Решение № 265 от 05.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Враца, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20231420100073 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск от И. Г. И. от гр.Враца против „***** гр.София, с който се иска признаване в отношенията между страните, че ищецът не дължи сума в размер на 50.00 лева частичен иск от общо 3708.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по договор за паричен заем № 30037062440. По молба от ищеца с протоколно определение от 07.04.2023г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, който се счита предявен в увеличен размер за сумата от 4620.60 лева. В исковата молба се твърди, че на 23.05.2022 г. И. И. е сключил договор за паричен заем № 30037062440 с „Профи Кредит България" ЕООД, с който кредиторът му предоставил в собственост парични средства в размер на 5 000 лв., със срок на погасяване от 23.05.2019 г. до 20.05.2022 г. В договора било посочено, че ищецът ще ползва допълнителна услуга, за която следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на почти 50% от отпуснатата главница. Съгласно заявление на ищеца пред БНБ - Регистри заявление и издадена справка ЦКР, вх. № БНБ- 68375/27.06.2022 г. на ищеца са начислени „такси и други разходи" в размер на 3708,75 лв. Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради не спазена предвидената от закона форма. Твърди, че не му е предоставено копие от общи условия, договор за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ, въпреки многократните посещения физически в офис на дружеството, като е отправял молба с правно основание чл. 11 ал.

1 т. 12 да му бъде предоставено копие от договора, както и да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

Кредиторът е отказал да предостави исканите документи, като единствено в устна форма му е казано, че дължи на дружеството сумата в размер на над 9 000 лв. /което е видно и от справка ЦКР./ За ищеца не е ясно как е формирано това вземане, макар и същия да е извършил частични погашения на дълга, със сума над 1 000 лв., каквото е отбелязването в ЦКР. /Видно и от справка ЦКР непогасената част от главницата е в 1 размер на 4103.67 лв., макар да е правил много повече плащания от сочените и дългът по главница да е в пъти по-малък.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от договора за него, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Също така се твърди, че размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Липсва според него ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

На следващо място смята, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Видно от подадените данни към ЦКР за срока от 23.05.2019 г. до 20.05.2022 г. ищецът е следвало да върне над 10 000 лв. При направена справка посредством електронен калкулатор, при въведени параметри взета сума 5 000 лв. срок 24 месеца, връщане на сума 10 000 лв. ГЛП според него е в размер на 112.28 %, а ГПР 80.00 %.

Видно от публикуваните в официалния сайт на кредитора, вероятно му е начислена сума за заплащане за допълнителна/и услуга/и, която услуга е свързана с отпускането, усвояването и управление на заема. Счита, че така формулираната клауза /допълнителен договор/ е с цел заобикаляне на императивни правни норми и поконкретно на нормите на ЗПК.

Според ищеца в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Профи кредит България" ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга", която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Развива доводи, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

Счита, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради неравноправност.

Твърди, че услугата, за която се претендира заплащане, изобщо не е изпълнявана 2 от ответното дружество. Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят е въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита. Целта на таксите и комисионните по чл. 10а от ЗПК е да се покрият административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Предвид на това е според ищеца така формулираната клауза, на база на която е събрана сумата се явява в противоречие с императивното правило на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Видно от справка ЦКР, ответникът е подал информация към БНБ, че ищецът му дължи сумата в размер на 4103.67 лв. главница, както и такси и други разходи в размер на 3708.75 лв., но за ищеца не е ясно как е формирана тази сума.

С оглед на тези съображения моли след доказване на твърденията му, включително относно нищожността на договора или евентуално нищожността на отделните негови клаузи, за постановяване на решение, с което искът бъде уважен.

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска и моли за отхвърлянето му. Потвърждава, че е бил в договорни отношения с ищеца по силата на сключен между страните договор за кредит № 30037062440 от 22.05.2019 г. Оспорва твърдението в исковата молба, че от страна на ответното дружество е отказано да предостави на ищеца извлечение по сметка под формата на погасителен план. Позавава се на нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК за общите основания за валидност (действителност) на ДПК, като твърди, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, приложени към отговора, може да се направи извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност и е сключен в предписаната от закона форма. Оспорва твърдението, че договор за потребителски кредит № 30037062440 е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като от съдържанието на договора за кредит може да се установи, че същият е действителен, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, което се установявало по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел „Параметри” е посочена чистата стойност на кредита - 5000.00 лева, срока за погасяване на кредита 36 месеца, размера на вноската по кредита - 236.43 лева, ГПР - 46.37 %, ГЛП - 39.10 %, както и размерът на лихвения процент на ден - 0.11 %. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 4620.60 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Твърди, че погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор.

Счита от така изложеното за безспорно доказано, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № 30037062440, съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се съдържа в процесния договор за потребителски кредит и същият е действителен.

За неоснователни счита и възраженията на ищеца, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК тъй като по кредита липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, не било ясно кои компоненти са 3 включени в него, както и че реалния размер на ГПР по кредита е различен от размера посочен в договора, останаха напълно недоказани. Според ответника тези твърдения дори и да се приемат за правилни, това не би довело до недействителност на процесния договор, тъй като подобно изискване за посочване на методика за изчисляване на ГПР се отнася за референтния лихвен процент, докато в процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, както и годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 46.37 %. В тази връзка, изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не е приложимо в настоящия случай.

Отделно от това в разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Според ответника, за да изпълни задължението си за информиране на потребителя, кредиторът е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 2 от ДР на ЗПК), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора и възможността да извърши преценка на цената.

За неоснователни счита и твърденията в исковата молба, че уговореното възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР, като невключването представлявало нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР.

Твърди се, че съгласно сключения договор за кредит в раздел V „Допълнителни възможности за клиента“ ищецът е избрал да закупи допълнителни услуги, като в ОУ към договора за кредит изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит. В следващия раздел VI „Параметри“, са посочени параметрите по кредита, както и параметрите по поисканата и закупена допълнителна услуга.