Решение № 2303 от 22.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2303 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330117066 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Т. Е. А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 5788/22.08.2023 г. по ч.гр.д. № 11916/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, както следва: сумата от 1 142, 05 лв. – главница и сумата от 133, 24 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 02.08.2023 г., дължима по договор за потребителски кредит тип „За теб“ № .....15.03.2022 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като вземането е надлежно индивидуализирано в Приложение № 1 към Договор с референтен № ...

Поддържа, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с изпращане на уведомлението за това, приложено като приложение към исковата молба. Твърди, че ответникът в качеството му на кредитополучател 1 е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ......15.03.2022 г., по силата на който в негова полза е предоставен кредит в размер на сумата от 1 500 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 4 месечни вноски – всяка в размер от 403, 54 лв. за периода от 15.04.2022 г. до 15.07.2022 г. Твърди, че договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез попълване на заявка на интернет страницата на доставчика – www.cashcredit.bg, като договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Сочи, че в полза на потребителя е предоставена преддоговорна информация, ведно с Общи условия към Договора за потребителски кредит, които са подписани на всяка страница с обикновен електронен подпис с натискане на бутона „подпиши“ съгласно чл. 1.8 от Общите условия. Поддържа, че заемната сума от 1 500 лв. е усвоена от длъжника чрез превод по сметка на кредитополучателя при “Easypay”. Сочи, че в договора е установена възнаградителна лихва от 11, 22 % и годишен процент на разходите от 48, 34 %, както и лихва за забава за просрочени плащания в размер на 10 % годишно върху размера на забавеното плащане.

Твърди, че ответната страна е погасила само една вноска от 403, 54 лв. на 24.03.2022 г., след което е преустановила плащанията на задълженията по договора. Претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от датата на крайния срок за погасяване на задълженията – 15.07.2022 г. до 02.08.2023 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна Т. Е. А. – чрез а. С. М., с който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че процесната сума от 1 500 лв. не е отпусната в полза на кредитополучателя, като последният не е надлежно уведомен за извършената цесия, в който смисъл оспорва твърденията на ищеца. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5788/22.08.2023 г. по ч.гр.д. № 11916/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, както следва: сумата от 1 142, 05 лв. – главница и сумата от 133, 24 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 02.08.2023 г., дължима по договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ....15.03.2022 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с 2

Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2023 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Съдът намира, че производството по делото е допустимо образувано, независимо, че в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и в издадената заповед за изпълнение договорът е посочен като договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ....15.03.2022 г., а не като договор за потребителски кредит тип „За теб“ № ....15.03.2022 г., който е предмет на исковото производство. Това е така, доколкото сключения между страните договор е надлежно индивидуализиран с посочване на неговия номер и дата на сключване.

От договор за потребителски кредит тип „За теб“ № .......15.03.2022 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Т. Е. Атанасова, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 1 500 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 1 614, 16 лв. на 4 месечни погасителни вноски от по 403, 54 лв., с падеж на първата вноска на 15.04.2022 г. и на последната вноска – 15.07.2022 г. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 11, 22 % и годишен процент на разходите от 48, 34 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер, като е установено, че вноската включва единствено задължение за заплащане на главница и лихва, без такси по кредита.

С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора кредитополучателят е поел задължение в срок от 5 дни от подписване на договора да осигури обезпечение на кредита чрез поръчителство от две физически лица, наети на 3 безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1 500 лв. на всяко едно от тях, или неотменима и безусловна банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. По делото не са налице данни за изпълнение на посоченото задължение от страна на потребителя, но в клаузите на договора не е предвидена санкция за неизпълнение на посоченото задължение, която да води до предвиждане на допълнителни разходи по кредита. Видно от приложения към договора погасителен план е предвидено задължение за заплащане на погасителни вноски, включващи единствено главница и възнаградителна лихва.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр и искане за отпускане на кредит, условията в които са идентични с договорените условия в сключения между страните договор за потребителски кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.04.2023 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания, произтичащи от просрочен и неизплатен договор за потребителски кредит, индивидуализирани в Приложение № 1.

По делото е представено Приложение № 1, в което е посочено вземането на цедента против Т. Е. А. по договор № .... от 15.03.2022 г..

По делото е представено уведомление от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действащ в качеството на представител на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по силата на което цесионерът – ищец уведомява длъжника за прехвърляне на вземането.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото в производството по делото не са представени доказателства за 4 надлежното връчване на уведомлението на длъжника. Ответникът обаче следва да се счита уведомен чрез получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията. Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. В този смисъл съдът не възприема, възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и длъжника – ответник договор за потребителски кредит, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Легалната дефиниция на договора за кредит от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени 5 съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.