Определение № 1287 от 25.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1287 гр. Шумен, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500526 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.

274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6371 от 12.08.2025г. депозирана о т "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. ..., кв. ..., ул. .... № ..., представлявано от управителя Б. Л. И., чрез Адвокатско дружество „Н., УГЛЯРОВ, МИЛЧЕВ“, код по БУЛСТАТ 177280936, представлявано от адвокат Т. Н., срещу Разпореждане

№ 1711/31.07.2025г. п о частно гражданско дело №

20253620101024 по описа за 2025 година по описа на РС – Нови пазар, с което съдът е отхвърлил искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 480 лева с ДДС. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, необосновано и неясно. Ето защо моли същото да бъде отменено, като бъде постановен акт с който в полза на заявителя бъдат присъдени сторените разноските в заповедното производство.

Частният жалбоподател сочи, че разпореждането е постановено в нарушение на процесуалните правила тъй като:

В случай на нередовност при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности по силата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК. Въпреки, че претендирането на адвокатски хонорар и на други разноски, свързани със заповедното производство, не е част от задължителните реквизити по чл. 410 ГПК, съдът би следвало да даде указания за поправянето на съответната 1 нередовност. Вместо това първоинстанционният съд директно е отхвърлил претенцията на ищцовото дружество без да даде възможност за поправяне на заявлението. Позовава се на съдебна практика в този смисъл – Разпореждане № 11422/01.08.2025г. по частно гражданско дело № 20251720103207 по описа за 2025г. на Районен съд – Перник, ХІІІ граждански състав, Разпореждане № 319 от 30.07.2025г. по частно гражданско дело № 20255450100264 по описа за 2025г. на Районен съд – Чепеларе.

Заявлението е нередовно по отношение на претенцията на Заявителя за разноски, като нередовността произлиза от допусната техническа грешка в приложенията към подаденото заявление – към Договора за правна помощ е представена Фактура, ведно с Опис, които доказват извършените разноски, но файлът с Описа не е представен по делото в пълнота, тъй като последните няколко реда от него са „отрязани“ при преобръщането на файловете в pdf. Предвид това името на длъжника липсва в представения опис. Грешката е и очевидна, тъй като общата стойност на адвокатския хонорар в размер на 32 754.43 лв. с ДДС представената фактура не е равен на сбора на всички хонорари описани във фактурата.

Не са налице предпоставките на чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, която норма е посочена в обжалвания акт, като в същия не са изложени мотиви за приложението й.

Излага подробни съображения.

В съответствие с чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 413, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.

272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК. В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, въззивният съд намира за необходимо 2 да изложи само следното:

Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК депозирано от жалбоподателя против М. А. А., ЕГН: ********** Със заявлението се претендират главница, ведно със законна лихва, мораторна лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед № 547/31.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, за главницата, мораторна лихва и разноски за заплатената държавна такса, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане е отхвърлил заявлението, в частта за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС. За да отхвърли заявлението, в частта за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение първоинстанционния съд е приел, че по делото е представена фактура с № ..... от 11.07.2025 г., опис към нея от същата дата и платежното нареждане за фактурираната стойност, но името на длъжника М. А. А. не фигурира в приложения към фактурата опис. Последното обуславя извод за липсата на доказателства за реално извършено плащане на адвокатския хонорар по настоящото заповедно производство с длъжник М. А. А., поради което в тази част искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Съгласно установената съдебна практика, залегнала и в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в тежест на страната, която претендира разноски е да представи списък с такива, както и доказателства за заплащането им и това следва да стане най – късно в последното заседание пред първата инстанция, в случая с депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК. От представените по делото доказателства е видно, че такива за реално направени разноски за адвокатски хонорар не са представени, поради което и правилно първоинстанционния съд е отказал да ги присъди. В т. 1 на цитираното по – Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, изрично е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да бъде вписан начина на плащане: в брой или по банков път и ако е по банков път, какъвто именно е настоящия случай, то следва плащането да бъде удостоверено с извлечение от банкова сметка за извършен превод. Към момента на постановяване на разпореждането пред първоинстанционния съд, не са били представени доказателства за реалното заплащане на искания за присъждане като разноски – адвокатски хонорар, поради което и въззивния съд намира, че такива не следва да се присъждат. На страните в едно съдебно производство, се присъждат само реално направените и установени по делото разноски, поради което правилно е процедирал районният съд, като е отхвърлил заявлението, в 3 частта за искания адвокатски хонорар. В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Определение № 798 от 17.10.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 429/2022 г.

