Решение № 2351 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2351 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110202272 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Ц. М. срещу наказателно постановление /НП/ № **********************г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП..

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че деянието не е извършено умишлено.

Наведен е довод, че нарушението в АУАН не е описано ясно, така че да е съставомерно, като не е доказана и специфичната цел, предвидена в състава.

По същество се оспорва, че е извършено твърдяното административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, се явява.

Представлява се от адв. И., която моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.

1

Жалбоподателят М. излага подробни съображения, сочещи липса на извършено според него нарушение. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, се представлява от юрк. М.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска то съда да потвърди издаденото наказателно постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2025г. около 02:37 часа в гр. София по ул. „Д-р Йордан Йосифов“ с посока на движение от ул. „Акад. Борис Стефанов” към ул. „ Стефан Младенов” жалбоподателят

М. Ц. М. управлявал л.а.

„**************” с ДК № ****************. По същото време св. К. К. и колежката му В. К., служители на ОПП-СДВР, изпълнявали служебните си задължения. Св. К. възприел как водачът на л.а. „***************“, установен впоследствие като жалбоподателя М. М., извършва действия с органите на управление на автомобила, с които рязко повишава оборотите на МПС-то превърта задните задвижни колела и поднася задната част на МПСто, неколкократно изменяйки посоката на движение в ляво-дясно. Водачът бил спрян от полицейските служители и самоличността му била установена.

Свидетелят К. К. съставил на М. М. АУАН за нарушения на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП.

Видно от приобщената заповед на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е оправомощен да състави процесния АУАН.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетеля К. Костадинов, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. К., който е очевидец на нарушението. Свидетелят е точен, ясен и детайлен в показанията си,, като от тях се установяват всички релевантни за случая обстоятелства.

2

Случаят е бил достатъчно драстичен, така че да направи впечатление на полицейския служител, който възпроизведе по време на разпита си значителен обем обстоятелства. Показанията на актосъставителя, преценени в съвкупност с писменото доказателство АУАН, категорично установяват обективните елементи от състава на нарушението, а показанията на св.Костадинов, изясняващи конкретните действия на водача, допринасят за доказване и на субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От показанията на разпитания в производството свидетел Ботев- пътник в процесното превозно средство не се установяват факти и обстоятелства, касаещи предмета на делото, доколкото същият не интерпретира такива, а единствено сочи спирането за проверка на превозното средство.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Водачът на МПС е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно че боравейки със системите на автомобила водачът умишлено е извел автомобила извън контрол, с които рязко повишава оборотите на МПС-то превърта задните задвижни колела и поднася задната част на МПС-то, неколкократно изменяйки посоката на движение в ляводясно, ефект, който не би могъл да настъпи при нормалното управление на МПС. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 104б, т.

2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се явява доказано по несъмнен 3 начин от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в качеството си на водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, предвид движението на хора и автомобили, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел превоз на хора и товари.

Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от закона абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за тяхното редуциране.

Наказателното постановление като законосъобразно и правилно следва да се потвърди в неговата цялост.

С оглед изхода на производството М. Ц. М. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнагарждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 25-4332-

001118/05.02.2025г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на М. Ц. М. са наложени административни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП..

ОСЪЖДА М. Ц. М. да заплати в полза на СДВР сумата 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5