Решение № 745 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505872 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния представител Н.П., срещу Решение № 5084 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 48052/2024 г. по описа на СРС, 75 състав, с което са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. дължат на „Топлофикация София“ АД сумата от по 4680,10 лв. – главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за недвижим имот-апартамент 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ет., сумата от по 566,14 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 год. до 01.04.2024 год., сумата от по 29,59 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 6,14 лева – претендирана от Н.

Ч. и сумата от 6,15 лв., претендирана от Р. Ч., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год. до 01.04.2024 год.

Със същото решение „Топлофикация София“ е осъдено на основание чл.

78, ал. 3 ГПК да заплати на ответниците сумата от 1100 лв, представляваща сторените по делото разноски, както и сумата от 1100 лв., представляваща сторените разноски в рамките на гр.д. № 26058/2024г., по описа на СРС, 75 с-в /заповедно/.

1

Решението е постановено при участието на ФДР „Бруната” ООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за необоснованост, направилност и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че съдът погрешно е приел, че ответниците не са собственици на топлоснабдения имот, в контекста на представената по делото данъчна декларация, от която се установявало, че имотът е придобит чрез покупкопродажба, обективирана в Договор № 1091/1973г. от 15.12.1973г.

С тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемите Л. Ч. и Р. Ч. – ответници в първоинстанционното производство, чрез пълномощника – адв. К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика, декларациите по ЗМДТ не са титул за собственост, поради което и липсват доказателства, които да легитимират ответниците като собственици на топлоснабдения имот.

С тези доводи, молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Третото лице помагач – „Бруната” ООД не е изразило становище.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност, намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и 2 по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спорен въпрос между страните в настоящото производство е концентиран около материалноправната легитимация на ответниците в настоящото производство.

В рамките на първоинстанционното съдебно производство по делото е приобщено Писмо с изх. № ДМЛ22-ТД26-19/1/23.02.2023г., от Столична община, отдел „Общински приходи – Младост“, според което в регистрите на Столична община е отразено, че процесния недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж.к. **** е деклариран от Н.Н.Г. и Й.Б.Г..

Според изявленията, обективирани в приложените данъчни декларации по чл. 26 и по чл. 14 ЗМДТ от 11.05.1998г., Й.Б.Г. е декларирала, че придобила имота чрез Договор за покупко-продажба с № 1091/73г. от 15.12.1973г., в режим на съпружеска имуществена общност, заедно с Н.Н.Г..

От представените удостоверения за наследници за Н.Н.Г. и Й.Б.Г. се установява, че двамата били съпруг и съпруга, а след смъртта си, през 08.02.2013г. /Н.Г./, съответно 23.01.2017г. /Й.Г./, оставили за свои наследници по закон ответниците Р. Ч. /дъщеря/ и Л. Ч. /син/.

От представения по делото Договор № 1316/23.05.2022г., се установява, че сградата, с административен адрес: гр. София, ж.к. **** е присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е приложен и Протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата, ведно със списък на присъстващите на събранието етажни собственици, от който се установява, че на проведеното общо събрание за приемане на решение за сключване на Договор с фирма за дялово разпределение е присъствал и наследодателят на ответниците – Н.Н.Г..

В контекста на изложеното, въззивният съд не споделя изводите, възприети в ревизирания съдебен акт, а формира следните:

В принципен план, правилно е съобразено в ревизирания съдебен акт, че данъчните декларации по чл. 26 и чл. 14 ЗМДТ, представляват частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора относно данъчно задълженото лице за определени факти, в това число и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот, но 3 сами по себе си не съставляват пряко доказателство за правото на собственост.

Същевременно, последните биха могли да се ценят в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 ГПК – като извънсъдебно признание на факт. В доказателствената съвкупност по делото отсъстват други доказателства относно правото на собственост върху топлоснабдения имот.

От друга страна, в депозираните декларации по ЗМДТ наследодателката на ответниците е декларирала, че е собственик на процесния имот, в режим на СИО с другия наследодател въз основа на Договор за покупко-продажба. Тази декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание за правото на собственост. Макар удостоверението за декларирани данни да не съставлява титул за собственост, това не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания.

В случая представената по делото декларация не е оспорена от ответниците. Не се твърди, че депозираната пред Община София декларация удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това, по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание обективирано в документа, направено пред данъчната администрация, относно принадлежността на правото на собственост на наследодателите на ответниците по отношение на процесния имот. По делото няма данни имотът да е бил отчужден или в полза на трето лице да е било учредено вещно право на ползване, липсват и твърдения в тази насока.

По сходен начин следва да бъде ценен и приобщения по делото присъствен списък на етажните собственици, от проведеното на 20.05.2002г., общо събрание на етажните собственици на сградата, в която е разположен процесния недвижим имот. Видно от същия наследодателят на ответниците Н.Н.Г. е присъствал лично на проведеното общо събрание, в качеството си на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, което обстоятелство е удостоверил и с положения си подпис – неоспорен от ответниците, поради което и също следва да бъде ценено като извънсъдебно признание за правото на собственост върху имот, намиращ се в сграда с административен адрес: гр София, ж.к. ****.

Не е без значение и обстоятелството, че ответницата Р. Ч. е посочила за свой адрес в отговора на искова молба, именно адреса на процесния имот: гр.

София, ж.к. ****.

Същият адрес за нея е посочен и в представеното по делото Удостоверения за наследници на Н.Г. и Р.Г. и двете с дата на издаване от 05.12.2024г., както и в служебно изготвената в рамките на заповедното производство справка от Регистър национална база данни на населението, според който това е нейният постоянен и настоящ адрес. Съобразно чл. 92, ал. 1 от ЗГР за извършване на адресна регистрация на даден адрес е необходимо лицето да представи някой от изброени документи, а именно: документ за собственост или ползване на имота; документ за ползване на имота за жилищни нужди. Всеки един от изброените документи, необходими за извършване на адресна регистрация, по своето естество е такъв, обуславящ качеството на собственик или ползвател на лицето. Последното, ценено самостоятелно, не е от естеството да формира 4 извод за правото на собственост върху топлоснабдения имот, но съобразено в контекста на останалите писмени доказателства по делото /данъчни декларации, удостоверения за наследници, Присъствен списък към протокол от общо събрание/, в достатъчна степен обуславя извод за наличието на право на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид всичко гореизложено и доколкото по делото не са представени доказателства, от които да се установява /не са въведени и твърдения/, че ответниците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от недвижим имот в исковия период, съвкупната оценка на приобщените по делото доказателства /макар и косвени/, води на единствен извод, че ответниците се легитимират като собственици на топлоснабдения имот при равни дялове по силата на наследствено правоприемство и за тях е възникнало и задължението да заплатят доставената до имота топлинна енергия.