Определение № 195 от 21.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Монтана, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600315 по описа за 2026 година Производството е по чл.64, ал.7-9 НПК , образувано по жалба на защитника на обвиняемия В. И. В. против определение № 249 от 15.09.2026 година на РС-Лом по частно наказателно дело № 450/2026 година, с което по отношение обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата; защитникът излага конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и излага подробни дооди в тази насока.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 647/2026 1 година на РУ-Лом, че с постановление от 13.09.2026 година В. И. В. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от 23.00 часа на 03.09.2026 г. до 01.30 часа на 04.09.2026 г. ,в с. Ч., общ. В., на ул. „ДД.“ №**, в условията на домашно насилие, е причинил средна телесна повреда на Б.Б.С., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота й престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; привлечен е като обвиняем и за това, че на неустановена дата в края на месец август, 2026 г. в с. Ч., общ. В., ул. „ДД.“ №**, в условията на домашно насилие, принудил Б.Б.С., с която живее във фактическо съжителство, да извърши нещо противно на волята си подстригал й косата против волята й, като използвал електрическа бръснарска машинка, като употребил за това заплаха - „ще те заколя“ - чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК; В. е привлечен като обвиняем и за това, че за времето от 03.09.2026 г. до 12.09.2026 г. в с. Ч., общ. В., ул. „ДД.“ №**, в условията на домашно насилие се заканил на Б.Б.С., с която живее във фактическо съжителство с убийство, изразяващо се с думите «Ще те заколя», «ще те убия», като това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх от осъществяването му - престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемото лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя изцяло.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинения за престъпления, които се наказват с „лишаване от свобода“.

Установено е и наличието на останалите две условия, посочени в чл.63, ал.1 НПК, а именно:

Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъпленията, в които е обвинен. В 2 такава насока са гласните и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното поризовдство.

Въззивният съд споделя извода за съществуваща опасност обвиняемото лице да извърши друго престъпление.

Районният съд е обсъдил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като правилно е приел, че същите налагат извод за необходимост от първоначално определяне на мярката за неотклонение на горепосоченото лице във вида „задържане под стража“. Макар лицето да не е осъждано и да липсват данни за извършени от него други противообществени прояви, то фактическата обстановка с оглед конкретиката на деянията, за които В. е привлечен като обвиняем, сочат на такива с висока степен на обществена опасност, което като последица сочи и на висока степен на обществена опасност на дееца. Следователно, опасността от извършване на друго престъпление е налице в случая, в каквато насока е и изводът на първостепенния съд. От данните по досъдебното производство се установява, че обвиняемият е склонен към проява на болезнена ревност, водеща до агресия спрямо пострадалата, до отправяне на заплахи, включително по отношение на собствените си деца, което е индиция за опасност обвиняемият да извърши и други престъпления. След „подстригването“ на пострадалата през месец август, 2026 г., обвиняемият е продължил да осъществява агресия спрямо нея, като на 3-ти срещу 4-ти септември 2026 година агресията му спрямо пострадалата е ескалирала - причинил й е и физическо страдание – изгаряне в интимната област; последвала е и закана с убийство . Това установено от материалите по досъдебното производство поведение на обвиняемия В. свидетелства за дързост, упоритост и градация в негативен аспект в склонността му към извършване на посегателства против личността на жената, с която живее на съпружески начала. Опасността да извърши друго престъпление и то в частност срещу личността на св. Б.С. е налице съществува реално /в състояние на болезнена ревност обвиняемият е склонен към прояви на насилие, поради което е налице опасност обвиняемият да извърши престъпление срещу личността на пострадалата Сиракова/.

Касае се до първоначално определяне на мярка за неотклонение във вида “задържане под стража”. Последната, както правилно е приел районният съд, се явява напълно съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и 3 отговаря на целите по чл. 57 на същия закон.За престъпленията, извършени в условията на домашно насилие, са предвидени по-тежко наказуеми състави в НК с оглед на силната уязвимост на жертвите на такива престъпления. Поради това вземането на най-тежката мярка за неотклонение, както бе посочено и по-горе, в случая се налага и с оглед спецификата на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие. Мярка за неотклонение „подписка“ , „домашен арест“ /обвиняемият и пострадалата обитават едно и също жилище/ или „гаранция“ няма да бъдат достатъчни, за да предотвратят опасността от извършване на други подобни деяния от страна на обвиняемия.

Следователно, обжалваното в настоящото определениее на Районен съд-Лом следва да бъде потвърдено. производство

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 от 15.09.2026 година на Районен-Лом, постановено по частно наказателно дело № 450/2026 година, с което по отношение В. И. В. - обвиняем по досъдебно производство № 647/2026 година на РУ-Лом е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4