Решение № 123 от 29.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря ЛИ. Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500674 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260040/01.08.2022г., постановено по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- ПА.гюрище е признато за установено спрямо „В.“ ЕООД, с ЕИК 175170836, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.Г.“, представлявано от управителя И.К.Т. че С. Г. Ц., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“Д.Б.“ №35, като наследник на Г.Ц.К., бивш жител на гр.С. е собственик на нива от 6134кв.м., местност „Оратника“, в землището на гр.С., представляващ части от проектен имот №2509, в кв.58 по плА. на гр.С., от който имот 4588кв.м. попадат в част от УПИ III- „Център за социална рехабилитация и интеграция“, в кв.58 по кадастралния план на гр.С., 753кв.м. попадат в УПИ ІІ- Дом на механизатора и 793кв.м. попадат в отреждане за зеленина, всички в кв.58 по плА. на гр.С., при съседи: на север- улица, на изток- улица и УПИ IIДом на механизатора; на юг- УПИ V- 219 и зеленина и на запад- улица.

Осъден е „В.“ ЕООД, с ЕИК 175170836, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.Г.“, представлявано от управителя И.К.Т. да предаде владението върху недвижим имот, представляващ нива от 6134кв.м., местност „Оратника“, в землището на гр.С., представляващ части от проектен имот 1

№2509, в кв.58 по плА. на гр.С., от който 4588кв.м. попадат в част от УПИ III„Център за социална рехабилитация и интеграция“, в кв.58 по кадастралния план на гр.С., 753кв.м. попадат в УПИ ІІ- Дом на механизатора и 793кв.м. попадат в отреждане за зеленина, всички в кв.58 по плА. на гр.С., при съседи: на север- улица, на изток- улица и УПИ II- Дом на механизатора; на юг- УПИ V- 219 и зеленина и на запад- улица, на С. Г. Ц., с ЕГН **********, от гр.С., ул.„Д.Б.“ №35, като наследник на Г.Ц.К., бивш жител на гр.С..

Осъден е „В.“ ЕООД, с ЕИК 175170836, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„С.Г.“, представлявано от управителя И.К.Т. да заплати на С. Г. Ц., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“Д.Б.“ №35, сторените съдебноделоводни разноски, в общ размер на 971,28лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 371,28лв., възнаграждение на вещото лице по съдебно- техническата експертиза в размер на 300лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „В.“ ЕООД, представлявано от И.К.Т.- управител, чрез пълномощника му адв.Б..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано /липсват мотиви/.

Относно недопустимостта на решението, като първо основание се визира, че същото е недопустимо, тъй като е постановено от незаконен състав. В този смисъл се счита, че съдията по делото постановил решението е следвало да си даде отвод, на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.

Сочи се, че съдия Д.С.- докладчик по гр.д.№771/2020г. по описа на РСПА.гюрище е извършило контрол за законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници, като е постановило решение на 01.02.2022г. Съответно, същата, като докладчик по гр.д.№1051/2019г. по описа на РС- ПА.гюрище следва да осъществи косвен контрол за законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници, като е постановило решение на 01.08.2022г.

Приема се, че осъществявайки един път съдебен контрол за 2 законосъобразност на решението за признаване право на собственост върху реституирания имоти и възстановяване на същия в реални граници на 01.02.2022г. за съдия Д.С. и по двете дела е било основание за самоотвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, при разглеждане и решаване на настоящето производство, тъй като при втората проверка по реда на косвения контрол се поражда основателно съмнение в безпристрастието на съдията.

Относно недопустимостта на решението, като второ основание се твърди, че съдът е постановил решение по недопустим иск.

Като трето основание за недопустимост на решението се визира, че съдът е разгледал и е постановил решение по нередовна искова молба.

Като четвърто основание за недопустимост на решението се визира, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този аспект е посочено, че решението е лишено от мотиви. Налице е абсолютна неразбираемост на волята на съда.

Такава не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Решението съдържа преразказ на исковата молба отговора, доказателствата и твърденията на страните, като след това е оформен петитума, без да е ясно защо съдът е решил да уважи иска на ищеца.

Твърди се, че съдът не е обсъдил направените от ответника възражения в отговора исковата молба и в откритото съдебно заседание на 01.04.2021г., като липсва и обсъждане на всички наведени от ответника доводи.

Сочи се, че са допуснати и са събрани като доказателства, приложените от ищеца с молба от 24.06.2022г. документи в разрез с преклузивните срокове по ГПК. Приема се, че същите, следва да бъдат изключени като доказателства по делото.

Счита се, че съдът неправилно е приел, че делото е прекратено по предявеният иск по смисъла на чл.109а от ЗС, е оглед на което липсва произнасяне по съшия.

Излагат се аргументи по същество и които са изразени в следното, а именно:

1.Исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа цена на иска, който е оценяем- чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. От връчения на ответника препис на исковата молба не се установява ищецът да е внесъл дължимата държавна 3 такса за предявяване на исковете съгласно чл.128, т.2 от ГПК.

2.Исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основА. иска- чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.

Твърдените от ищеца факти са представени непоследователно и дори противоречиво, което силно препятства организирането на защитата на ответника, като собственик.

