Решение № 18126 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18126 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143337 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Д. Н. Н. за осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 143, находящ се в гр. София, ж.к. ***, аб. № 79323, както следва: 1290.39 евро /2523.78/ – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба /13.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; 251.67 евро /492.22 лева/ - мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2023 г. – 05.08.2025 г.; 14.18 евро /27.73 лева/ - цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /13.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; както и 3.80 евро /7.43 лева/ – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 05.08.2025 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника Д. Н. Н. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното 1 от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.

С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Н., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Сочи, че не оспорва реалната доставка в имота на топлинна енергия, но оспорва ответникът да притежава качеството на „потребител“ на топлинна енергия с оглед липсата на сключен договор с ищцовото дружество, както и с оглед обстоятелството, че не е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния имот, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, установява се от представения по делото /л. 9/ протокол от открито съдебно заседание от 10.02.1995 г., че по силата на сключена съдебна спогодба в производството по съдебна делба по гр.д. № 1068/1995 г. по описа на СРС, 62 с-в, В. Й. Х. е получила в дял апартамент, находящ се в гр. София, ***, като другият съделител – З.А.М. е получил парично уравнение.

2

Макар от представения препис от протокол, обективиращ съдебна спогодба, да не може да бъде разчетен номерът на апартамента, предмет на делба, съдът намира, че по делото се установява, че придобитият от В. Х. апартамент е с № 143, доколкото индивидуализацията на имота в съдебния протокол е идентична с описанието на имота в представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на ап. 143, ***, закупен през 1973 г. от другия съделител – З.М..

Установява се от представеното по делото удостоверение от ГИС – София, че така описаният имот има актуален административен адрес: гр.

София, ** – т.е. същият съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 8/, че В. Й. Х. е починала на 27.06.2012 г. като е оставил един наследник по закон – дъщеря си Д. Н. Н. /ответник по спора/.

С оглед на това, доколкото по делото липсват доводи и доказателства за извършен отказ от наследство, евентуално - за оставено завещание в чужда полза, съдът намира, че по делото се установява наличието на настъпило наследствено правоприемство между В. Й. Х. и дъщеря й Д. Н., по силата на което, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, Д. Н. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот като част от актива на наследството.

Предвид изложеното, с оглед липсата на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно ответникът Д. Н..

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната 3 инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

В конкретния случай, видно от доказателства по делото и от изготвената съдебно-техническа експертиза, в процесната сграда не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната енергия, поради изградената еднотръбна вътршно-отоплителна инсталация.

С оглед на това, сласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД на база отопляем обем.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление за ботово горещо водоподаване за 1 брой потребител и 2 броя неотчетени, поради неосигурен достъп, водомери при спазване на нормативната уредба.

Видно от заключението на вещото лице, количеството потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 1290.40 евро, поради което предявеният иск за главница в размер на 1290.39 евро се явява изцяло доказан по основание и размер.

Настоящият съдебен състав намира, че основателен се явява и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява от представените писмени доказателства и от изготвената експертиза, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 14.18 евро, поради което и този иск се явява изцяло основателен в пълния си заявен размер от 14.18 евро.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че 4 вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на това, доколкото искът е предявен на 13.08.2025 г., погасени по давност са всички вземания на ищеца, падежирали 3 години преди нейното подаване – т.е. тези за периода 01.05-31.05.2022 г. на стойност 37.38 евро /видно от изготвеното по делото заключение/.

Предвид горното, направеното възражение за явява частично основателно, като искът за сумата от 37.38 евро, дължима за периода 01.0531.05.2022 г.вкл. следва да се отхвърли като погасен по давност.

С оглед на това, предявеният иск подлежи на уважаване в останалата му, непогасена по давност част, а именно за сумата от 1253.01 евро, дължима за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г.

По отношение на възражението за погасяване по давност на претенцията за дялово разпределение, същото се явява неоснователно по изложените по-горе съображения, доколкото искът е заявен за периода 01.06.2022 г.-30.04.2024 г.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.