Решение № 199 от 28.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Варна, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502122 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Постъпила въззивна жалба с вх. 4462/10.07.2023 г от „ЛОГИКОРП” ЕООД с ЕИК 204453135, чрез процесуален представител адв. Й. Й. срещу решение № 95/02.06.2023г., постановено по гр. дело № 282/2022г. по описа на Районен съд – Девня, с което е: признато за незаконно и отменено уволнението на П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ. Варна, ул. “ Св.Св. К.М. “ ***, извършено със заповед № 25/15.11.2021г. на ЛОГИКОРП ЕООД, ЕИК 204453135; допусната е поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ. Варна, ул. “ Св. Св. К.М. “ ***, което вместо по чл. 326, ал.1 КТ да се счита по чл.327, ал1, т.3 от КТ; отхвърлен е предявеният от „Логикорп“ ЕООД, ЕИК 204453135, седалище и адрес на управление в гр. Девня, ЖК Промишлена зона – Юг, ул.

„Металургична “ №1, против П. Т. Я., ЕГН ********** от гр. Провадия, общ.

Варна, ул. “ Св.Св. К.М. “ № 69, вх.4, ет.1, ап.1, иск с правно основание 1 чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1 670 лева / хиляда шестстотин и седемдесет лева/ за неспазен срок на предизвестие.

Посочва, че обжалваното решение е недопустимо. От една страна, първостепенният съд е отменил, като незаконно уволнението на ищеца, а от друга страна е допуснал промяна на неговото основание при положение, че вече е отменил същото като незаконно, от където произтича и недопустимостта.

Излага, че с петитума исковата молба не е поискано да се признае уволнението за незаконно, поискано е само отмяна на заповедта за уволнение, а не самото уволнение. Изтъква, че основният спор е за това, на какво основание е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и дружеството. Посочва, че в случая преценката следва да се сведе до това дали е налице основанието по чл.327, ал.1, т.3 от КТ. С молба вх.№21/12.11.2021 г. ищецът е посочил, че прекратява трудовия си договор поради това, че работодателят не е спазвал установеното по договора работно време. По този въпрос е проведено пълно и главно доказване, от което се е установило, че за целия срок на действие на договора, за ищеца няма промяна в работното му време, т.е. по делото не са били установени, предпоставките за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника, на основание чл.327, ал.1, т. 3 от КТ. Излага, че работодателят правилно е констатирал, че процесният трудов договор е прекратен по инициатива на работника, но с предизвестие.

Твърди, че първата инстанция не е обсъдила спорния въпрос – на какво основание реално е прекратен трудовият договор. Твърди, че по безспорен и несъмнен начин е установено, че работникът е злоупотребил с правото си на по чл. 327 от КТ, тъй като не са били налице основанията за реализирането на това право. Излага, че неоснователно първостепенният съд е отхвърлил и предявения от дружеството насрещен иск, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от ищеца, същият не е спазил уговореното с трудовия договор едномесечно писмено предизвестие, поради което дължи на дружеството обезщетение за това, в предявения с насрещния иск размер.

Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение, да се отхвърлят главните искове и да се уважи насрещния иск. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор с вх. № 6352/03.10.2023 г. от П. Т. Я. с ЕГН **********, чрез адв. Й. Х.. Посочва, че обжалваното съдебно решение е не е нито недопустимо, нито неоснователно. Същото не е постановено и при допуснати процесуални нарушения. Изтъква, че доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното съдебно решение имат бланкетен характер.

Съдът се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която така предявените искове следва да се разглеждат от съдилищата, като искове предявени в условията на кумулативно съединяване и в съотношение на обуславящ към обусловен иск. Твърди, че трудовото правоотношение не е прекратено на 2 основанието посочено от работодателя, в издадената от него заповед, а на основанието посочено в неговото заявление за прекратяване. Излага, че доколкото работодателят не сочи и не представя предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 от КТ, депозирано от служителя до работодателя, а обратно позовава се на молба с вх.№ 21/12.11.2021 г. на служителя, с която се иска прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т. 3 , то прекратяването не е настъпило в условията на подадено предизвестие от едната до другата страна. Затова, издадената заповед № 25/15.11.2021г. се явява незаконосъобразна и поражда право за поправка на вписаното в трудовата книжка на служителя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Изтъква, че съдът правилно е приел, че работодателят незаконосъобразно го е уволнил, защото към момента на издаване на Заповед № 25/15.11.2021г., трудовото правоотношение вече е било прекратено и то на друго правно основание, а не на соченото в заповедта.

В съдебно заседание въззивникът ,,Логикорп“ ЕООД, не се явява не се представлява. С молба вх. рег. № 1261/17.01.2024г., депозирана чрез адв. Й.

Й., моли да се уважи жалбата, по съображенията изложени в нея.

Въззиваемата страна П. Т. Я. не се явява, не се представлява. С молба вх. рег. № 1169/16.01.2024г., депозирана чрез адв. Й. Х., моли да се постанови съдебно решение, с което изцяло се потвърди обжалвания акт.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът - въззиваем посочва, че между него и ответника бил сключен трудов договор №10/14.05.2021г. по силата на който бил назначен на длъжност „шофьор, автомобилни продукти и услуги – вътрешни превози. Твърди, че със заповед №25/15.11.2021г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Изтъква, че не е отправял предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърди, че с молба №21/12.11.2021г., е прекратил трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ, считано от 15.11.2021г., което изявление е стигнало първо до знанието на другата страна.

