Решение № 583 от 21.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100109149 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване на недължимост на вземането на ответника като погасено поради плащане.

Предявен е насрещен инцидентен установителен иск с правно основание чл.28 ал.2 от ЗЗД за поправяне на допусната грешка в споразумение между страните от 12.05.2015г.

Ищците З. СТ. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН ********** твърдят, че не дължат на ответника „Ю.Б.“ АД сумите по изпълнителен лист от 9.09.2014г., издаден по гр.д.№ 9554/2014г. на СРС, и по изпълнителен лист от 30.04.2014г., издаден по гр.д.№ 9553/14г. на СРС. Посочват, че задълженията им към ответника са отразени в сключено между тях и ответника споразумение от 12.05.2015г., като след сключването му са погасили изцяло задълженията си към банката. Сочат, че независимо от изпълнението, ответникът е образувал две изпълнителни дела срещу тях. Молят съда да установи, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 9.09.2014г., издаден по гр.д.№ 9554/2014г. на СРС общо в размер на 38 393,33лв и по изпълнителен лист от 30.04.2014г., издаден по гр.д.

№ 9553/14г. на СРС общо в размер на 58 293,65лв., въз основа на които са образувани изп.дело № 20158460400036 и изп.дело № 20158460400037, и двете по описа на ЧСИ О.М., рег.№ 846, район на действие СГС, поради погасяване на задълженията чрез плащане.

Ответникът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* оспорва иска по основание. Оспорва твърденията в исковата молба и излага съображения в подкрепа на твърдението си, че вземането на банката срещу ищците по двата изпълнителни листи съществува и същото не е погасено поради плащане. Твърди, че в споразумението от 12.05.2015г., подписано между страните, е допусната техническа грешка, като дължимите от ищците суми са записани в лева вместо в евро. Посочва, че споразумението не касае размера на дълга на ищците, а е само план за разсрочване плащането на дължимите вноски. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Предявява иск за поправяне на допуснатата в споразумението грешка по отношение на дължимите от ищците по двата договора за заем суми – вместо в евро, сумите са посочени в лева.

Ищците оспорват насрещния иск до допустимост и по основание. Повдигат 1 възражения за нищожност на клаузи от договорите за потребителски кредит, сключени с ответника.

Съдът, за да се произнесе, установи следното от фактическа страна:

На основание чл.404 т.1 вр. чл.417 от ГПК по гр.д.№ 9553/14г. на СРС, в полза на „Ю.Б.“ АД срещу ищците З. СТ. Р. и Т. П. Р., е издаден изпълнителен лист от 30.04.2014г. солидарно за сумата 42 998,17лв., ведно със законната лихва от 21.02.2014г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва в размер на 3165,83лв. за периода 10.08.2013г. – 20.02.2014г., такса в размер на 289,02лв. за периода 13.05.2013г. – 20.02.2014г. и разноски по делото – 929,06лв. държавна такса и 1097,44лв.адвокатски хонорар. Вземането произтича от договор за банков кредит HL2237/ 14.02.2008г. и допълнителни споразумения към него.

На основание чл.404 т.1 вр. чл.417 от ГПК по гр.д.№ 9554/14г. на СРС, в полза на „Ю.Б.“ АД срещу З. СТ. Р. и Т. П. Р., сега ищци, и срещу Е.Т. Р., ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист от 09.09.2014г. солидарно за сумата 27328,94лв., ведно със законната лихва от 21.02.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2081,06лв. за периода 10.08.2013г. - 20.02.2014г., такса в размер на 218,95лв. за периода от 08.01.2013г. до 20.0.2014г. и разноски по делото – 592,58лв. държавна такса и 895,55лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от договор за банков кредит HL17809/19.12.2006г. и допълнителни споразумения към него.

С молба от 28.01.2015г., въз основа на изпълнителен лист от 09.09.2014г., „Ю.Б.“ АД е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу З. СТ. Р., Т. П. Р. и срещу Е.Т. Р.

/починала в хода на изпълнителното производство/. Образувано е изп.дело № 36/2015г. на ЧСИ О.М., рег.№ 846 на КЧСИ, р-н на действие СГС. В молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудително събиране на сумите по изпълнителните листи като наложи възбрана, извърши опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката имот.

С молба от 28.01.2015г., въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2014г., „Ю.Б.“ АД е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу З. СТ. Р. и Т. П. Р.. Образувано е изп.дело № 37/2015г. на ЧСИ О.М., рег.№ 846 на КЧСИ, р-н на действие СГС. В молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудително събиране на сумите по изпълнителните листи като наложи възбрана, извърши опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката имот.

ЧСИ е връчил покани за доброволно изпълнение на длъжниците на 26.02.2015г.

И по двете изпълнителни дела ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху ипотекирания в полза на взискателя имот. Насрочил е опис на имота, който не е бил извършен поради молба на взискателя от 4.03.2015г. На 2.03.3017г. взискателят е депозирал молба с искане да бъде извършен опис на имота и същия да бъде изнесен на публична продан. С молба от 22.03.2019г. длъжниците З. СТ. Р. и Т. П. Р. са поискали от ЧСИ да спре насрочения опис. Посочили са, че са сключили споразумение с взискателя „Ю.Б.“ АД от 12.05.2015г. за разсрочване на парично задължение, което е в размер на 34 014лв. , и че към момента на подаване на молбата са изплатили тази сума, за което са представили и вносни бележки. Независимо от молбата, на 22.03.2019г. ЧСИ е извършил опис на имота, назначил е оценъчна експертиза за стойността му. С молба от 25.04.2019г. длъжниците са поискали прекратяване на двете изпълнителни дела поради плащане. В становище от 28.05.2019г. по тази молба, взискателят „Ю.Б.“ АД е заявил, че сумите по изпълнителните листи не са събрани и няма основание за прекратяване на изпълнителните дела. Посочено е, че в споразумението, представено от длъжниците, е допусната техническа грешка, като валутата на дължимата сума е отбелязана в лева вместо в евро. С постановление от 11.02.2020г. ЧСИ е отказал да приключи поради плащане изп.дело №36 и изп.дело №37 и двете по описа на 2015г. Жалбата на длъжниците срещу този отказ е оставена без уважение с решение от 2

13.05.21г. по ч.гр.д.№ 5545/21г. на СГС.