Относно допустимостта на исковете се визира, че предявените от ищеца такива са недопустими, поради следните съображения:

По отношение на искът по чл.108 от ЗС се сочи, че липса правен интерес за ищеца от предявяване на исковете, тъй като ищецът не е собственик на така посочения имот. В тази насока се приема, че за да има правен интерес ищеца, то следва да е постановено позитивно Решение на Общинска служба по земеделие и гори, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот, като такова не е налице.

Относно искът по чл.109а от ЗС се визира, че с искът по чл. 109а ЗС е недопустимо да се определят граници между урегулирани поземлени имоти, какъвто е и конкретният случай. При спор или установяване на граници по отношение на урегулирани поземлени имоти, редът за защита е регламентиран в ЗУТ и в ЗКИР.

Приема се, че предявените искове са изцяло неоснователни.

Твърди се, че „В.” ЕООД, ЕИК175170836, със седалище и адрес на управление: гр.С., общ.С. ул.“С.Г.”, представлявано от И.К.Т.- управител, е собственик на УПИ ІІІ- Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000”, кв.58 по плА. на гр.С., с обща площ на имота 10 466 кв.м., ведно с построените в него:

-триетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП 621кв.м.;

-двуетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП 365кв.м.;

-масивна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП 540кв.м.;

-двуетажна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП 4

185кв.м.

-масивна стоманобетонна сграда, завършена в груб строеж със ЗП 42кв.м. по силата на Договор за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на частна общинска собственост с № 275/04.10.2016г., вписан в службата по вписванията гр.ПА.гюрище с вх. Peг. №176004.10.2016г., акт №105, том 6. Имотът е закупен за сумата от 335 197,69лв., като на основание чл.18 от Закон за собствеността Договорът за покупко- продажба има силата на нотариален акт за собственост.

Сочи се, че правото на собственост върху земеделските земи по чл.10 от ЗСПЗЗ не се възстановява по силата на закона, а след провеждането на административна процедура, която завършва с решение на съответната общинска служба по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ (чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне.

Твърди се, че тези решения имат конститутивно действие, което означава, че собствеността се възстановява за в бъдеще след влизането им сила, в какъвто смисъл е и даденото с ТР №1/1997г., постановено по тълк.д.

№1/1997г. на ОСГК на ВКС.

Приема се, че в конкретния случай, с Решение № 1059/06.03.2007г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.С. в раздел III, т.1 е отказано да се възстанови правово на собственост на процесния имот.

Твърди се, че дори и да се приеме, че процедурата е продължена и впоследствие са издадени скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, то в конкретния случай липсва Решение на Общинска служба по земеделие и гори гр.С., с което завършва процедурата по възстановяване правото на собственост на имота.

В жалбата е взето становище по обстоятелствата, на които се основат исковете и възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават, а именно, че се оспорва правото на собственост на ищецанаследник на Г.Ц.К. върху бивша нива с площ от 6.00дка, находяща се в землището на местността „Оратника”, гр.С., попадащ в урбанизирА. територия на гр.С. в УПИ III- „Център за социална рехабилитация и интеграция” в кв.58 по кадастралния и регулационен план на гр.С., одобрен 5 със Заповед № РД-14-02-873/27.08.85г.

Прави се възражение за нищожност на протоколно решение по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ от 13.11.2018г. на арх.Н.М.М.- главен архитект; К.Г.Н.главен специалист УТКР и Снежанка И.ова ПЕ.а- старши специалист УТКР.

В този смисъл е сочи, че липсват каквито и да било доказателства този състав да е определен от кмета да вземе подобно решение. От там се прави възражение за нищожност на Заповед №955/20.11.2018г. на кмета на Община С.. Поради нищожността на протоколното решение се счита, че заповедта е с невъзможен предмет.

Твърди се, че в исковата молба се излагат доводи, че са водени дела за възстановяване на процесния имот от 6.00 дка, като е посочено, че ищецът е спечелил на всички инстанции и са описани съдебните решения. В този смисъл в жалбата е отразено хронологично съдебния процес и всички цитирани и нецитирани съдебни решения по него. Взето е становище по отношение на твърденията касаещи документи и актове на Община С..

Споделят се аргументите за нищожност на всички решения на ОбСЗ, Заповедта на кмета и протоколното решение по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ изложени в писмените бележки по делото, както и всички други аргументи и доводи посочени в тях.

Приема се, че „В.“ ЕООД се явява добросъвестен купувач и собственик на правно основание на имота предмет на делото.

Излагат се факти в жалбата, въз основа на които следва да бъде отхвърлен иска и които са в насока, че С. Ц. е посочил имот на място на което не е бил, очертани са граници които не са били същите. Липсват декларации на съседи за местоположението на имота. Липсва помощен план които да отговаря на законовите изисквания. Приложеният помощен план е разгледан, но не е приет от комисия. След като е отказано правото на собственост е издадено ново решение с което е възстановено правото на собственост без правно основание за това и в нарушение на закона.

Твърди се, че отказвайки да се съобрази и да А.лизира всички изложени факти обстоятелства и аргументи, съдът е постановил недопустимо, неправилно и незаконосъобразно решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.