Определение № 167 от 22.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500123 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по 274-279 във вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

С определение № 123/11.03.2024 г. по гр.дело № 73/2024 г.

М.ският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата Ф. М. К. за освобождаването й от заплащане на държавна такса в производството по настоящото дело; и УКАЗВА на същата в едноседмичен срок от влизане в сила на определението да внесе по сметка на Районен съд М. сумата от 278,69 лева държавна такса, както и да представи доказателства за това, като я предупреждава, че, при неизпълнение на указанието в срок, исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото - на прекратяване.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от Ф. М. К., чрез пълномощника и адв.Е.И., с искане да бъде отменено и ищцата – освободена от заплащането на държавна такса в производството.

На посочените като ответници в исковата молба „Кредисимо“ ЕАД-гр.София и „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София не е връчван препис от частната жалба, по арг. от чл.129, ал.3 ГПК.

Въззивният съд намира, че определението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от М.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:

1

М.ският районен съд е направил напълно обоснована и правилна преценка на имотното положение и социалния статус на Ф. К., в резултат на която е намерил, че би могла да плати дължимата държавна такса, която в случая е 278,69 лв.

Ф. К. е в добро здравословно състояние, няма данни да издържа други лица, не се установява да прави разходи за плащане на наем, притежава ½ ид. част от дворно място в с.Б., общ.М., и от построените в него жилище на два етажа с РЗП от 160 кв.м. и второстепеннна двуетажна постройка с РЗП от 142 кв.м., доходът и от основна заплата при работодателя „Фонеком Груп „ЕООД-гр.София е 780 лв., получила е за периода януариюни 2023 г. общо 3 171,55 лв. обезщетения за раждане и отглеждане на дете и за временна неработоспособност, притежава собствен лек автомобил.

Не се установява ищцата да е била принудена да заведе едновременно всичките 6 гр.дела, по които дължи държавни такси от общо около 1 500 лв.; напротив, съдът счита, че това е сторено с цел да се покаже невъзможност да плати държавната такса по всички тях.

Отделно, по всички тях пълномощник на ищцата е един и същи адвокат, който я защитава безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, но очевидно по всички дела разполага с възможността да поиска на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв да му бъде присъдено от съда съответното възнаграждение.

В случая са предявени четири иска – установителен срещу „Кредисимо“ ЕАД-гр.София за недействителност на договор за потребителски кредит № *** г. на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗЗП, с цена 2 320,56 лв.; и два осъдителни срещу същото дружество за връщане на 50 лв. възнаградителна лихва по същия кредит за периода от 03.03.2023 г. до 31.01.2024 г. и на 50 лв. плащане по недействителен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Срещу втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за установяване нищожността на сключения с него договор за поръчителство от 03.03.2023 г.

Като цена на първия иск е посочена общата сума /по-голяма 2 320,56 лв./, която К. следва да върне, вместо сумата на отпуснатия и кредит от 2 050 лв., която всъщност представлява цената иска, както се приема напр.

2 в Определение № 134/22.01.2024 г. по ч.т.д. № 1958/2023 г на ВКС І т.о.

С оглед естеството на кредитното правоотношение на К., за да се уважат или не последните два осъдителни иска, не е абсолютно необходимо да се заведат заедно с тях първите два установителни иска за нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство, тъй като, за да реши въпросите по осъдителните искове, съдът неминуемо следва най-напред да отговори на преюдициалните въпроси дали тези два договора са действителни, т.е., на практика в произнасянето по осъдителните искове ще се реши въпросът по установителните.

Не е абсолютно необходимо и да се предявява отделен осъдителен иск за всяко от двете плащания, тъй като те са направени в изпълнение на един договор - този за кредит, ответник е едно и също дружество и преценката за действителност на договора за поръчителство отново неминуемо се включва при преценката за действителност на договора за потребителски кредит.

Ако ищцата беше предявила само абсолютно необходимите за защитата и искове, държавната такса по делата би била много по-малка, но пък по-малки биха били и възнагражденията на представляващия я адвокат.

Също така, както се каза, ако не беше предявила едновременно исковете по всички тези дела и с посоченото съединяване на искове, не би била натоварена по едно и също време с множество държавни такси Наистина, ищцата е свободна да избере да предяви колкото пожелае искове, произтичащи от съответните договори за потребителски кредити и акцесорните към тях договори за поръчителство и др.подобни, както и да заведе едновременно всичките описани дела. След като обаче е избрала този път на защита, следва да заплати необходимата за провеждането и държавна такса, а не да използва това обстоятелство, за да се освободи от плащането.

Така, при преценка на имущественото състояние на Ф. К., семейното и положение, възрастта и, здравословното и състояние, трудовата и заетост и другите важни в случая обстоятелства – завеждането, без да е абсолютно необходимо, на всичките 6 дела и съединяването по посочения начин на множество искове в тях, води до извод, че ищцата е в състояние да заплати необходимата държавна такса, която в случая е 278,69 лв.

3

Затова правилно молбата и за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК е била отхвърлена.

Това не препятства достъпа и до правосъдие, защото К. сама се е поставила в положение едновременно да дължи описаните държавни такси по заведените от нея дела.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 123/11.03.2024 г. по гр.дело № 73/2024 г. М.ският районен съд.

Определението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4