Ищците депозират пред настоящия съд същото споразумение от 12.05.2015г. и твърдят, че са платили сумите по него и не дължат друго на взискателя „Ю.Б.“ АД по двата договора за кредит.

Видно от представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 16.02.2015г. /след образуване на изпълнителното производство по двете изпълнителни дела/ ищецът Т.Р. е подал до ответника „Ю.Б.“ АД молба с искане да сключи с банката споразумение, касаещо изплащане на погасителните вноски по двата кредита за срок от 12 месеца. На 27.02.2015г. Т.Р. е депозирал нова молба до банката, от която става ясно, че е поискал изготвянето на погасителен план, по който да заплаща погасителните вноски от по 600лв. по двата кредита на 3 месеца, като заплаща 3600лв. на всеки три месеца по двата кредита. От вътрешната кореспонденция на банката /“ memo“/ е видно, че в секция „Необслужвани кредити“ при банката е обсъдено предложението на ищците З.Р. и Т.Р., като е изразено съгласие същото да се приеме за срок от 12 месеца с 4 погасителни вноски, дължими на всеки 3 месеца , всяка в размер на 3600лв.

Между страните /и с участието на Е. Р. приживе, като длъжник/ е подписано споразумение за разсрочване на парично задължение от 12.05.2015г. В същото е записано, че страните се съгласяват, че към 8.04.2015г. съществува непогасено изискуемо задължение в размер на 34 014лв., от които: по Договор за кредит HL2237/ 14.02.2008г.– 25 157лв. и по договор за кредит HL17809/ 19.12.2006г. – 8 857лв. Посочено е, че с подписване на споразумението длъжниците се задължават да погасяват по 4 вноски годишно, всяка в размер на 3600лв., платими на всеки 3 месеца, считано от подписване на споразумението.

Срокът на споразумението е 12 м. от датата на подписването му , като е посочено, че непогасената част от задължението в края на срока на споразумението остава дължима.

Ищците твърдят, че са платили на банката сумата по споразумението от 34 014лв. и не дължат друго. Банката твърди, че сумата погрешно е изписана в лева вместо в евро, т.е. към подписването на споразумението задължението на ищците е било 34 014 евро и те не са платили задължението си по двата договора за кредит.

Разпитаният по делото св.К.Л., служител при ответника в отдел „Съдебни кредити“, установява, че той е разгледал предложението на ищците и заедно със свои колеги изготвили предложението до ръководството на банката, в което описали фактологията по случая колко пари са отпуснати, колко са погасени, какво е задължението в момента. В предложението по молбата на двамата ищци дългът е описан в евро. Посочва, че предложенията до ръководството на банката винаги се пишат в евро, независимо в каква валута е кредита, тъй като компанията е международна, а курса към еврото е фиксиран.

След като ръководството на банката одобри споразумението, то се изпраща в друг отдел, който изготвя споразумението. Ако се касае за опрощаване на дълг, УС на Банката разглежда предложението и се произнася по него.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че към:

- датата на дълга, посочен в споразумението - 08.04.2015г., задължението на ищците по договор за кредит HL17809/19.12.2006г. е в размер на 17 327,06лв., а по договор HL2237/ 14.02.2008г. задължението е в размер на 49 215,36лв.

- датата на подписване на споразумението 12.05.2015г. задължението на ищците по договор за кредит HL17809/19.12.2006г. е в размер на 17 463,75лв., а по договор HL2237/ 14.02.2008г. задължението е в размер на 49 621,86лв.

- след изтичане срока на споразумението, на 12.05.2016г. задължението по договор за кредит HL17809/19.12.2006г. е в размер на 9 475,72лв., а по договор за кредит HL2237/ 14.02.2008г. задължението е в размер на 44 665,88лв.

- към датата на изготвяне на експертизата, 24.11.2021г., задължението по договор за кредит HL17809/19.12.2006г. е в размер на 3 598,77лв., а по договор за кредит HL2237/ 14.02.2008г. – 54 470,34лв.

3

Експертизата е установила, че в счетоводството на ответника споразумение от 12.05.2015г. не е осчетоводено, тъй като същото не представлява първичен счетоводен документ.

Заключението по експертизата е прието от съда, като неоспорено от страните.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищците – длъжници в изпълнението, могат да оспорят чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението като установят, че правото на принудително изпълнение срещу тях не съществува поради погасяването му поради изпълнение. Според чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжниците може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поради това възраженията им за нищожност на клаузи от договорите за банков кредит, въз основа на които договори са издадени заповедите за изпълнение и съответно изпълнителните листове, не могат да бъдат разгледани в това производство

Ищците твърдят, че в хода на изпълнителното производство по изп.дела №№ 36 и 37/15г. на ЧСИ Мендов са платили изцяло задължението по двата кредитни договора в размер на 34 014лв, така както е посочено в споразумение от 12.05.2015г., подписано между страните. Изпълнили са паричното си задължение към ответника, поради което правото на принудително изпълнение на ответника се е погасило.