Решение № 260055 от 22.03.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр.ЛОВЕЧ, 22.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1917 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

Иск с правно основание чл.74, ал.1 във връзка с чл.74, ал.3 от Кодекса на труда КТ/.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Б. А. Б. – Директор на ТП на НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : 1210825210115, с адрес : гр.Ловеч, бул.“България“№44 срещу И.П.Я. *** и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45, в която на основание чл.74, ал.1 във връзка с чл.74, ал.3 от КТ като контролен орган, моли съда да обяви недействителност на трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год., сключен между работодателя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от И.П.Я., в качеството й на едноличен собственик на капитала на дружеството и И.П.Я., ЕГН-********** - работник.

Цитираният трудов договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.4 от КТ, с дата на сключване 05.12.2019 год. на длъжност „Режисьор на монтажа", с уговорено месечно възнаграждение 1 300.00 лева при 4 часов работен ден.

От фактическа страна пояснява, че е установено следното : В ТП на НОИ-гр.Ловеч по реда и в сроковете, разписани в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за И.П.Я. от осигурителя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД, ЕИК :

********* са представени документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №Е20201346815, Е20201346816;

Е20201630492; Е20201630752; Е20202011646; Е20202011751. По визираните болнични листи е изплатено парично обезщетение по декларираната от лицето банкова сметка. *** контрола при отпускане и изплащане на паричните обезщетение и помощи от ДОО към сектор КРДОО в ТП на НОИ-гр. Ловеч е отправен сигнал вх.№Ц1043-10-578/17.07.2020 год. с цел изясняване на съществени обстоятелства по отношение осигурителния статус на лицето. На основание чл.108, ал.1 от КСО е инициирана и извършена проверка по разходите на Държавното обществено осигуряване на „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД-гр.Ловеч от контролен орган при ТП на НОИ-гр.Ловеч.

Извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл.108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. В хода на проверката е установено, че И.П.Я. е едноличен собственик и управител на „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД и като такава съгласно договор за управление и контрол за нея са подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя с вид осигурен (10 - управители и прокуристи на търговски дружества...), считано от 12.10.2018 год. След справка (по ЕГН) в регистъра на трудовите договори контролния орган е установил, че от осигурителя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД на 05.12.2019 год. е било подадено уведомление на основание Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 от КТ за сключен трудов договор с И.П.Я. с дата на сключване - 05.12.2019 год. и посочена длъжност „Режисьор на монтажа". За периода 06.12.2019 год. до предявяване на настоящият иск за лицето са подавани данни в РОЛ и с вид осигурен (01-работник и служител трета категория труд), тъй като трудовият договор не е прекратен и към настоящия момент. Изхождайки от наличната информация и факта, че лицето е осигурено на няколко основания (ДУК и трудов договор) се променя и базата, от която следва да се изчисли размера на паричното обезщетение, като осигурителният доход от трудовото правоотношение играе съществена роля в определянето на същия този размер. При липса на трудово правоотношение, липсва и основание за осигуряване, респективно не би следвало да се вземе предвид осигурителен доход от трудовия договор при изчисляване на обезщетенията, като обстоятелство сочи, че част от вече изплатените суми се явят неоснователно получени.

Според контролния орган И.Я. не може да се самоназначи и роботи по трудов договор в „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД, поради което данните подадени в РОЛ за същата с вид осигурен 01 (работник и служител 3-та категория труд) за периода от 06.12.2019 год. до 30.06.2020 год. са незаконосъобразни и следва да се заличат. Съгласно чл.74, ал.3 от КТ в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. При обявяване на недействителност на трудовия договор от съда, контролните органи имат възможност за издаване на законосъобразно предписание за извършване на корекции в данните за осигуряване.

Изложеното определя и обосновава правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да обяви, на основание чл.74, ал.3 във връзка с чл.74, ал.1 от КТ, за недействителен трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год., поради следното : Трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год. е сключен между работодателя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД и Управителя на дружеството И.П.Я..

Пояснява, че КТ регулира трудовото правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя.

Предметът на това правоотношение е предоставянето на работна сила (чл.1, ал.2 от КТ). В тази връзка чл.61, ал.1 от КТ определя, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, като определението за работодател е разписано в § 1 от ДР на КТ. След сключване на трудов договор възниква съвкупност от субективни права и задължения за всяка една от страните.

Съвместяването на правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя от едно и също лице е недопустимо, поради характерния предмет на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила. По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред.

