Решение № 1535 от 02.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА. при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА. Гражданско дело № 20243110107623 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Й. Б.” ЕАД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д № 16509/2023 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Твърди, че между него и ответника А. Р. Р. е сключен Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер +359*******.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои задължения, начислени по следните фактури: Фактура № 7324730965/05.09.2021 г., Фактура № 7326023040/05.10.2021 г., и Фактура № 7327505848/05.11.2021 г. Сочи, че с тях е начислена сума в размер на 247.42 лв., представляваща дължими абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г., от която е приспадната сума в размер на 12 лева, заплатена от ответника.

Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на горните суми процесният договор за мобилни услуги е предсрочно прекратен и на ответника е начислена неустойка в размер на три месечни такси - 115.67 лева. Излага, че съгласно предвидената в договора неустоечна клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти от прекратяването до края на срока на договора, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни 1 месечни абонаментни такси без включен ДДС.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че А. Р. Р. дължи на „Й. Б.“ ЕАД следните суми:

1) сумата от 235.42 лева – задължения за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г., дължими по Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер +359*******;

2) сумата от 115.67 лева – задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер +359*******, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16509/2023 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва на ответника реално да са предоставени електронни съобщителни услуги в претендирания размер, като поддържа, че същите са невярно отчетени. Поддържа, че приложените по делото фактури съставляват едностранно издадени от ищеца документи, удостоверяващи изгодни за издателя факти, поради което не са достатъчни за установяване на горепосочените обстоятелства.

Оспорва надлежното прекратяване на сключения между страните договор, поради което счита, че не е възникнало основанието за дължимост на претендираната неустойка. Поддържа, че неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 16509 по описа за 2023 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.

Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

От приложените към заявлението по чл. 410 ГПК писмени доказателства се изяснява, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г., по силата на който на А. Р. е предоставен мобилен номер +359*******. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като е уговорен абонаментен план с дължима месечна абонаментна такса в размер на 35.99 лева за първоначалния срок на договора, съответно 39.99 лева – след 2 изтичането на 24 месеца. Договорът съдържа изрична клауза, съгласно която в случай на прекратяването му преди изтичане на крайния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти /според най-високия им размер съобразно условията на плана/ за периода от прекратяването до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Изрично в общите условия на мобилния оператор е предвидено правото му едностранно да прекрати сключения договор в случай че потребителят не е платил дължими суми в срок /чл. 19б от ОУ/.

Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от ищеца фактури за процесния период /л. 60-65/. Към същите са приложени подробни справки за потреблението чрез посочения мобилен номер.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

По претенцията за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:

За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и общите условия.

От коментираните по-горе писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на облигационно отношение между „Й. Б.” ЕАД и А. Р..

Потвърждава се, че в процесния период /от 05.08.2021 г. до 04.11.2021 г./ ответницата е ползвала мобилни услуги посредством мобилен номер +359*******. Доколкото посоченият номер е ползван при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен с договора, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответницата да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от ответницата. Следователно за процесния период безспорно е възникнало задължение за заплащане на сума за абонаментна такса в размер на 35.99 лева месечно или 107.97 лева за целия период.

3

По делото не са ангажирани своевременно доказателства от ищеца за действителното предоставяне на услуги, за които се дължи заплащане, надвишаващо уговорения месечен абонамент.

Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде уважена до сумата от 107.97 лева, като за разликата над нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По претенцията за неустойка поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги:

Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по вина на потребителя.

Ищецът основава претенцията си за неустойка на твърдения, че поради неизпълнение на задълженията по издадени фактури от страна на ответницата, ищцовото дружество е прекратило предсрочно сключения с нея договор. По същество се касае за разваляне на договорите поради неизпълнение на основното задължение на потребителя /за заплащане на предоставените услуги/, което има за цел да освободи занапред мобилния оператор от задълженията му за осигуряване достъп на потребителя до мрежата му.

Както по-горе бе изложено, по делото се установява, че ответницата е потребила мобилни услуги, които не е заплатила в срок. В този смисъл е възникнало правото на ищцовото дружество да развали сключения с нея договор на основание чл. 19б от Общите условия към тях. Доколкото общите условия не предвиждат особена форма, в която да бъде извършено изявлението за разваляне, настоящият съдебен състав намира, че то може да бъде извършено и с конклудентни действия – чрез ограничаване достъпа на потребителя до мобилната мрежа.

Процесния договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която в случай на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя последният дължи неустойка, равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител за нищожност на горепосочената неустоечна клауза. В случая уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. Доколкото размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договора е ограничен до трикратния размер на месечните абонаменти, не може да се приеме, че същата е прекомерна. Липсва и друго основание да се приеме, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Установява се, че размерът на дължимата неустойка е 119.97 лева /3 х 39.99 лева, колкото е размерът на най-високия месечен абонамент според приложимия план за мобилни услуги/.

4

Тъй като предявеният иск за неустойка е в рамките на горепосочената сума, същият следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /в размер на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 480 лева/ съразмерно на уважената част от исковете – общо в размер на 321.69 лева.

Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото производство съразмерно на уважената исковете. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 75 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС и депозит за особен представител в размер на 400 лева. При съобразяване общия размер на така извършените разноски съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 608.32 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДЪЛЖИ на ищеца „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 107.97 лева /сто и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ – задължения за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.08.2021 г. – 04.11.2021 г., дължими по Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер +359*******; сумата от 115.67 лева /сто и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ – задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. за мобилен номер +359*******, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16509/2023 г. по описа на ВРС,