Решение № 1526 от 11.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Плевен, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430101621 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова молба и уточнителна молба Вх. № 13484/16.05.2024г., от И. П. Б., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ № ***, чрез адв. И. С. от АК-Перник, против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т., с правно основание чл.

26, ал.1 ЗЗД.

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 27.03.2023 г. ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № *** със „СТИК-КРЕДИТ“ АД, чрез онлайн платформата на кредитора. В същия ден се твърди, че е открит и потребителски профил на ищцата в същия сайт, в който обаче не са качени подписани копия от Договора за кредит, СЕФ, Общи условия и от Погасителния план.

Твърди се, че съгласно чл. 1 от Договора, Кредиторът отпуска сумата от 1

3000 лева главница, при лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %, обща дължима сума от 4612,07 лева и срок на кредита от 24 месеца. Твърди се, че в Договора не е посочен размера на месечната погасителна вноска. Сочи се, че е договорено обезпечение от поръчител или банкова гаранция.

Сочи се, че месечната погасителна вноска е посочена само в изпратен неподписан погасителен план в размер на 436,35 лева, в която съгласно същия план е включена главница, лихва и неустойка.

Сочи се, че съгласно чл. 10 от Договора, на Кредитор a се дължи и такса в размер на 10 лева за всяка забавена погасителна вноска, като размерът на таксите не може да надхвърля повече от 120 лева за събирането на всички просрочени погасителни вноски.

Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора е предвидена и такса за изпращането на текстови съобщения в размер на 0,30 лева, като тази такса може да бъде променена при промяна в цените на мобилните услуги.

Сочи се, че съгласно чл. 17 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора, да предостави поръчител или банкова гаранция.

Сочи се, че съгласно чл. 26 от Договора, при забава в плащането на погасителна вноска, се дължи законна лихва за забава, а в чл. 1, т. 8 от Договора е посочено, че лихвата за забава е в размер на 10 %.

Сочи се, че съгласно чл. 27 от Договора, при непредоставянето на поръчителство или банкова гаранция, се дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Сочи се, че съгласно чл. 28 от Договора за кредит е посочена и 3-та неустойка, която е дължима при което и да е неизпълнение на договорно задължение, вкл. и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, като освен другите неустойки се дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Твърди се, че на 18.12.2023 г. ищцата поискала извлечение за извършените и предстоящите плащания под формата на погасителен план.

Твърди се, че вместо това получила от „СТИК-КРЕДИТ“ АД Удостоверение за активен кредит по процесния Договор с обща дължима сума от 10472,40 лв. с 2 уточнение, че: 3000 лева са за усвоения кредит, 929,93 лева са заплатените суми към 18.12.2023 г., 9542,47 лева е остатъка от кредита до края на срока на договора.

Твърди се, че на 04.03.2024 г. ищцата отново поискала извлечение за извършените и предстоящите плащания под формата на погасителен план, но пак получила Удостоверение за активен кредит по същия договор, в което е посочено, че по кредит № *** общо дължимата суми е 11681,60 лева, от която са заплатени 1129,93 лева и остават за плащане 10551,67 лева.

Предвид гореизложеното, ищцата оспорва процесния Договор за потребителски кредит като нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. В условията на евентуалност оспорва клаузите за такси в чл. 10 и 11 и неустойки в чл. 27 и чл. 28 по Договора за потребителски кредит за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК.

Оспорва действителността на клаузата за лихвения процент. Твърди, че в процесния Договор за потребителски кредит е посочен лихвен процент от 36%, без да е дадена информация какъв е видът на лихвения процент и какви са условията за прилагането му.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, в информацията за правото на отказ от договора, законодателят императивно е посочил и че в Договора за потребителски кредит следва да е посочен и размера на лихвения процент на ден, което задължение кредиторът не е изпълнил. Твърди, че в процесния Договор за потребителски кредит няма размер на лихвения процент на ден.

Излага доводи, че непосочването на вида на лихвения процент, условията по прилагането му и размера на лихвения процент на ден противоречи на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 20 от ЗПК, което води до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.

22 от ЗПК.

Твърди се, че липсва информация за погасителната вноска. Излагат се доводи, че в процесния Договор за потребителски кредит не е посочен размера на погасителната вноска, нито вида на погасителната вноска и на какъв период от време се дължи. Твърди, че в Договора е посочено само „Брой вноски: 24“ без да е посочена падежна дата, че няма посочен и краен падеж на Договора.

