Решение № 989 от 29.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Пазарджик, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104700 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

В., общ. Септември, обл. Пазарджик, м. „****“, с площ от 3074 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, 5-а категория, с номер по предходен план – 046223, при съседи:

***, ***, *** и ***.

Ищцата Л. Х. Е. с ЕГН ********** от гр. В., общ. Септември, обл.

Пазарджик, ул. „**** твърди, че е собственик на поземления имот на основание давностно владение, което самостоятелно е упражнявала явно, спокойно и непрекъснато от 18.12.2008 г., като е отглеждала в имота различни земеделски култури, вкл. лозови насаждения, а преди това е владяла имота заедно със своя съпруг. Твърди, че ответникът Община Септември, Булстат:

000351825, адрес: гр. Септември, ул. „**** е актувал имота като общински с АОС №4013 от 29.08.2024 г., след което същият е изнесен на публична продан по изп. д. №92/2024 г. на ЧСИ В. Б.. Ищцата твърди още, че легитимирането на общината като собственик на имота с АОС й пречи да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху него по давност. Иска от 1 съда да установи по отношение на ответника Община - Септември, че тя е собственик на имота.

Ответникът оспорва иска при твърдение, че имотът е частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и същият никога не е владян от ищцата.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и правна страна следното:

Владението като упражняване на фактическа власт е факт с правно значение и доказването му е в тежест на онзи, който иска да ползва благоприятните последици, в случая – ищеца. Когато фактическата власт е установена без правно основание, както се твърди в случая, ищецът следва да ангажира доказателства за конкретните обстоятелства по завладяването, включително наличието на съгласие на предишния владелец, доказателства за начален и краен момент – чл.83 ЗС, както и доказателства за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт с оглед вида, местонахождението и предназначението на имота.

За да може владението като материално господство върху вещта да породи правните последици на придобивната давност, то трябва да е спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Освен това владението трябва да е постоянно /фактическата власт върху вещта да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица/ и непрекъснато /да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС/.

Намерението за своене се преценява с оглед на обстоятелствата, при които е установена фактическата власт върху вещта. Доказването му е улеснено от презумпцията на чл.69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на презумпцията става, чрез установяването на валидно облигационно отношение /наем, заем за послужване, залог и др./ или на съсобственост, които придават на лицето с фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи 2 преобръщането на държането във владение.

Освен наличието на всички тези предпоставки, необходимо е още придобиването на вещта по давност да не е забранено от закона – чл.86 ЗС, чл.10, ал.13, чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ или пък течението на давността да е нормативно ограничено – чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, §1 ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от 2006г./.

От показанията на свидетелите Я. Г. М., Л. Й. Е.-М., В. Н. А., Р. И. Л. и Г. Ц. Д. се установява, че през 1991-1992 г. ищцата Л. Е. и нейния съпруг И. Е. засадили в имота лозе на площ около 1/3 част от целия имот, който е 3 декара.

Останалата част от имота ежегодно използвали като зеленчукова градина.

Оградили имота от три страни с телена ограда. От страната на улицата имало изградена по-рано масивна ограда. След смъртта на И. Е. през 2008 г.- ищцата продължила да се грижи сама за насажденията. Синът й също помагал. Никой друг не е имал претенции към този имот.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като почиват на лични впечатления, не си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ.

Съдът не кредитира показанията на св.С. С. М., според които процесният имот не е ограден, не се стопанисва, обрасъл е и в честта, която не е заета от лозето, има нерегламентирани сметища. Същите са изолирани и противоречат на показанията на всички останали свидетели, включително тези, които са разпитани по молба на ответника. Освен това не се подкрепят от заключението на ВЛ, което при огледа на място не е установило наличие на сметища.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот се намира извън границите на населеното място и не е отразен в плана за регулация и в кадастралната основа към него. Същият е нанесен в картата на възстановената собственост от 2000 г. като имот пл. №046223 с площ 3074 кв.м. и начин на трайно ползване – ливада. Подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в „съществуващи стари реални граници“, но за него не е подадено заявление.

Отразен е като имот, стопанисван от общината. От горното може да се направи извод, че същият е частна общинска собственост по чл.19, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ.

3

За имота е съставен акт за частна общинска собственост №4013 от 29.08.2024 г., който е представен по делото.

Въз основа на така установените обстоятелства може да се направи извод, че ищцата Л. Е. и нейния съпруг И. Е. са установили владение върху процесния имот през 1991 г. или 1992 г., което ищцата продължава да упражнява явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато до настоящия момент.

Остава да се разгледа въпроса за течението на давностния срок, който при недобросъвестно владение, каквото е владението, упражнявано от ищцата, е 10 години, съгласно чл.79, ал.1 ЗС.

Тъй като съдът формира извод, че имотът е частна общинска собственост по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, следва да се имат предвид ограниченията по чл.86 ЗС и §1 ЗД на ЗС. До 01.06.1996 г. чл.86 ЗС в редакцията му от ДВ бр.31 от 17.04.1990 г. изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.

Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващи изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. Разпоредбата обаче е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.). Решението е влязло в сила на 08.03.2022 г., от която дата не се прилага противоконституционната разпоредба – чл.151, ал.2 КРБ. От този момент продължава течението на срока на придобивната давност, започнал преди въвеждане на мораториума.

Следователно вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., спряно е в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС, но спирането е обявено за противоконституционно.

4

В конкретния случай владението е било установено преди 01.06.1996 г. и давностният срок е започнал да тече от този момент /с отпадането на забраната за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост/.

Десет годишната давност е трябвало да изтече на 31.05.2006 г. , когато е спряна от мораториума по с § 1 ДР ЗС и не е текла до обявяването на разпоредбата за противоконституционна 08.03.2022 г. На тази дата е изтекъл последния ден на давностния срок, с което фактическия състав на придобивната давност е завършен и неговите правни последици са настъпили.

Следователно ищцата е придобила имота чрез давностно владение, поради което установителния иск за собственост следва да се уважи.

При този изход на спора ответника Община Септември следва да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски, които съобразно представените писмени доказателства и списъка по чл.80 ГПК са в размер на 71.57 евро.

Освен това ищцата е представлявана безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат Р. В. Ш. от АК – София, личен номер: ****, адрес: гр.

София, бул. *****. На основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед цената на иска същото е в размер на 204.52 евро, но следва да се увеличи с 255.64 евро /по 127.82 евро за всяко заседание след второто, в което пълномощникът е участвал/ на основание чл.7, ал.9 от наредбата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПО ИСКА на Л. Х. Е. с ЕГН ********** от гр. В., общ. Септември, обл.

Пазарджик, ул. „**** против Община Септември, Булстат: 000351825, адрес: гр. Септември, ул. „**** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, м. „****“, с площ от 3074 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, 5-а категория, с номер по предходен план – 046223, при съседи: ***, ***, *** и ***.

5

ОСЪЖДА ответника Община Септември да заплати на ищцата Л. Х. Е. съдебни разноски в размер на 71.57 евро.

ОСЪЖДА ответника Община Септември да заплати на адвокат Р. В. Ш. от АК – София, личен номер: ****, адрес: гр. София, бул. *****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 460.16 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6