Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10137 от 30.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2856/2025
Вид
Решение № 10137
Подписан
30.05.2025
В сила
30.05.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10137 гр. С., 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110102856 по описа за 2025 година

Предявен са обективно кумулативно съединени конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ от М. А. Б. срещу „К. Б.“ АД, с които претендира признаване на уволнението, извършено от работодателя, за незаконно и неговата отмяна, както и заплащане на сумата от 2062,07 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за срок от 22 работни дни от 27.11.2024 г. до 31.12.2024 г. и за времето, в което е работил на по-нископлатена работа от 02.01.2025 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудово правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № ** от 12.03.2020 г. за неопределено време на длъжност: „Т. п. С. п.“, с място на работа: регион С., като постъпил на работа на 23.03.2020 г. На същата дата му била предоставена и длъжностна характеристика. Твърди, че договорът е прекратен със Заповед № */26.11.2024 г. /връчена на същата дата/, считано от 27.11.2024 г., на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, при неспазен от страна на работодателя срок на предизвестие от 08.11.2024 г., което ищецът отправил до работодателя на основание чл. 326, ал.

1 от КТ за прекратяване на трудовия договор, като последният следвало да се прекрати считано от 08.01.2025 г. Счита извършеното от ответника уволнение за незаконно. Твърди, че не е извършил нито едно от дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Излага, че работодателят е издал незаконосъобразна, немотивирана и необоснована писмена заповед, която не отговаряла на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ.

В т. 1 от посочената заповед, работодателят изложил, че умишлено ищецът е 1 предоставил невярна информация, с което нарушил задължението си съгласно длъжностната характеристика да въвеждам коректни, точни и верни данни в системата на работодателя. Работодателят посочил, че на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. според предоставената по установените правила на работодателя от ищеца информация, инвентаризирал три чадъра, три хладилни витрини и един драфт мастър в търговски обект „Б.“ в град Е. П., като за обекта посочил 80% и 90% ФИТ при двете инвентаризации. „ФИТ“ пояснява, че е показател, който се формира от въвеждана от търговските представители информация в електронна база данни на компанията. При посещение в търговски обект, в който се продавали продукти от търговски марки на компанията, ищецът като търговски представител извършвал преглед на наличните в обекта продукти от търговски марки на компанията и отбелязвал чрез предоставеното му от работодателя мобилно електронно устройство („портативно електронно устройство за въвеждане на данни (PDA)“) в системата на работодателя информация по три компонента: „Асортимент“, „Мърчандайзинг“ и „Цена“ с тежест съответно 40%, 50% и 10% за определяне на общия резултат за ФИТ = 100% за даден обект, ако бъде достигнат. В първия компонент „Асортимент“ отбелязвал констатираните при посещението му в търговския обект видове от различните продукти на компанията - основно алкохолни и безалкохолни видове бири, когато броят артикули от съответен вид е повече от 4 бр. От въвежданата информация за установения при посещението му в даден обект за част или за пълен асортимент продукти от търговските марки на работодателя в електронната система за ФИТ се получавал резултат от максимум 40 % по компонент Асортимент. Във втория компонент „Мърчандайзинг“ отбелязвал при всяко посещение какви рекламни и други съоръжения на компанията има в обекта за реализиране на търговската му политика: брандирани хладилни витрини и дали те са на видимо място, чадъри, тенти, инсталации за наливна бира, чаши с фирмени лога на търговските марки на продуктите и др. В зависимост от въведените данни за вида и броя на предоставените и поддържани в посетения обект рекламни и други съоръжения от заредената в системата на работодателя номенклатура се получавал резултат до максимум 50% ФИТ по компонент „Мърчандайзинг“. Показателят за до 10 % ФИТ по третия компонент - „Цена“ се достигал от въведените данни в системата на работодателя за това дали в обекта има меню, в което да са видими и ясно за крайните клиенти и потребители цените на продуктите от асортимента на компанията, предлагани в обекта спрямо и самия конкретен асортимент в обекта. Данните въвеждал отново при всяко посещение в даден търговски обект, заедно с информацията другите два компонента „Асортимент“ и „Мърчандайзинг“ чрез електронното устройство в системата на работодателя.

Така в зависимост от въведената при посещение в търговски обект информация, към основното трудово възнаграждение се формирал и месечен бонус на база резултат от ФИТ, който съобразно правилата на работодателя не може да надхвърли общо 720 лв. месечно на база сбора от ФИТ показателите за всички над 200 обекта по маршрут в дадения му район. За точността и верността на въведените данни за ФИТ следял прекият му ръководител, заемащ длъжността Супервайзер Продажби Студен пазар - Н. В.. Той извършвал проверки, като посещавал избрани от него вече посетени от ищеца търговски обекти, за които е отбелязал ФИТ. Външна фирма също извършвала същия контрол на произволно избрани обекти. Проверките на Супервайзера се 2 извършвали не по-късно от следващия работен ден след въвежданите от ищеца данни за ФИТ в системата на работодателя. С оглед интензивната динамика на продажбите на продуктите на компанията поради характера им, сочи, че е невъзможно да се проверят коректно данните ако проверката се извърши след изтичане на повече от един работен ден след въведените от ищеца данни за ФИТ. До 15-то число на следващия месец след месеца, в който ищецът извършвал планираните за съответния календарен месец посещения в търговските обекти, за които е въвел и информация за ФИТ, в това число и за процесния обект „Б.“ в град Е. П. на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., данните за ФИТ били потвърдени и станало известно каква част от бонуса за ФИТ ще получи до края на месеца следващ месеца на изпълнение на трудовите задължения. Чрез резултата от отбелязания ФИТ при посещения в търговските обекти от маршрута в района, за който отговарял можел да формира месечен бонус от максимум 720 лв. общо, в случай че резултатът от ФИТ е 100% от всичките обекти, които има в зададения му от работодателя маршрут и район.

