Решение № 5272 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5272 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100505798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.02.2025г., постановено по гр.д. № 20071/2023г. на СРС, ГО, 113 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу И. П. М. активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 277, 02 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ****, абонатен № 312566, ведно със законна лихва от 27.07.2022г. до изплащане на вземането; сумата 34, 80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2020г. до 12.07.2022г.; 29,75 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законна лихва от 27.07.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 25160 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40571/2022г. по описа СРС, 1

ГО, 59 състав. Със същото решение са отхвърлени частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над 277, 02 лева до пълния предявен размер от 293, 41 лева; иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01 до 30.06.2019г., както е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7, 01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 31.07.2019г. до 12.07.2022г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника И. П. М., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че методиката за определяне на количеството потребена топлинна енергия противоречи на закона, както и на правото на ЕС. Оспорва заключенията на приетите в първоинстанционното производство съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, включително и по съображения, че вещите лица са се произнесли по правни въпроси. Счита, че разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ не следва да се прилага като противоречаща на правото на ЕС и на ЗЗП.

Излага, че разпоредбите на чл. 153, ал. 1 вр. с чл. 150, ал. 2 ЗЕ не само задължавали едно лице, което притежава имот в режим на етажна собственост, да е „клиент” на топлофикационното предприятие въпреки волята му, но и при физическа невъзможност да ползва услугите на топлофикационното дружество. Оспорва дължимостта на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както и дължимостта на стойността на услугата дялово разпределение. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

2

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за стойност на доставена, но незаплатнето топлинна енергия; за цената на предоставената услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

По настоящото дело отговорността на ответника е ангажирана на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, който предвижда в релевантната си част, че собственикът на топлоснабден имот е длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право 3 на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно, а и същото се установява от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 05.02.1989г., че ответницата е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: ап. № 66, находящ се в гр. София, жк ****. Не се твърди, нито се доказва, ответницата да е извършила разпоредителни сделки с топлоснабдения имот преди началото на исковия период.

Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в имота топлинна енергия, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо на етапа на въззивното производство съдът следва да изходи от установеното в първоинстанционното производство обстоятелство относно титулярството в правото на собственост върху процесния имот в патримониума на ответника.

С оглед изложеното и при установеното облигационно правоотношение между страните за исковия период, обосновано с приложимата действаща нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници за доставената топлинна енергия и за обезщетение за 4 забава с а установени по основание. По отношение на техния размер настоящият съдебен състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

В конкретния случай е установено въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че сградата, в която се намира процесният имот е топлофицирана. В цялата жилищна сграда не се ползва топла вода, поради което за процесния период не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. За исковия период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот. Процесната сума се дължи единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, начислена по реда на методиката за дялово разпределение към приложимите за исковия период Наредби за топлоснабдяването, въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода и съобразно отопляемия обем на имота. Установено е също така, че общият топломер в абонатната станция е преминавал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките е, че те съответстват на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи за абонатната станция.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което също следва да се кредитира по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че няма извършени плащания на начислените за исковия период суми, както и че изравнителният резултат не е отнасян за вземания за предходни периоди.

Вещото лице е посочило още, че след приспадане на корекцията от промяната в цената на газа, отнесена за процесния период в размер на 15, 01 лева, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за исковия период възлиза на 272, 02 лева.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните от ответника възражения за нищожност на процедурата, установена в нормите на 5 чл. 61 и следв. от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. и на нормата, определяща зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, която служебно определя размера на сумите, начисление по перо „сградна инсталация“, съобразно постановеното решение № 4777 по адм. дело № 1372/2016г. по описа на ВАС. За да стигне до този извод съобрази следното:

С решение № 7276 от 03.07.2023г. по адм. дело № 746 от 2021г. на ВАС II отделение /обн. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025г./, оставено в сила с решение № 1037 от 10.02.2025г. по адм. дело № 85 от 2024 г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия /обн. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025г./, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна, обаче, е неотносима за спора пред настоящата инстанция, доколкото претендираните вземания касаят отоплителни периоди 2019/2020г. и 2020/2021г. /за вземания за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г./.