Решение № 2298 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2298 гр. София, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110144111 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „А.Б.“ АД искова молба и уточняваща молба /л.28/ против „Д.-О.З.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 313.64евро представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0306/22/777/501457, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 20.08.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 125.93евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 24.06.2022 г. до 20.08.2025 г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 03.05.2022 г. в гр. Л., на паркинга на болницата в гр. Л., е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** ТВ, управляван от К. К. и л.а.

„Шевролет Матиз“, с рег. № ОВ **** ВР, управляван от Е. Д.. Сочи, че л.а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** ТВ, е навлязъл в паркинга на болницата в гр. Л. с висока и несъобразена с пътните условия скорост и за да избегне удар с друго паркирано МПС, ударил л.а. „Шевролет Матиз“ и му причинил щети. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“, който нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Излага, че увреденият автомобил л.а. „Шевролет Матиз“ е застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП, е образувана щета № 0306/22/777/501457, като след извършен оглед били констатирани следните увреждания: броня облицовка предна – за ремонт; калник преден десен – за ремонт; фар-блок комбинирани светлини преден десен – за подмяна и др. Сочи, че е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 305.97евро, като били сторени и ликвидационни разноски в размер на 7.67евро. Твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, но ответникът отказал с писмо с изх. № 0-928378/23.06.2022 г. Претендира мораторна лихва за периода от 24.06.2022 г. до подаване на исковата молба 20.08.2025 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените 1 искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че л.а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** ТВ, е застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва настъпването на ПТП, както и сочения от ищеца механизъм. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Шевролет Матиз“, който преди настъпване на удара е реализирал промяна в траекторията на движение по посока на дясно, като преди това не се е убедил, че няма да възпрепятства движението на останалите участници. Сочи, че водачът на л.а. „Шевролет Матиз“ е препречил пътя на намиращия се в този момент в пътната лента л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** ТВ, като не му е предоставил достатъчно време и пространство за реакция и предотвратяване на настъпилото ПТП. Оспорва да е налице причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца увреждания по л.а. „Шевролет Матиз“. Оспорва претенцията по размер и сочи, че същата надвишава средните пазарни цени. Оспорва дължимостта на ликвидационни разноски, както и на мораторната лихва. По отношение на последната релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автобус, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. „Шевролет Матиз“, с рег.

№ ОВ **** ВР, към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** ТВ, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, че ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 305.97евро, че до ответното дружество е изпратена регресна покана, както и че ответникът е отказал плащане с писмо с изх. № 0-92-8378/23.06.2022 г.

Спорът по делото е концентриран върху механизма на настъпване на 2 произшествието, респективно вината на двамата водачи.

От приобщените по делото писмени доказателства, разпита на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, заключението на вещото лице и становище на експерта изразено в проведеното на 30.01.2026г., о.с.з, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 03.05.2022г., около 12.45часа, в гр. Л., на паркинга на МБАЛ „/име/“ АД с посока от входа на паркинга към вътрешността се движи застрахования при ищеца че л.а. „Шевролет Матиз“, с рег.

№ ОВ **** ВР, като доколкото в платното му за движение има паркирано неизвестно по делото МПС, автомобилът се движи в съседното пътно платно. В същото време водачът на застрахования при ответника лек автомобил л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.

№ СА **** ТВ се движи в същата посока, в която се движи и застрахования при ищеца автомобил и при опит да избегне удар с паркираното в платното за движение МПС /отразено в двустранния протокол с МПС „С“/, предприема маневра отклонение наляво и реализира ПТП, като удря в предната дясна част л.а. „Шевролет Матиз“, с рег. № ОВ **** ВР, опитвайки се да мине между него и паркирания автомобил.

Така изведеният механизъм на произшествието на първо място намира опора в показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д. – водач на застрахования при ищеца лек автомобил, доколкото същата по време на разпита си заяви, че е била в движение и в същото време водачът на застрахования при ответника автомобил е влязъл в паркинга с висока скорост и я е ударил. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства. В подкрепа на показанията на свидетеля са констатациите, отразени в приложеното на л. 6 по делото копие на двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, доколкото в т.

13 „Скица на пътната обстановка“ е обективирана схема, възпроизвеждаща описания от свидетеля механизъм на настъпване на произшествието.

Така изведения механизъм намира опора и в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация. При изслушването на експерта в проведеното на 30.01.2026г. о.с.з, вещото лице, след изслушване показанията на свидетеля, посочи че механизмът на процесното ПТП, така, както е описан в заключението, напълно се потвърждава от свидетелските показания.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при ответника лек автомобил.

От заключението на вещото лице / отговор на задача 2/ се установява, че щетите по застрахования при ищеца лек автомобил „Шевролет Матиз“, с рег. № ОВ **** ВР се намират в пряка и непосредствена зависимост от процесното ПТП. Видно от заключението стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 771.38евро.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски, е 313.64евро, както и че до ответника е изпратена регресна покана, като с писмо изх. № 0-92-8378/23.06.2022 г. „Д.-О.З.“ ЕАД отказва да възстанови сумата.

По изложената аргументация следва извода, че исковата претенция се явява изцяло основателна за сумата от 313.64евро.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на претенцията с всички доказателства или след мотивиран отказ. Видно от приложеното на л. 18 по делото копие на писмо от 23.06.2022г., изпратено от ответника до ищцовото дружество, „Д.-О.З.“ ЕАД във връзка с процесната щета № 0306/22/777/501457, отказва възстановяване на сумата, респективно считано от 24.06.2022г. ответникът е в забава.

Акцесорната претенция на ищеца за мораторна лихва е заявена за периода 24.06.2022г. – 20.08.2025г., като с отговора на исковата молба се сочи, че вземането е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

В случая давността е започнала да тече от 24.06.2022г.

По аргумент от чл. 111, буква „в“ ЗЗД, вземането се погасява с изтичането на тригодишна давност.

Исковата молба е депозирана на 20.08.2025г., респективно вземането за мораторна лихва за периода преди 20.08.2022г. е погасено по давност, в случая погасена по давност е претенцията за мораторна лихва за периода 24.06.2022г. – 19.08.2022г.

За останалата част от периода 20.08.2022г. – 20.08.2025г., размерът на дължимата се мораторна лихва, изчислен с помощта на електронен калкулатор е 120.14 евро, за която сума акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до максимално предявения размер от 125.93евро или за разликата от 5.79евро искът е неоснователен.