Решение № 1106 от 20.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Т. при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Т. Гражданско дело № 20245530103365 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40018411862 от 30.06.2023 г. като нарушаващ разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а при евентуалност на същото правно основание претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл. 6, от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40018411862 от 30.06.2023 г. в частта за дължимост на възнаградителна лихва в размер от 41.00% /четиридесет и един процента/ върху главницата и 2/ чл. 6 от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40018411862 от 30.06.2023 г. в частта за дължимост на възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“, в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, и възнаграждение за отпусната допълнителна услуга „Флекси“ , което е в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева.

Ищцата М. Г. З. твърди в исковата си молба, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40018411862 от 30.06.2023 година.

По силата на този договор, ответникът се задължавал да предостави заемни средства в размер на 3000 лева на ищцата, а тя се задължавала да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва като годишния лихвен процент на заема бил 41,00%, а годишният процент на разходите бил 48.99%. Уговореният срок на договора бил в 36 месечни вноски.

Съгласно чл. V от договора, последният бил сключен с цел рефинансиране на други два сключени от ищцата договори за заем със заемодател „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200 лева и 1 възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2250 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 240.00 лева.

Уговореното възнаграждение под формата на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ било разход по кредитите, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Поради невключването на възнаграждението в посочения от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Това непосочване в ГПР било "заблуждаваща търговска практика". С клаузите на чл. 5 и чл. 6, кредитодателят целял да заблуди и увреди потребителя. Поради това договора за кредит бил нищожен по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.

Счита, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги Фаст и Флекси от Договор за кредит не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Сключеният договор бил предварително изготвен, с бланково попълнени параметри и предварително съставени общи условия и ищцата нямала възможност да влияе върху съдържанието му към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищцата твърди, че уговореното възнаграждение под формата на такса за „ползване на допълнителни услуги“ е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР, но вместо това последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора. Счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 11 т. 20 от ЗПК, като цитира съдебна практика.

Искането е да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40018411862 от 30.06.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и М. Г. З., е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

В хипотезата на евентуалност, а в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, да се признае за установено, че клаузите на чл. VI по сключения между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, и М. Г. З., Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40018411862 от 30.06.2023 г., относно възнаградителната лихва и възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че оспорва така предявените искове по основание и размер като твърди, че всички изложени доводи и съображения в исковата молба са неправилни, неоснователни и голословни. Ответникът сочи, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК в договора бил посочен общият размер на кредита от 5201.12 лева, а отделно било посочено общото задължение по кредита от 8 651,12, ведно със стойността на услуги „Фаст“ и „Флекси“. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за потребителски кредит 2 бил посочен размерът на годишния лихвения процент по кредита, а именно 41.00 %. В случая такъв бил уговорен като постоянен, а не променлив, поради което било достатъчно да бъде посочен размерът на същия. Годишният процент на разходите също е посочен и е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.99 %.. По този начин от страна на кредитодателя били изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Едновременно с това са посочени поотделно както размерът на вноската по кредита, така и размерът на включените в него компоненти - главница и лихва, размерът на вноската по закупени услуги Фаст и Флекси.

Ответникът твърди, че пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по договора за кредит, представлявал услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следвал да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означава, че към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът е решил да се възползва от услугата, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга безспорно е предоставена на ищеца и последният се е възползвал от нея. Искането за кредит е подадено от ищцата на 30.06.2023 г., одобрено е в рамките на деня, договорът за кредит е сключен на същата дата и дори размерът на предоставения заем е усвоен от ищеца същия ден съгласно предвидения в договора за кредит начин.

Липсвало и заявеното основание за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва – противоречие с добрите нрави. В настоящия случай лихвата по кредита била фиксирано уговорена за целия срок договора, а именно 41.00% при потребителски заем от 3000 лева със срок на ползване от 36 месеца, което не противоречало с добрите нрави, имайки предвид риска, който поемал заемодателя, както и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Ответникът счита, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност и като такова опровергава изложените твърдения на ищеца, че целият договор за потребителски кредит, сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Възразява срещу допускането на съдебно – счетоводна експертиза и срещу доказателственото искане на ищеца за представяне на справка за извършените плащания, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата М. Г. З. установителни искове за прогласяване за нищожни клаузите в Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40018411862 от 30.06.2023 година, които предвиждат заплащане на уговорено между страните възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200.00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2250.00 лева, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД и 3 чл.22 от ЗПК, като неоснователни и недоказани.

Претендира за разноските по делото, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски, в случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски, съобразно уважената част на предявените искове.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, редовно призовано, не изпраща представител, а депозира становище по делото, с което поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че таксите заплатени по исканите и закупените услуги според ответника „Фаст“ и „Флекси“ не са калкулирани в ГПР и с калкулирането им размера на ГПР ще бъде повече от 50 %.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищцата М. Г. З., в качеството на кредитополучател, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр. София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40018411862 от 30.06.2023г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемни средства, в размер на 3000 лева срещу задължението на последната да го върне в срок от 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,00% и ГПР в размер на 48.99%.

Със сключване на процесния договор за потребителски кредит са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка V от процесното съглашение.

Съгласно сключения Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40018411862 от 30.06.2023г., възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева. Съгласно чл. 15.1. от общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, допълнителната услуга „Фаст“ дава право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, преди тези без закупена такава допълнителна услуга, а съгласно чл.15.2. от общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, допълнителната услуга „Флекси“ дава право на едностранна промяна на погасителния план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, описани в същия документ.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че между страните са възникнали облигационни правоотношения въз основа на сключен на 30.06.2023г. договор за потребителски кредит.

Няма спор между страните, че ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД 4 представлява финансова институция по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Процесните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредити, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.