Решение № 78 от 21.12.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 408/2021
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 21.12.2021
- В сила
- 21.12.2021
- Състав
- Петър Петков Монев, Атанас Милчев Каменски, Милена Иванова Хараламбиева
Цитирани разпоредби
- чл.208 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. гр. Добрич, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
Атанас М. Каменски
Милена И.. Хараламбиева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф в присъствието на прокурора Пламен Николов Николов (ОП-Добрич) като разгледа докладваното от Петър П. Монев ВъззИ.но наказателно дело от общ характер № 20213200600408 по описа за 2021 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №260028 от 11.08.2021г., постановена по НОХД №445/2019г., Районен съдгр.Добрич е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Д. Е., с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, в това, че: за времето от ***.2017г. до **.2017г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на предшестващото, пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел, устно и съзнателно потвърдил неистина за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както следва:
На ***.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел по НЧХД №1072/2016г. по описа на Районен съд - С., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на ***.2016г. Е. К. И. е отправял обида към И. К. Ч., като го нарекъл „****" и на ***.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел по НЧХД №223/2017г. по описа на Районен съд-С., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на ***.2016г.
Е. К. И. отправял обиди към И. К. Ч.с думите „****", както и че отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел „Д.", забелязал в близост да стоят И. К. Ч. и И. П.
Ж., квалифицирано като престъпление по чл.290 ал.I във вр.с чл.26 ал.I от НК и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение.
Със същата Присъда Районен съд-гр.Добрич е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. П. Ж., с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН, в това, че: за времето от **.2017г. до ***.2017г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на предшестващото, пред съд - Районен съд-гр. С., като свидетел, устно и 1 съзнателно потвърдил неистина,за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както следва:
На ***.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С. като свидетел по НЧХД №1072/2016г. по описа на Районен съд -С., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на ***.2016г. се е намирал в гр.С. на пътечката с три стълби, слизащи към площада, намираща се между заведенията „М." и „С.", заедно с И.К. Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е. К. И. и Т. П. П.), при който е чул Е. К. И. да отправя обида по отношение на И. К. Ч., като го нарича „***" и на ***.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С. като свидетел по НЧХД №223/2017г. по описа на Районен съд -С., устно съзнателно потвърдил неистина, че на ***.2016г. е проведен разговор между М. К. С., Т. П. П., Е.К. И. и Е. Д. Е., в който Е. К. И. е отправил обида към И. К. Ч., като го нарекъл „***", квалифицирано като престъпление по чл.290 ал.I във вр.с чл.26 ал.I от НК, като го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената Присъда в законоустановеният срок е постъпил протест на Районна прокуратура-гр.С., който се явява ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
В съдебно заседание, проведено на 23.11.2021г. пред въззИ.ната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-гр.Д. не поддържа протеста.Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което двамата подсъдими трябва да бъдат признати за невинни.
Процесуалният представител на подс.Е. и подс.Ж. счита депозирания протест за неоснователен и настоява да бъде оставен без уважение.
В последната си дума подс.Е. моли да бъде постановена оневинителна присъда, като бъде потвърдена присъдата на Районен съд-гр.Добрич.
В последната си дума подс.Ж. моли за оправдателна присъда.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в протеста обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотИ.ите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.I от НПК, констатира следното:
Първоначално производството пред първата съдебна инстанция /РС-гр.С./ е било образувано въз основа на обвинителен акт на РП-гр.С. по обвинението на:
Е. Д. Е., ЕГН **********, за това, че: за времето от ***.2017г. до ***.2017г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на предшестващото, пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел, устно и съзнателно потвърдил неистина за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както следва:
На **.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел по НЧХД №1072/2016г. по описа на Районен съд - С., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на **.2016г.
Е. К. И. е отправял обида към И. К. Ч., като го нарекъл „***" и на **.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С., като свидетел по НЧХД №223/2017г. по описа на Районен съд-., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на **.2016г. Е.
К. И. отправял обиди към И.К.Ч. с думите „***", както и че отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел „Д.", забелязал в близост да стоят И.К.Ч. и И.. П. Ж., престъпление по чл.290 ал.I във вр.с чл.26 ал.I от НК и по обвинението на:
И.. П. Ж., с ЕГН **********, за това, че: за времето от **.2017г. до **.2017г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обектИ.на и субектИ.на страна продължение на предшестващото, пред съд - Районен съд-гр. С., като свидетел, устно и съзнателно потвърдил неистина,за обстоятелства, имащи значение за решаване на делото, както следва:
2
На **.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С. като свидетел по НЧХД №1072/2016г. по описа на Районен съд -С., устно съзнателно потвърдил неистина, а именно - че на **.2016г. се е намирал в гр.С. на пътечката с три стълби, слизащи към площада, намираща се между заведенията „М." и „С.", заедно с И.К.Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е.К.И. и Т.П.П.), при който е чул Е.К.И. да отправя обида по отношение на И.К.Ч., като го нарича „***" и на **.2017г. в гр.С. пред съд - Районен съд-гр.С. като свидетел по НЧХД №223/2017г. по описа на Районен съд -С., устно съзнателно потвърдил неистина, че на **.2016г. е проведен разговор между М.К.С., Т.П.П., Е.К.И. и Е. Д. Е., в който Е.К.И. е отправил обида към И.К.Ч., като го нарекъл „***"- престъпление по чл.290 ал.I във вр.с чл.26 ал.I от НК.