Твърди, че е посочен лихвен процент, но не и сумата за лихва, която се дължи.

3

Сочи, че в предоставения Погасителен план прави впечатление, че така наречената от кредитора фиксирана вноска /от главница и лихва/ не е със една и съща стойност, а е нарастваща, в резултат на което изкуствено се поддържа висока главницата за срока на погасителния план, а разпределението на сумите от вноските е в полза на лихвата. Твърди, че и тук кредиторът не е посочил условията за издължаване на кредита, което противоречи на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.

Излагат се твърдения, че на ищцата е предоставен погасителния план без дата и подпис на страните по Договора за потребителския кредит, с падежни дати и размери на вноските от 436,35 лева. Твърди се, че в табличната част на погасителния план е посочено, че вноската от 436,35 лева включва главница, лихва и неустойка. Твърди се, че отново не е посочен общият размер на лихвата, която се дължи по договора.

Счита, че ако бъде прието, че този погасителен план е част от процесния Договор за потребителски кредит, въпреки липсата на подписи на страните, то клаузата за лихва е недействителна и на осн. чл. 143 и 146 от ЗЗП.

Оспорва действителността на клаузата и размера на ГПР. Твърди, че в процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 42,58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че този размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно допълнително уговорената печалба на кредитора, скрита като клаузи за неустойка по чл. 27 и 28 от Договора за кредит.

Ищецът твърди, че предварително начислената неустойка за непредоставен поръчител/банкова гаранция безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че в договора за кредит изрично е посочено, че се изисква предоставяне на обезпечение чрез договор за поръчителство или банкова гаранция до 3 дни от подписването на договора при неизпълними условия и след предоставянето на кредита. Твърди, че кредиторът предварително е начислил неустойката за непредоставено обезпечение в размера на погасителната вноска. Твърди, че начислените суми за неустойка по своята същност реално представляват 4 печалба на кредитора, а не обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Счита, че така договорена допълнителна печалба, скрита под формата на клауза за неустойка, води до скрито оскъпяване на кредита, т. е. допълнителна сигурна печалба за кредитодателя и заобикаляне на императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че невключването на разходите за кредитополучателя за допълнителна печалба на Кредитора, скрита като клауза за неустойки, нарушава императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.

Оспорва действителността на клаузите за такси и неустойки:

Предвидените разходи за събирането на просрочените вноски в чл. 10 и 11 от Договора, а именно че:

- на Кредиторът се дължи и такса в размер на 10 лв. за всяка забавена погасителна вноска, като размерът на таксите не може да надхвърлят повече от 120 лева за събирането на всички просрочени погасителни вноски.

- на Кредиторът се дължи и такса за изпращането на текстови съобщения в размер на 0,30 лева, която може да бъде променена при промяна в цените на мобилните услуги.

Сочи, че кредиторът е включил и разходи за действия, които са част от дейността по управление на кредита.

Предвид това претендира, че клаузите на чл. 10, 11 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл.

146 от ЗПК.

Счита, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК и клаузите на чл. 27 и 28 от Договора.

Оспорва действителността на Договора за потребителски кредит и поради липсата на подписани Общи условия: Твърди се, че процесният Договор е сключен при Общи условия, каквито не са предоставени на ищцата.

Посочва, че липсата на подписани от страните общи условия на всяка страница противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което води до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.

22 от ЗПК.

5

Оспорва дължимостта на такси по Тарифата: Ищцата твърди, че не й предоставена и не е подписала Тарифа за такси и комисионни към процесния Договор.

С молба – уточнение Вх. № 13484/16.05.2024г., ищцата уточнява, че не предвява искове за неоснователно обогатяване и пропуснати ползи.

Отправено е искане към Съда, да прогласи Договор за потребителски кредит № *** сключен на 27.03.2023 г. между И. П. Б., с ЕГН ********** и „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *** за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ищцата оспорва като неравноправни клаузите на чл. 10, 11, 27 и 28 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** сключен на 27.03.2023 г. и моли да бъдат прогласени за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл.

146 от ЗПК.

Претендират се и направените по делото разноски. Направени са доказателствени искания.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Сочи, че на 27.03.2023 г. между „СТИК КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца И. П. Б., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски креди предоставен от разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план. Сочи се, че Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата се твърди, че Дружеството е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.