Твърди, че е посочил, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение неспазване от работодателя установеното по договора работно време. Работодателят е резолирал молба, като е посочил, че не одобрява същата и че е необходимо да отработи 30 дни предизвестие. Излага, че във връзка с поискани от работодателя обяснения, чрез съобщение по email е уточнил, че прекратява трудовия договор помежду им на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ, поради неспазване на установеното работно време и е допълнил изявлението за прекратяване с промяна на мястото на работа. Изтъква, че е прекратил трудовия договор, поради следните причини:

В договора било уговорено да работи на пълен работен ден от 8 часа.

При постъпване на работа ответникът го е уверил, че работният ден започва в 08:00 часа и продължава до 17:00 часа. С един час обедна почивка.

3

Работодателят не му е осигурил възможност да ползва тази почивка, поради многобройните заявки. В трудовия договор било посочено, че мястото на работа е Морски и пристанищен център, Логикорп гр. Девня, Промишлена зона – ЮГ, на практика е изпълнявал трудовите си задължения в гр. Варна.

Твърди, че след доставяне на всички пратки и вземане на подадените към него заявки, се е връщал в базата в гр. Девня, където извършвал отчет за свършената през деня работа, които е отнемал 40 – 50 минути. Твърди, че ответникът многократно му е възлагал работа, която е налагала продължителност на работното време след неговия край. Не е имал възможност да ползва обедната си почивка. Допълнителното отработено от него време след 17:00 часа, не му е заплащано като извънреден труд.

Твърди, че в трудовата книжка, работодателят е посочил, като основание за прекратяване на трудовия договор разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ.

Моли за уважаване на исковете, като съдът признае за незаконна и отмени Заповед №25/15.11.2021г. и ако уважи предявения иск да задължи ответника да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ се посочи действителното основание чл. 327, ал.1, т. 3 КТ. Претендира и присъждане на разноски В отговора на исковата молба „Логикорп ЕОД“ изтъква, че съгласно длъжностната характеристика за длъжност „шофьор„ основните задължения на работника/служителя са да управлява МПС, с което транспортира и осъществява доставка на пратки и товари до краен получател и от изпращач до логистичен център. Излага, че за месторабота на шофьори по време на пътуване между две населени места се приема официалното седалище на предприятието, с което е сключен трудов договор или адреса на клона или поделението му, работните им места са съответните превозни средства.

Твърди, че със заповед от 01.11.2020г. в предприятието е установен сменен режим на работа и едномесечно сумарно изчисляване на работното време за длъжността „ шофьор„ ,като П. Т. Я. през периода на действие на трудовия договор не е генерирал извънреден труд. Изтъква, че работникът е прекратил едностранно трудовия си договор, с молба вх. № 21/12.11.2021 г, считано от 15.11.2021 г. Въпреки, че не е бил съгласен с прекратяването е издал заповед, с която е констатирал настъпилото прекратяване, като е приел че основанието за прекратяване следва да бъде по чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърде, че без каквото и да е било основание ищецът е приел, че прекратяването е на основание чл.

327, ал.1, т. 3 КТ. Твърди, че само от работника/служителя зависи как ще организира работното си време, работодателят не е ограничавал П. Т. Я. да ползва регламентираните си почивки и той ги е ползвал по свое усмотрение.

Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, за прекратяване трудовия договор от страна на работника без предизвестие. Посочва, че ищецът няма основание да иска поправка на основанието за уволнение.

В срок „Логикорп ЕОД“ е предявил насрещен иск с основание чл.220, 4 ал.1 КТ против П. Т. Я. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1670 лв. за неспазен срок на предизвестие. Посочва, че на 14.05.2021 г. страните са сключили безсрочен трудов договор, по силата на който ответникът е приел да заема длъжността „шофьор“ на пълно работно време. П. Я. е започнал работа на 17.05.2021 г., като е получил длъжностна характеристика за длъжността. Уговорено било месечно трудово възнаграждение в размер на 1 420.00 лева, плюс допълнително възнаграждение за прослужено време. С молба вх. №21 от 12.11.2021г., работникът е прекратил едностранно трудовото правоотношение считано от 15.11.2021 г. Със заповед № 25 от 15.11.2021 г. е констатирал настъпилото прекратяване на трудовия договор, като е приел, че основанието за прекратяване следва да бъде по чл. 326, ал. 1 от КТ. С изричното си изявление пред работодателя, че желае трудовият му договор да бъде прекратен считано от 15.11.2021 г., Я. не е отработил дължимото трийсетдневно предизвестие. Поради това на основание чл. 220, ал.1 КТ, му дължи обезщетение, в размер на брутното си трудово възнаграждение, за неспазения срок на предизвестие.

П. Т. Я. чрез адв. Й. Х. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че иска е неоснователен, тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.326, ал1. КТ е незаконосъобразна, тъй като не е зачетена волята на П. Т. Я. за прекратяване трудовото правоотношение поради неспазване на установеното работно време. Твърди, че неговото изявление за прекратяване трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 КТ е стигнало първо до знанието на другата страна.

От представените писмени доказателства, от заключението по комбинираната съдебно-счетоводна и съдебно – автотехническа от повторна комбинирана съдебно-счетоводна и съдебно- автотехническа експертиза, от гласните доказателствени средства, от становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни: