Решение № 706 от 25.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Бургас, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120204175 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ИВ. Г. Щ. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-002906/24.08.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че на процесната дата жалбоподателят действително е управлявал автомобила, за който към онзи момент не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), но това се обяснява със спешността на ситуацията (нужда от посещаване на вилен имот, в който е имало авария и използване на чуждо МПС). Посочва се, че още същия ден е била сключена застраховка за автомобила. Изразява се несъгласие с формулировката в НП, че за автомобила е нямало валидна застраховка за 2021 г., като се твърди, че такава е имало, но просто срокът е бил изтекъл и собственичката не е била предупредена от застрахователя си за това.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си. Допълва, че е получил автомобила като услуга, като изтъква, че съгласно чл. 28 ГПК преди да се предприемат административнонаказателни действия е следвало собственикът на автомобила да бъде уведомен за прекратяването на застраховката 1

ГО. Липсата на такова уведомяване според жалбоподателя е опорочило производството, поради което и се моли за отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата, поради което и се пледира за цялостно потвърждаване на НП.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 01.09.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.09.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.07.2021 г. около 06.05 часа жалбоподателят Щ. управлявал МПС – лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на * в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ срещу зала „Младост“ в посока към ул. „Транспортна“. По същото време свидетелят – К.М. – мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“-Бургас бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го, като в хода на проверката констатирал, че водачът Щ. не представя валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на място съставил на водача АУАН с бл. № 933898, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал. 3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били депозирани.

На същия ден в 09.35 все пак била сключена застраховка „ГО“ (полица на л. 9), в която изрично било посочено, че застраховката действа от 09.35 часа на 02.07.2021 г. до 23.59 часа на 02.07.2022 г.

Въз основа на АУАН на 24.08.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства. Щ. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал автомобила, 2 който не е бил негова собственост, нито че към онзи момент за МПС не е имало валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това счита, че не следва да понася отговорност за извършеното поради това, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за това, че няма валидна застраховка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 3 нарушения на процесуалните правила, административнонаказателното производство. водещи до порочност на

По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка, но въпреки това е бил шофиран по улиците на града.

Такава е била сключена едва след проверката (в 09.35 часа). Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Щ..

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че той или собственикът е следвало изрично да бъдат уведомени за липсата на застраховка и липсата на това уведомяване извинява поведението му. Преди да се качи да управлява МПС всеки един водач има вменени редица задължения, свързани както с проверката на техническото състояние на автомобила, така и с наличието на изискуемите застраховки, технически преглед и т.н. В случая за жалбоподателя не е представлявало никаква пречка да провери наличните документи, а в случай на нужда да провери и в общодостъпната база данни (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy) дали автомобилът, който се кани да управлява е изряден или не, респективно да не го управлява, ако се установи, че за него липсва застраховка ГО. Ако той беше подходил с тази, изискуема от закона грижа, щеше да се увери, че считано от 28.06.2021 г. за МПС няма действаща застраховка ГО. Той обаче не е подходил по този начин, а без да се увери в изрядността на предоставения му автомобил го е управлявал по улиците на града, с което е извършил и вмененото нарушение.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съгласно чл. 28 ГПК преди да реализира административнонказателна отговорност на водача/собственика трябва да е налично уведомяване на собственика за липсата на застраховка. Такова правило в чл. 28 ГПК не се съдържа и като цяло тази разпоредба е напълно неприложима към конкретния казус. Вероятно жалбоподателят е имал предвид разпоредбата на чл. 368 КЗ, която гласи, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок от получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл. 368, ал. 3, изр. 1 от КЗ.

В случая се установява, че за МПС първоначално е била сключена застраховка ГО 4 към ЗК „Лев Инс“ за срок от една година с начало 12.09.2020 г. при разсрочено плащане на вноските, с падеж на всяка една както следва: 12.09.2020 г, 12.12.2020 г., 12.03.2021 г. и 12.06.2021 г. От общодостъпната база данни - (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy) се установява, че реално са били заплатени три вноски. Четвъртата (12.06.2021 г.) не е била заплатена, поради което и с изтичане на 15-дневен срок от падежа й, застраховката е била автоматично прекратена, считано от 28.06.2021 г. При това положение, считано от тази за автомобила не е имало валидна застраховка „ГО“, което е било видно за всеки, който управлява автомобила най-малко от задължителния стикер, залепен на стъклото.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 368, ал. 1 от КЗ – в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок от получаване на писмено уведомление за това от застрахования – чл. 368, ал. 3, изр. 1 от КЗ. Но също така е предвидено, че подобно писмено уведомление се смята за връчено, ако изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни – чл. 368, ал. 2, изр. 2 от КЗ. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.