, че ответницата се е ползвала от средства по схеми, предоставяни на земеделски производители през 2021 г. Представените писмени доказателства значително разколебават твърденията за наличие на персонална симулация, доколкото страна по възникналите административни правоотношение и заявителка отново е била ответницата, като отделно са в насока, че действително процесните земеделски земи са предоставени на ответницата за ползване.