По възражението на частния жалбоподател, че първоинстанционния съд е бил длъжен, на осн. чл. 410 ГПК, да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности по силата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК – като му предостави възможност да представи доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а не директно да отхвърля претенцията на заявителя за присъждане на разноски.

Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.

Според ПЪРВОТО становище, ако към заявлението не са приложени доказателства за заплащане на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, то на заявителя следва да се укаже в три дневен срок да представи доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.

101 и чл. 410 ГПК. Това становище е намерило израз в цитираните от частния жалбоподател Разпореждане № 11422/01.08.2025г. по частно гражданско дело № 20251720103207 по описа за 2025г. на Районен съд – Перник, ХІІІ граждански състав и Разпореждане № 319 от 30.07.2025г. по частно гражданско дело № 20255450100264 по описа за 2025г. на Районен съд – Чепеларе.

Според ВТОРОТО становище, заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението за представяне на доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл. 410, ал. 2 от ГПК. Същото не е от естеството на подробно описаните в чл. 410, ал. 3 от ГПК писмени доказателства - договор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общите условия, ако има такива. Това становище е намерило израз в Определение № 885 от 16.11.2023 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 515/2023 г., Определение № 74 от 4.02.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 12/2022 г., Определение № 260074 от 7.10.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 534/2020 г.

Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.

Настоящият съдебен състав приема за правилно второто от двете горепосочени становища. В тази смисъл и възражението на частния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК от заповедния съд е неоснователно.

По представените с частната жалба доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение пред първоинстанционния съд.

Макар претенцията за разноски да е акцесорна, тя съставлява искане, свързано със спорния предмет и също като него по аргумент и от чл. 80 от 4

ГПК трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция /т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК /. В същия срок следва да бъдат ангажирани доказателствата за извършването на разноските и за техния размер. Пропускът може да бъде отстранен само ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства /чл. 133 от ГПК/ или на обективна невъзможност документите да бъдат представени в срок /чл. 266, ал. 2, т. 1 от Г П К / . В противен случай страната губи правото да представи тези доказателства.

Несъмнено, когато производството се развива изцяло в закрито заседание, каквото е заповедното производство, доказателства за направени разноски от страна на заявителя трябва да бъдат заявени до постановяване на съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Вж. и Определение № 3086 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2021/2024 г., IV г. о., ГК.

В процесната частна жалба не са посочени особени непредвидени обстоятелства или обективна невъзможност да бъдат представени своевременно доказателствата за разноските, поради което следва да се приеме, че страната е загубила правото да иска присъждането им. Това разрешение съответства на принципа за концентрационното начало в гражданския процес и възпрепятства възможността страната да злоупотребява с претенцията за разноски. Вж. Определение № 3255 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5191/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 4045 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2023 г., II г. о., ГК.

Пред първата инстанция не са представени своевременно доказателства за плащане на възнаграждението, като този пропуск не може да се санира с по - късното им представяне пред въззивния съд. Така и Определение № 490 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2474/2017 г., III г. о., ГК.

По възражението на частния жалбоподател, че липсват мотиви относно посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, че поради липсата на доказателства за реално извършено плащане на адвокатския хонорар, в тази част искането за присъждане на разноски се явява неоснователно. Ето защо, посочването на нормата на чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, не води до незаконосъобразност на обжалвания акт.