Определение № 1657 от 24.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500901 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от П. Д. А., чрез пълномощник, против определение № 4419/01.09.2025 г. по гр.д.№ 121/2025 г. по описа на ПлРС, с което подадената от него молба по чл.248 ГПК е оставена без уважение, като е осъден да заплати сумата в размер на 182.50 лв., представляваща сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството.Счита определението за неправилно.Прави се искане да се отмени обжалваното определение.

За ответника по частната жалба – „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище за неоснователност на същата.Прави се искане да се потвърди определение № 4419/01.09.2025 г. по гр.д.№ 121/2025 г. по описа на ПлРС.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 01.09.2025 г., с което е оставена без уважение частната жалба от 25.06.2025г., 1 с характер на молба по чл.248 ГПК, допълнена с молба от 13.08.2025 г., подадена от П. Д., срещу протоколно определение от 19.06.2025 г., поправено с определение от 01.08.2025 г., обжалвано в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответното дружество.

С определението от 19.06.2025 г. е прекратено производството по делото в частта относно предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за горницата над 1 061.07 лв. до пълно предявения размер от 1 712 лв. поради оттегляне на иска, на основание чл.232 от ГПК.

С определение от 01.08.2025 г. е допусната поправка на ОФГ в горепосоченото определение, като е осъден П. А. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 182,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно прекратената част от производството на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като е прогласил за нищожен договора за заем от 24.02.2023 г., сключен между страните, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е приел за основателен за сумата от 1 061.07 лв., представляваща недължимо платена без правно основание по договора за заем, като се е произнесъл по тях с решението по същество.

Отговорността за разноски в гражданския процес се ангажира с окончателния за производството съдебен акт в зависимост от изхода по спора.

Според чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в които случаи се прилага ал.9.

Частичният отказ от иск и намаляване размера на иска са различни процесуални действия, уредени самостоятелно (съответно отказът от иск в Глава седемнадесета „Отклонения в развитието на исковото производство“, а намаляването на размера на иска в Глава петнадесета „Отклонения във връзка с предмета на делото“) и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост (Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 4/2021 г., ОСГТК).

Чл.214 ГПК регламентира изменението на иска.Посочено е, че до 2 приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск.

Според чл.232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Това са различни процесуални действия, уредени самостоятелно.

Първото е в Глава петнадесета „Отклонения във връзка с предмета на делото“, а второто в Глава седемнадесета, раздел II „Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба“.

Двата правни института имат различни цели и различни правни последици, които намират израз и по отношение на въпроса с деловодните разноски.

Изменението на иска по чл.214 ГПК е самостоятелна правна фигура, различна от тези по чл.232 и чл.233 ГПК, която не е задължително да бъде съпроводена с частично оттегляне или частичен отказ от иска, а при която, след като бъде заявено изменението на иска, същият следва да се счита за предявен в този му изменен вид и именно спрямо този вид на претенцията би следвало да се изчислят и деловодните разноски, които да се присъдят на страните при произнасяне на съда с решението по делото.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че следва да бъде отменено определението от 01.09.2025 г., като вместо него постановено друго такова, с което да бъде изменено на основание чл.248 ГПК протоколното определение от 19.06.2025 г., поправено с определение от 01.08.2025 г., обжалвано в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски за ответното дружество, като бъде отменено същото в частта, в която е осъден П. А. да заплати на „Сити Кеш“ООД сумата в размер на 182,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно прекратената част от производството на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 4419/01.09.2025 г. по гр.д.№

20254430100121 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК протоколно определение № 3

1555/19.06.2025 г., поправено с определение № 3902/01.08.2025 г., обжалвано в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски за ответното дружество, КАТО ОТМЕНЯ същото в частта, в която е осъден П. Д. А., ЕГН **********, да заплати на „Сити Кеш“ООД, ЕИК ***, сумата в размер на 182,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно прекратената част от производството на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500901 по описа за 2025 година

Депозирана е частна жалба от П. Д. А., чрез пълномощник, против определение № 4419/01.09.2025 г. по гр.д.№ 121/2025 г. по описа на ПлРС, с което подадената от него молба по чл.248 ГПК е оставена без уважение, като е осъден да заплати сумата в размер на 182.50 лв., представляваща сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството.Счита определението за неправилно.Прави се искане да се отмени обжалваното определение.

За ответника по частната жалба – „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище за неоснователност на същата.Прави се искане да се потвърди определение № 4419/01.09.2025 г. по гр.д.№ 121/2025 г. по описа на ПлРС.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 01.09.2025 г., с което е оставена без уважение частната жалба от 25.06.2025г., 1 с характер на молба по чл.248 ГПК, допълнена с молба от 13.08.2025 г., подадена от П. Д., срещу протоколно определение от 19.06.2025 г., поправено с определение от 01.08.2025 г., обжалвано в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответното дружество.

С определението от 19.06.2025 г. е прекратено производството по делото в частта относно предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за горницата над 1 061.07 лв. до пълно предявения размер от 1 712 лв. поради оттегляне на иска, на основание чл.232 от ГПК.

С определение от 01.08.2025 г. е допусната поправка на ОФГ в горепосоченото определение, като е осъден П. А. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 182,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно прекратената част от производството на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като е прогласил за нищожен договора за заем от 24.02.2023 г., сключен между страните, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е приел за основателен за сумата от 1 061.07 лв., представляваща недължимо платена без правно основание по договора за заем, като се е произнесъл по тях с решението по същество.

Отговорността за разноски в гражданския процес се ангажира с окончателния за производството съдебен акт в зависимост от изхода по спора.

Според чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в които случаи се прилага ал.9.

Частичният отказ от иск и намаляване размера на иска са различни процесуални действия, уредени самостоятелно (съответно отказът от иск в Глава седемнадесета „Отклонения в развитието на исковото производство“, а намаляването на размера на иска в Глава петнадесета „Отклонения във връзка с предмета на делото“) и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост (Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 4/2021 г., ОСГТК).

Чл.214 ГПК регламентира изменението на иска.Посочено е, че до 2 приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск.

Според чл.232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Това са различни процесуални действия, уредени самостоятелно.

Първото е в Глава петнадесета „Отклонения във връзка с предмета на делото“, а второто в Глава седемнадесета, раздел II „Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба“.