Данните от справка актуалното състояние на дружеството в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, сочат, че управител на „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД-гр.Ловеч е И.П.Я.. Съгласно учредителния акт на дружеството правомощията на управителя са изброени в чл.12 и следващите, но в тях липсват вменени права на управителя сам да сключва трудов договор със себе си.

Управителят на ЕООД договаря като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес, формиращ и изразяващ своята собствена воля, а не волята на друг правен субект и правните последици от договарянето възникват в неговата правна сфера. В действителност волята, изразена от управителя в качеството му на физическо лице се счита за воля на юридическото лице, но само в отношенията между юридическото лице и трети лица, не и в отношенията със самия него, като физическо лице, в който случай отношенията са между представляван и представител (Решение №91 от 16.04.2018 год. на ВКС, IV г.о.; Решение №149 от 10.03.2020 год. на ВКС, II т.о.), поради което към тях се прилага разпоредбата на чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД - представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Счита, че трудовият договор противоречи на закона, тъй като представителят не може да договоря лично със себе си, нито с друго лице, което представлява, без съгласието на представлявания, а в случая липсва съгласие на дружеството-работодател.

При сключването на трудов договор

№КВР-2019-002/05.12.2019 год. намира, че е нарушен и принципа на равнопоставеност между страните - работодателя и работника и служителя. Характерно за трудовото правоотношение е, че едната страна - работникът или служителят, се поставя в йерархическа подчиненост спрямо другата страна - работодателя, при което между двете страни възникват отношения на „власт и подчинение". Тази подчиненост е икономическа и юридическа и се изразява в задължението на работника или служителя да изпълнява законните нареждания на работодателя (чл.126, т.7 от КТ), включително установената от последния трудова дисциплина и дадените указания за изпълнение на възложената работа. В случаите когато работникът или служителят не направи това, законът предоставя възможност на работодателя да упражни своята дисциплинарна власт, като му наложи съответно дисциплинарно наказание. Именно тук според становището на Министерството на труда и социалната политика и становището на ВАС, изразено в Решение №6843 от 08.05.2019 год., е основната пречка управителят да бъде едновременно и работник или служител в дружеството, което представлява.

Действително в КТ няма разпоредба, която да урежда конфликта на интереси и която изрично да забранява сключването на трудов договор между управителя и ЕООД, което представлява. При допускане на подобна хипотеза обаче, това би означавало управителят, в качеството си на законен представител на дружеството да формира и изразява веднъж волята на последното (в качеството му на работодател), като издаде съответни нареждания, и втори път, да изпълни самостоятелно тези нареждания в качеството си на физическо лице - работник или служител. Не е възможно едно лице с оглед на работодателската си правоспособност да упражнява работодателска власт спрямо самото себе си, да спазва установената от него трудова дисциплина и да работи под свое ръководство, като само си дава указания и упражнява контрол над самото себе, възлага и изпълнява работата, търси имуществена и дисциплинарна отговорност, извършва оценка на труда и изпълнението си, разрешава ползване на отпуск, прекратява трудовия договор, а още повече води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение, предвид обстоятелството, че в гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник, а в случая той ще трябва да съвмести тези две качества (арг. от чл.30, ал.1 от ГПК), което е лишено от правна и житейска логика. Още повече, при прекратяването на трудовото правоотношение и осъществяване на дисциплинарната и имуществената отговорност, управителят следва да издаде заповед, която сам трябва да изпълни, което се явява несъстоятелно.

Възможността на управител да сключи трудов договор сам със себе с дружеството което представлява, повдига и редица въпроси, свързани със защита правата на кредиторите на дружеството, на държавата, обществото и т.н.

С оглед възмездния характер на трудовия договор следва и въпросът доколко би било морално и в съответствие със закона управителят сам да определя трудовото си възнаграждение за положения от него труд по трудовото правоотношение. В случая е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1 300 лв. при 4-часов работен ден. Цели ли се по този начин заобикаляне разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, изискваща общото събрание да определя възнаграждението на управителя (по договора за управление), тъй като със сключването на трудовия договор той ще си осигури допълнително възнаграждение без съгласието на едноличния собственик на капитала. Същото има важно практическо значение, тъй като може да бъде повдигнат при иск за вреди, причинени от управителя на дружеството (чл.145 ТЗ), когато трудовият договор е сключен с цел управителят да се облагодетелства за сметка на последното, получавайки прекомерно висок размер или дори неследващо му се трудово възнаграждение, тъй като например се установи, че не е изпълнявал работата, за която се е уговорил (нещо, за което няма да има кой да го контролира).