С Присъда №352 от 07.09.2018г. по НОХД №305/2018г. РС-гр.С. е признал за виновни двамата подсъдими по така повдигнатото обвинение.
Постановената осъдителна присъда била обжалвана от двамата подсъдими.Поради отвод на съдиите при ОС-гр.С., с Определение №138/19.11.2018г. по н.ч.дело №1097/2018г. ВКС е изпратил прекратеното от ОС-гр.С. въззИ.но дело на ОС-гр.Ш. за образуване и разглеждане по същество.
С Решение №11 от 11.02.2019г., постановено по ВНОХД №427/2018г. ОС-гр.Ш. е отменил Присъда № 352 от 07.09.2018г. по НОХД №305/2018г. на РС-гр.С. и е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.Поради отвод на съдиите при РС-гр.С., с Определение №39/26.03.2019г. по н.ч.дело №268/2019г. ВКС е изпратил върнатото за ново разглеждане НОХД за разглеждане и решаване от РС-гр.Д.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На **.2017г. в Районен съд - С. било проведено съдебно заседание по НЧХД №1072 по описа за 2016г. на РС-С., с частен тъжител И.К.Ч. от гр.С. и подсъдим Е.К.И., жИ.ущ в О. К.
В.-гр.Л..На въпросното заседание като свидетели се явили подсъдимите И.. П. Ж. и Е. Д. Е., двамата от гр.С., които били предупредени от председателя но съдебния състав за наказателната отговорност по чл.290 ал.I от НК за затаяване на истина или потвърждаване на неистина пред надлежен орган на властта – в случая РС-С..Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт по време на заседанието същите дали своите свидетелски показания, като устно съзнателно пред съда потвърдили неистина относно обстоятелства, имащи значение за разкрИ.ане на обектИ.ната истина. /л.27 и сл. от том І на ДП/.
На **.2017г. в Районен съд – С. било проведено съдебно заседание по НЧХД №223 по описа за 2017г. на РС-С., с тъжител Т. П. П. от гр.С. и подсъдим Е.К.И., жИ.ущ в *** -гр.Л.На въпросното заседание като свидетели се явили подсъдимите И.. П. Ж. и Е. Д. Е., двамата от гр.С., които били предупредени от председателя но съдебния състав за наказателната отговорност по чл.290 ал.I от НК за затаяване на истина или потвърждаване на неистина пред надлежен орган на властта – в случая РС-С..Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт по време на заседанието същите дали своите свидетелски показания, като устно съзнателно пред съда потвърдили неистина относно обстоятелства, имащи значение за разкрИ.ане на обектИ.ната истина. /л.25 и сл. от том ІІ на ДП/.
НЧХД №1072 по описа за 2016г. на РС-С. и НЧХД №223 по описа за 2017г. на РС-С. са образувани по повод разговор, състоял се на **.2016г. в гр.С. между Е. К., М.К.С., Е.Е. и Т.
П., при който К. казал/отправил/ в присъствието на И.К.Ч. и Т. П. унизителни за честта и достойнството им думи и реплики – престъпления по чл.148 ал.I т.1 във вр. с чл.146 ал.I от НК.
За да постанови обжалваната оправдателна присъда Районен съд-гр.Д. е приел, че едно от основните доказателства по делото - съдебно-фоноскопна експертиза, назначена в хода на НЧХД №1072 по описа за 2016г. на РС-гр.С. с протоколно определение №141 от 30.03.2017г., не е приобщена по надлежния процесуален ред към доказателствения материал по досъдебното производство /ДП №991/2017г./.
В действителност досъдебно производство №991/2017г. по описа на ОД на МВР-гр.С. е било образувано по реда на чл.208 т.4 от НПК въз основа на сигнал на РС-гр.С., съдържащ данни за извършено престъпление по чл.290 ал.I от НК, като към този сигнал са били приложени всички протоколи от съдебни заседания по НЧХД №1072/2016г., присъдата и мотИ.ите към нея, както и изготвената в НИКК – МВР съдебно-фоноскопна експертиза със снет на хартиен носител запис от процесния по делото разговор, проведен на датата **.2016г.Всички, придружаващи сигнала, документи, вкл. изготвената експертиза, са били 3 заверени с подпис и печат от РС-гр.С..Следователно тези писмени доказателства могат да се считат за приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствения материал по ДП №991/2017г. по описа на ОД на МВР-гр.С., респектИ.но неправилно са изключени от доказателствения материал по делото.
Що се касае до липсата на съгласие от страна на Е.Е. и Т. П. да бъдат записвани при проведения на **.2016г. разговор – видно от съдържанието на разговора, снето на хартиен носител, съгласно извършената по делото съдебно-фоноскопна експертиза, несъгласие от Е. и П. не е било изразено под никаква форма.НапротИ. – в началото на разговора свид.М. С. неколкократно е обявила, че започва да прави запис и има намерение да запише разговора на своя телефон, без да е последвала каквато и да било ответна реакция на несъгласие от Е. и П. /л.78 и сл. от том І на ДП/.Следователно записаният разговор не накърнява конституционните им права, гарантирани от чл.32 ал.II от Конституцията на Р Б., тъй като същият е бил осъществен с тяхното изрично знание и без изразяване на несъгласието им за това.Единствено в с.з. пред РС-гр.Д. Е. и П. са заявили, че не са били съгласни да бъдат записвани/л.35 и л.189 от том І на НОХД № 445/2019г. по описа на РС-гр.Д./.