Решение № 91 от 15.01.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7280/2022
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 15.01.2024
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Бургас, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222120107280 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Д. Б. З. –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Н. К. Т. от град Бургас, че ответника дължи на ищеца сумата 430, 94 лева, представляваща главница за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 27.01.2020 година до 25.07.2022 година, сумата 110,02 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.02.2020 година до 01.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Твърди се в исковата молба, че ответницата Н. К. Т. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.
Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството от момента на придобиване на правото на собственост по отношение на апартамент, находящ се на адрес: град Бургас, .... ..., и със заведена партида в 1 базата данни с абонатен № ... съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: град Бургас, .... ..., и със заведена партида в базата данни с абонатен № ..... Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид количествата консумирана вода, изчислена по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството.
В исковата молба са посочени фактурите, с които са начислени задълженията за главница, издадени в периода от 20.01.2020 година до 25.07.2022 година. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 110, 02 лева. Съгласно изложеното в исковата молба лихвата за забава, начислена за периода от 26.02.2020 година до 01.09.2022 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година.
При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими и основателни. Отправя се искане на основание чл.29, ал.5 от ГПК да бъде одобрено признание на иска, като непротиворечащ на закона и добрите нрави. Посочва, че представените доказателства категорично удостоверяват наличието на предявено вземане от страна на ищеца. В писмения отговор са изложени подробни фактически твърдения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка – извлечение за отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера гр. Бургас, .... с титуляр на партида Н. К. Т., клиентски номер .... за водомер ..., както и справка – извлечение за отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера гр. Бургас, .... с титуляр на партида Н. К. Т., клиентски номер .... за водомер ..., като и двете справки са за периода 27.11.2019 г. – 27.06.2022 г.
Представена е и справка – извлечение за централен водомер 765/130, отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера гр. Бургас, .... потребителски номер ... за периода 27.11.2019 г. – 28.09.2022 г.
По делото са представени фактура с №***г. за сумата от 7, 01 лв., фактура с №0039783595 от 25.02.2020 г. за сумата от 21, 42 лв., фактура с №0039917845 от
25.03.2020 г. за сумата от 10, 82 лв., фактура с
2
№0040050228 от 27.04.2020 г. за сумата от 10, 45 лв., фактура с №0040185796 от 26.05.2020 г. за сумата от 7, 37 лв., фактура с №0040325049 от 25.06.2020 г. за сумата от 20, 59 лв., фактура с №0040471208 от 27.07.2020 г. за сумата от 10, 51 лв., фактура с №0040617828 от 25.08.2020 г. за сумата от 10, 82 лв., фактура с №0040768892 от 25.09.2020 г. за сумата от 23, 32 лв., фактура с №********** от 26.10.2020 г. за сумата от 14, 74 лв., фактура с №0041058316 от 25.11.2020 г. за сумата от 13, 39 лв., фактура с №0041192789 от 22.12.2020 г. за сумата от 13, 39 лв., фактура с №0041327858 от 25.01.2021 г. за сумата от 10, 30 лв., фактура с №0041461802 от 25.02.2021 г. за сумата от 9, 98 лв., фактура с №0041594437 от 25.03.2021 г. за сумата от 5, 81 лв., фактура с №0041725776 от 26.04.2021 г. за сумата от 9, 98 лв., фактура с №0042890853 от 22.12.2021 г. за сумата от 118, 73 лв., фактура с №0043026177 от 25.01.2022 г. за сумата от 8, 75 лв., фактура с №0043159775 от 25.02.2022 г. за сумата от 9, 43 лв., фактура с №0043572297 от 25.05.2022 г. за сумата от 72, 82 лв., фактура с №0043720156 от 24.06.2022 г. за сумата от 8, 58 лв., фактура с №0043877328 от 25.07.2022 г. за сумата от 12, 74 лв.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
По делото е представена данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти, подадена на 16.02.1998 г., в която за самостоятелния обект, за който се твърди, че е водоснабден, е деклариран като собственост на М** Х** Т.. Представена е и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 22.12.2003 г., от която се установява същото, както и справка за подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за посочения имот, видно от който на 31.12.2014 г. е декларирана промяна на обстоятелствата, като собственик е посочена ответницата Н. К. Т.. Същото се установява и от представено удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, видно от което в Община Бургас като единствен собственик на имота, за който са издавани и фактурите за потребено количество вода, е записана ответницата Н. К. Т..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и че е спазена процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от Наредба №4/2009 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /по отношение на количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докаже 3 погасяване на дълга, както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на „потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, включително на Окръжен съд – Бургас.
4
Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика, еднозначно приемат, че за да може едно лице да има качеството на „потребител“, последното следва да бъде собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни услуги между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Община Бургас, последната следва да е собственик или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабдената в имот с идентификатор *** сграда.
В настоящия случай по делото е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги за процесния период. Качеството на ответницата Н. К. Т. на потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. Бургас и за процесния отчетен период, се установява от приетите като писмено доказателство по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ от 22.12.2003 г., от която се установява същото, както и справка за подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за посочения имот, както и издадено удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Бургас.