Работодателят твърдял, че от проверката, която извършил през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна на прекия му ръководител от 24.10.2024 г. се установявало, че „към датата на инвентаризацията търговският обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор“. В т. 3 от писмените обяснения, които предоставил на работодателя на 12.11.2024 г., ищецът съобщил на работодателя, че е инвентаризирал въпросните съоръжения - три чадъра, три хладилни витрини и един драфт мастър, и е отбелязал в системата на работодателя посочените проценти за ФИТ съответно на 23.07,2024 г. и на 08.08.2024 г., тъй като посоченият търговски обект „Б.“ в гр. Е. П. работил по времето, когато ищецът бил търговски представител за района, в който се намирал обектът.

Твърди, че обектът не е бил затворен през месец юли и август 2024 г., когато извършил посочените две инвентаризации на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г.

Излага, че в заповедта работодателят не е посочил по какъв начин е установил, че към датата на инвентаризацията на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г., този търговски обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор. На стр. 3 от заповедта, работодателят посочил, че: „Установяването на описаните дисциплинарни нарушения е резултат от проведена от Н. В., пряк ръководител на Служителя, проверка през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна от 24.10.2024 г.“.

Работодателят пропуснал да посочи обстоятелството, че с писмено разпореждане на прекия му ръководител Н. В., дадено на ищеца на 04.09.2024 г., му било разпоредено от следващия ден - 05.09.2024 г. да изпълнява задълженията си по друг маршрут, означен в системата на работодателя с „ID 184“, което означавало в друг териториално различен район с други търговски обекти в него. Допълнително за това му била връчена и Заповед № ******1/ 12.09.2024 г., с която изпълнителният директор му наредил на основание чл.

126, т. 7 от КТ да изпълнява трудовите си задължения единствено в следните квартали в град С.: ж.к. М., кв. С., кв. С. р., кв. Г. М., кв. О., кв. Б., кв. К., кв. К., кв. Р., кв. Я., а в предишния му район, посочен в подт. “D” от заповедта: С. област в рамките на ж.к. С. р., кв. Л., кв. В., с. М., гр. Е. П., с. Г. М., с. С., гр.

Б., гр. Е., гр. П., с. М., с. П., с. С., с. Ч., с. Ч., гр. З., гр. П., с. Д., с. А., с. Б., с. Г.

Р., Н. х., Л., гр. М. и с. Л., да преустанови посещения на търговските партньори на работодателя. Въпросният обект „Б.“, в град Е. П. не попадал в 3 така определения му нов район, в който бил преместен, считано от 05.09.2024 г., а попадал в предходния район. Отново сочи, че работодателят не е посочил как през месец октомври е установил, че на 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. въпросният обект е бил затворен и не е осъществявал дейност, не ставало ясно и как работодателят е направил извода си, че предоставената от ищеца информация от инвентаризацията на посочените дати и процент ФИТ е невярна на база на критерий за това, че към обекта не е имало продажби от дистрибутор. Счита, че от заповедта не става ясно в какво се състои твърдяното от работодателя нарушение на трудовите задължения. Не ставало ясно от заповедта за какво ищецът е предоставил невярна информация от двете обстоятелства - на инвентаризация и на посочени проценти ФИТ за 23.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. Работодателят не посочил по какъв начин е установил при извършване на проверка през месец октомври 2024 г., обективирана в Докладна от 24.10.2024 г., че към датата на инвентаризациите на 23.07.2024 г, и на 08.08.2024 г. въпросният търговски обект е бил затворен, не е осъществявал дейност и към него не е имало продажби от дистрибутор, за да обоснове извода си за извършено от ищеца, при това умишлено, дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т. 10 КТ. Аргументира подробно, че заповедта за налагане на наказанието е издадена и след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Посоченото в т. 2 от процесната заповед също не представлявало нарушение.

В заповедта работодателят посочил, че е установил, че в обект „Р.“ в гр. Б. е оставил три чадъра, които не били използвани и това представлявало нарушение на задълженията на ищеца да контролира правилното и по предназначение използване на съоръженията, предоставени на обектите. В т. 1 от искането на работодателя за обяснения същият посочил, че през 2022 г. на обекта била поставена тента за сметка на работодателя и в резултат на това още тогава били върнати всички чадъри към дружеството и към месец септември 2024 г. те не били налични в обекта. В писмените си обяснения от 12.11.2024 г. ищецът посочил, че въпросните три чадъра известно време след поставянето на тентата на 01.03.2024 г., а не през 2022 г., са станали неизползваеми поради прокъсана и износена платнена повърхност (платнища), но със здрави конструкции, и в началото на месец септември 2024 г. ищецът им сменил платнищата, след което ги релокирал на друг обект хотела в с. Б.. Счита, че действията му не представляват нарушение на трудовите му задължения, още по-малко на „вътрешни правила относно предоставянето и контрола върху ползването на фирмените ресурси“, с каквито правила ищецът твърди, че не е запознат. Оспорва и твърдението на работодателя в т. 2, втори абзац от заповедта, че не е спазил „регламентирания от Работодателя ред“ за предаване на трите чадъра в друг търговски обект.