Решение № 4287 от 13.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4287 гр. София, 13.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110216012 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. К. М., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2937286, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.

6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон .

Представени са писмени бележки от гл. юрк. Христо Христов, с пълномощно 1 по делото, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш, в каквато насока са изтъкнати конкретни доводи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.08.2019 г. в 17:44 ч. в гр. София, по „Околовръстен път“, до ТЕЦ Люлин, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Европа“, при ограничение 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № №№№№ се движи със скорост от 135 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят М. М.. Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 № 11743ее за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 55 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на въззивника М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 600,00 /шестстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

2

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена в периода 10.09.2018 г. – 21.09.2018 г. и е обективирана в протокол от 26.09.2018 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, че в процесния пътния участък е бил монтиран пътен знак B 26, който въвежда ограничение на скоростта 80 kм/ч за извън населено място.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.

К. действителната скорост на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № №№№№ към датата и часа на твърдяното нарушение, измерена с преносимо техническо средство ARH CAM S1 № 11743ее, възлиза на 139 км/ч с точност +/- 3 км/ч. Противно на твърденията в жалбата, координатите, фиксирани от GPS-приемника на устройството за регистрация на скорост съвпадат изцяло с административния адрес, посочен в електронния фиш, което обстоятелство намира пълно потвърждение и в снимковия материал, фиксиращ разположението на експлоатираната АТСС. Изложени са и подробни съображения, че принципът на работа на техническото средство и заложеният в него алгоритъм за регистрация и оценка на масивите от измерени стойности на скоростта на всяко МПС, изключват възможността отразените сигнали на лазерния лъч от автомобилите пред и зад управляваното от жалбоподателя превозно средство да имат влияние при определянето на неговата скорост, с което възражението на въззивника в очертаната насока е опровергано по експертен път. Не на последно място, налице е и положителна констатация за 3 спазване всички нормативни и технически изисквания при измерването на скоростта. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни знания, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което съдът дава вяра на същата и я използва при формиране на своите фактически изводи.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение и съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и 4 обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на „конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на електронния фиш. В тази връзка, неоснователни са възраженията в жалбата за изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, имайки предвид, че същата възлиза на 4 години и 6 месеца, считано от датата на твърдяното нарушение – 12.08.2019 г. и понастоящем не е настъпила.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен 5 орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторни превозно средство. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.

Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се 6 приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.