Определение № 3332 от 23.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3332 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502799 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на Р. А. Н., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й по делото адв. Л. Д., против Определение № 9691 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 11116/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение от 250 лева не съответства на материалния интерес по делото , на фактическата и правната му сложност, като се сочи съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния договорен размер от 600 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:

***.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил предявения иск от ищцата Р. А. Н., ЕГН ********** против търговското дружество иск, като е признал за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката от Договор за кредит № *** г., сключен между страните, с която се предвижда неустойка в размер на 955,30 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение от заемополучателя. Ищцата е била представлявана в първоинстанционното производство от адвокат Л. Д., а 1 съгласно представения договор за правна защитна и съдействие от 26.08.2024г. е заплатила на пълномощника за процесуалното представителство по делото сумата от 600 лева. С решението в полза на ищцата са присъдени и разноски в размер от 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение , който размер, с оглед намереното за основателно възражение на ответника, е намален поради прекомерност.

По молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 9691 от 28.07.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата от 250 лева съответства на вида и цената на предявения по делото иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за кредит. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност , налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителност на договорите за кредит сключени с потребител, пълномощникът на ищеца не е взел участие в проведените по делото открити съдебни заседания и не са събирани доказателства.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че опрделеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9691 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 11116/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3